В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№280 по описа за 2015г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното.

Гр.д.№ 280/2015 г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени обективно съединени искови претенции с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Исковете са допустими и подсъдни на ШРС.

В исковата си молба до съда ищцовата страна– И.Н.Т. излага, че с Определение по НОХД №2328/2014г. на РС-гр.Шумен е одобрено споразумение, с което се приема за безспорно установено, че ответника Н.Е.Н. на 09.06.2013 г. му причинил телесна повреда, престъпление по чл.131 ал.1 т.2, предл.1 от НК, във връзка с чл.130 ал.1 от НК. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, като отговорен за причинените щети да заплати исковата сума в размер на 58.20 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди и 10 000 лв. обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ответникът не е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, като съобщението е връчено лично на назначения му особен представител. В открито съдебно заседание особения представител се явява и взема становище по така предявения иск, като твърди, че претенцията за неимуществени вреди е завишена.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Видно от материалите по приложеното НОХД №2328/2014г. на ШРС, на 01.12.2014г., съдът е одобрил споразумение между РП-гр.Шумен и ответника, в което същия се признава за виновен за извършено от него престъпление на 09.06.2013г. в гр.Шумен, осъществяващо фактическия състав на чл.131, ал.1 т.12 от НК, във вр. с чл.130 ал.1 от НК, и представляващо лека телесна повреда по хулигански подбуди, като било определено наказание “лишаване от свобода” за срок от пет месеца, чието изтърпяване било отложено на осн.чл.66 ал.1 от НК за срок от три години. На посочената в споразумението дата, в гр.Шумен, в следствие на нанесени удари с нож в областта на тялото на пострадалия И.Т., ответникът Н. му причинил следните травматични увреждания- две прободни рани вляво на гръдния кош, една прободна рана вдясно на гръдния кош и една прорезна рана на лявата мишница, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съгласно приетото заключение на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, ищеца е получил травматичните увреждания в пряка причинна връзка с нанесените му удари с нож. Двете прободни рани били непроникващи в гръдната кухина, като в дълбочина са разположени в подкожието. Съдебно-медицинската практика сочи, че средния срок на възстановяване е около 15 дни, но в конкретния случай има регистрирани усложнения- развитие на вторичен възпалителен процес на раневите повърхности, който е удължил възстановителния период на 20-25 дни. През това време, ищецът е изпитвал болки, които са били по-интензивни в първата половина на периода. Към момента освидетелствания пострадал е клинично здрав. В съдебно заседание вещото лице заяви, че през периода на лечението до 10 ден изпитваната болка е интензивна. Останалите сетивни нарушения в областта на нараняванията се дължат на прекъсване на периферни нерви, които се възстановяват към втората година.

Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: За уважаване на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, следва да бъде доказано наличието на елементите, включени във фактическия състав на сочената норма, а именно– деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Воденото срещу ответника НОХД №2328/2014г. на ШРС е приключило с Определение, с което е одобрено Споразумение, имащо сила на влязла в сила присъда. Доказани са по безспорен начин три от предпоставките за ангажиране на отговорност за непозволено увреждане.

Досежно претенцията за неимуществени вреди: От заключението на съдебно-медицинската експертиза и от показанията на разпитаните свидетели, Д.Терзиева и С.Русев, се установи наличието на вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца силни болки и продължителни страдания и стрес, както и причинната им връзка с деянието, извършено от ответника. Съдът съобрази не само травматичните увреждания по пострадалия, но и наличието на бруталност в действията, извършени от ответника, както и условията и обстановката при които е осъществено деянието- на публично място и пред повече хора- в питейно заведение в гр.Шумен, както и последиците от престъплението, довели до драстична промяна на живота на пострадалия за в бъдеще. С оглед материалите по делото и съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдът намира, че претенцията на ищцата за обезвреда на неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на 7000лв., като в останалата част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.

Досежно претенцията за заплащане на имуществени вреди: Ищеца е представил писмени доказателства- фактури и касов бон за медицински услуги, предоставени от МБАЛ и Отделение „Съдебна медицина“ от 13.06.2013г. и 17.06.2013г. Исковата претенция в тази й част следва да бъде уважена изцяло съобразно предявения размер, а именно 58,20 лв.

На осн. чл.71 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ШРС следващата се държавна такса в размер на 280лв. за първия главен иск и 50лв. за втория главен иск, а на основание чл.78 ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в размер на 680, 68лв., съобразно уважената част от исковете. Ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на особения си представител в размер на 831,75лв. по Наредба №1 от 09.07.2004г.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Н.Е.Н. с ЕГН: ********** *** да заплати на И.Н.Т. с ЕГН: ********** ***, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата 7 058,20лв./седем хиляди петдесет и осем лева и двадесет стотинки/, от която 7 000лв./седем хиляди лева/, обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди и 58,20лв./петдесет и осем лева и двадесет стотинки/, обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие на причинена му на 09.06.2013г. в гр.Шумен лека телесна повреда- престъпление по чл.131 ал.1 т.2, предл.1 от НК, във връзка с чл.130 ал.1 от НК за което има влязло в законна сила Определение по НОХД №2328/2014г. на РС-гр.Шумен, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието09.06.2013г. до окончателното заплащане на присъденото обезщетение.

ОТХВЪРЛЯ искът на неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен размер от 10 000лв., като недоказан.

ОСЪЖДА Н.Е.Н. с ЕГН: ********** да заплати на И.Н.Т. с ЕГН: ********** направените деловодни разноски, в размер на 680, 68лв./шестотин и осемдесет лева и шестдесет и осем стотинки/.

ОСЪЖДА Н.Е.Н. с ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съда и по сметка на ШРС държавна такса в размер на 330лв./триста и тридесет лева/ и разноски, представляващо адвокатско възнаграждение на особения му представител в размер на 831,75лв./осемстотин тридесет и един лева и седемдесет и пет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :