Р Е Ш Е Н И Е

263/1.4.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На тридесет и първи март две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова, Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №274 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба депозирана от И.И.Л., с ЕГН********** *** срещу А.Л., роден на ***г., гражданин на Р.Г., с постоянен адрес в гр.Б. 13507, R... „B...r“ Str. 83 A, E... 2 re, Р.Г., съдебен адрес – гр.Ш., ул. „Ц. И. А.“ №.., адвокатска кантора – адвокат С. К.Д. от ШАК, в която излага, че с ответника сключили граждански брак на 18.06.1999г. в гр.Ш.. От брака си имат родено едно дете – Д.А.Л., ЕГН **********, роден на ***г. в гр.Ш.. След сключване на гражданския брак се установили да живеят в Р. Г.Сочи, че съвместният им живот показал, че помежду им имало пречки и различия, които нямало да могат да преодолеят. Различни били възгледите им по важни въпроси, касаещи настоящето и бъдещето им като семейство. Излага също така, че от около 10 години били разделени и не живеели заедно. Ответникът живеел и работел в гр.Б., ищцата в гр.К., а детето живеело в Р Б.при родителите на ищцата и учи в местното училище. Ответникът също желаел прекратяване на брака им. Посочва, че по време на съвместният им живот не са придобивали общи движими и недвижими вещи. Ищцата счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и съществува само формално. Заявявя, че не желае съдът да се произнася относно вината за разстройството на брака. Моли съда да постанови решение, по силата на което: да прекрати гражданския брак между тях, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася относно вината за разстройството; упражняването на родителските права върху детето на страните Д. А.Л., ЕГН **********, да бъдат предоставени на майката като бъде определен режим на лини контакти с бащата – всяка първа и трета неделя от месеца от 8 до 18 часа и един месец през лятната ваканция, когато майката не е в законоустановен отпуск; ответникът да бъде осъден, да заплаща на малолетния си син Д. А.Л., ЕГН **********, чрез неговата майка месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба, платима на 5 число от месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава. Моли съда да възстанови предбрачното й фамилно име – А... По отношение на семейното жилище заявява, че няма претенции за възлагане, тъй като такова не съществувало.

В съдебно заседание ищцата И.И.Л. се явява лично.Поддържат изцяло предявения иск.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответника, чрез адв. С. Д., е депозиран писмен отговор, в който излага, че иска за развод е допустим и основателен. Счита, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака като моли съдът да прекрати брака без да се произнася относно вината. Посочва, че е съгласен упражняването на родителските права върху малолетното дете Д. Л. да бъдат предоставени на ищцата, както и местоживеенето на детето да бъде при нея, на постоянният й адрес в гр.С., обл. Ш., ул. «Г.Б.» №18. Да му бъде определен режим на лични контакти с детето така както ищщата е посочила. Съгласен е да заплаща издръжка в размер на 100 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва. Във връзка със семейното жилище посочва, че в Р Б. не са имали такова, а жилището в гр.С. е на родителите на ищцата. Моли да не му се възлагат направени разноски по делото, предвид обстоятелството, че не участва в делото, не е станал причина за завеждането му и не оспорва иска.

В съдебно заседание ответникът не се явява лично. Явява се упълномощен представител – адв. С. Д. от ШАК.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 18.06.1999г. в гр.Ш.. Малко след сключването на брака двамата се разделили и не живеели заедно. Ответникът живеел и работел в гр.Б.,Р Г., а ищцата в Р Б..Впоследствие ищцата заживяла на семейни начала в гр. С. с В. С.В.. По време на съвместното им съжителство се родило детето Д. А.Л., роден на ***г. в гр.Ш.. Доколкото същото е родено по време на брака на ищцата с ответника, в акта за раждане за негов баща е записан ответника. От момента на раждането си детето живее в Б., в гр.С. като за него полага грижи ищцата, а през времето когато същата отсъства от Р Б. – родителите й и биологичния му баща В.С.В.. Детето не познава ответника, за свой баща посочва В.В..

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен.Съвместното им съжителство след брака е било за кратък период от време и не поддържат контакти от тогава. Към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила повече от 10 години. По делото се доказа липсата на разбирателство, взаимно уважение и привързаност между съпрузите. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетеля Д. И. Д..От показанията на свидетелката се установява също така и, че след фактическата раздяла ищцата е съжителствала с друго лице В. С. В. и от съвместното им съжителство се родило детето - Д.. Това се установява и от показанията на детето, изслушано в съдебно заседание, на основание разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК, както и от изготвения социален доклад. От изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана. Брачната връзка е съществувала само формално. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия за семеен живот и за отглеждане и възпитание на детето. Обстоятелствата, че съпрузите са във фактическа раздяла, почти веднага след сключване на брака, че ищцата е заживяла на семейни начала с друго лице от което има и дете, говорят за разпадане на връзките между тях – духовни, физически и имуществени. Поради изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.

Доколкото е направено искане от ищцата и ответника съдът да не се произнася по въпроса за вината, то на основание разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Предвид обстоятелството, че роденото по време на брака дете не е навършило пълнолетие, съдът с решението си следва да се произнесе по въпросите относно упражняването на родителските права, личните контакти, местоживеенето на детето и неговата издръжка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че претенция за присъждане на родителските права върху детето е направена единствено от страна на ищцата. От своя страна ответникът е съгласен упражняването на родителските права върху малолетното дете Д. Л. да бъдат предоставени на ищцата, както и местоживеенето на детето да бъде при нея, на постоянният й адрес в гр.С., обл. Ш., ул. «Г. Б.» №18.Съгласен е и с посочения от ищцата режим на лични контакти с детето, както и да заплаща издръжка в размер на 100 лева месечно, считано от датата на предявяване на иска. В този смисъл съдът като съобрази и обстоятелствата, че до настоящият момент за детето се е грижила ищцата и нейните родители, а не на последно място, следва да бъде взето предвид и изразеното желанието на детето, при неговото изслушване, да живее с ищцата, счита за справедливо родителските права върху детето Д. да бъдат предоставени на неговата майка И.Л.. Да бъде определено местоживеене на детето при нея, а на бащата да бъде определен подходящ режим на лични контакти. При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази обстоятелството, че емоционална връзка между ответника и детето не съществува. Детето не познава ответника, за своя баща приема лицето В. В. поради което счита, че режима на лични контакти на бащата с детето следва да бъде определен в рамките посочени от ищцата, за което ответника изразява съгласие. Предвид на факта, че според настоящият състав упражняването на родителските права спрямо детето следва да бъдат предоставени на майката, при нея следва да се определи и местоживеенето на детето.

По отношение искането на ищцата за определяне на месечна издръжка, която следва да бъде заплащана на детето, съдът съобрази родителските грижи, които ще бъдат осъществявани от майката, възрастта на детето, обичайно необходимото за деца на същата възраст, нуждата от средства за храна, облекло и други консумативи и обстоятелството, че и двамата родители са в трудоспособна възраст. По делото няма представени доказателства за трудова ангажираност на ответника и реализирани доходи. При преценка доходите на ответника съдът, поради липса на доказателства относно техния размер, приема, че доколкото се намира в трудоспособна възраст, то същият следва да реализира доходи в размер поне на установената за страната минимална работна заплата. По делото липсват доказателства за задължения на ответника към други не навършили пълнолетие деца. Преценявайки изложеното съдът намира, че същият ще бъде в състояние да заплаща на детето определена парична сума, под формата на издръжка, без това да затрудни особено неговата собствена издръжка. С оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за малолетното дете Д.следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 200 лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и получаваните от нея месечни помощи за дете. Имайки в предвид изложеното относно доходите на ответника, липсата на други задължения и доказани разходи от негова страна, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката на Д.със сумата от 100 лева. Останалата част от издръжката на детето, следва да се поеме от майката, която ще полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Така определеният размер на издръжката е дължим считано от датата на подаване на настоящата исковата молба – 12.02.2015г., платима на пето число от месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Относно ползването на семейното жилище, съдът съобрази следното: семейното жилище, намиращо се в гр.С., ул. „Г. Б.“ № 18, собственост на родителите на ищцата е напуснато от ответника и няма искане да бъде предоставено за ползване.

Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното име Л., а в настоящото производство заявява, че желае да възстанови предбрачното си фамилното си име, което е било Антонова. При преценка на този въпрос съдът взе в предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване на фамилното име е предоставено единствено на волята на съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака. За запазване носенето на брачното фамилното име или неговата промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото е налице изявление от страна на ищцата, че желае след развода да носи предбрачното си фамилно име, то настоящия състав намира, че искането в тази насока следва да бъде уважено.

С оглед задължението на съда с решението си да определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото ищцата е внесла държавна такса в размер на 25 лева, то същите следва да бъдат приспаднати, като ответникът следва да бъде осъден да довнесе държавна такса до пълния определен размер, а именно – 25 лева. В този смисъл съдът съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която когато няма произнасяне по въпроса за вината, съдебните разноски по делото следва да останат в тежест на двамата съпрузи, както са направени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И.И.Л.,ЕГН********** *** и А.Л., роден на ***г., гражданин на Р. Г., с постоянен адрес в гр.Б. 13507, R... „B..“ Str. 83 A, E. 2 re, Р. Г., сключен на18.06.1999г.в гр.Ш... с Акт №0174/18.06.1999г., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Д. А.Л., ЕГН ********** на майката И.И.Л.,ЕГН********** като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата А.Л. с детето всяка първа и трета неделя от месеца от 08.00 часа до 18.00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не е в законоустановен отпуск.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Д.А.Л., ЕГН ********** при неговата майка.

ОСЪЖДА А.Л., роден на ***г да заплаща месечна издръжка на детето Д. А.Л., ЕГН **********, чрез неговата майка и законна представителка И.И.Л.,ЕГН********** в размер на 100 /сто/ лева месечно, считано от датата на предявяване на иск – 12.02.2015г., платима на пето число от месеца, за който се отнася до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

След прекратяване на брака И.И.Л. възстановява предбрачното си фамилно име - Антонова.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА А.Л. да заплати по сметка на ШРС сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса по делото.

ОСЪЖДА А.Л. да заплати по сметка на ШРС сумата от 144 /сто и четиридесет и четири/ лева, представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението само в частта относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: