Р Е Ш Е Н И Е

438/1.6.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На пети май две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 306 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от Р.С.П. с ЕГН ********** и П.И.П. с ЕГН ********** ***,, чрез адв. З.Д. от ШАК, съдебен адрес *** срещу „Лида“ АД – гр.Шумен с ЕИК 127043564 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, Индустриален квартал, представлявано от З.П. Й. и Й.И.Й.. В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на недвижим имот, като ищците притежавали в условията на семейна имуществена общност 1/52.5 ид.ч. от поземлен имот ХІХ в кв. 367 по плана на гр.Шумен, целия от 13 130 кв.м. и 1/31.4 ид.ч. от построените в него производствена сграда от 1 027.20 кв.м., склад за готова продукция /ново сиропно/ със застроена площ от 1036 кв.м., склад за готова продукция със застроена площ от 864 кв.м. и склад за готова продукция /експедиция/ със застроена площ от 1036 кв.м., представляващи части от фабрика за безалкохолни напитки при граници за поземления имот: от север – път; от изток – парцел ХVІІІ ОКС; от юг – улица; от запад – парцел ІХ “Зърно” ЕООД. На 20.11.2002г. било проведено общо събрание на съсобствениците на идеалните части от горния имот, като било взето решение да бъде предоставено ползването им на “Лида” АД срещу месечно обезщетение за ползване от 0.64 лв. на кв.м. застроена площ и 0.16 лв. на кв.м. незастроена площ. Такова обезщетение им било заплащано до 30.07.2011г., като от този момент нататък плащането било прекратено. С писмо от 12.03.2014г. ответникът бил поканен да изплати доброволно дължимите суми, но това не се случило. Отправеното до съда искане е да се осъди ответното дружество да заплати на ищците в условията на разделност, при равни квоти, сумата от 1 328.47лв., представляваща обезщетението дължимо на ищците в следствие едноличното ползване на имота за периода от 01.03.2014г. до 31.01.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 68.08 лв., представляваща лихва за забава върху горното обезщетение за периода от 01.03.2014г. до 31.01.2015г. Претендират се и сторените разноски.

С исковата молба се прави особено искане да бъде наложена възбрана върху недвижимия имот за обезпечение на предявените искове. Съдът с Определение № 476/16.02.2015г. е допуснал обезпечение на исковете чрез налагане на възбрана на недвижимия имот, описан по-горе след внасяне на определената от съда гаранция Издадена е обезпечителна заповед от 17.02.2015г.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, като в предоставения му по чл.131 от ГПК срок, ответникът депозирал писмен отговор. В него се твърди, че исковете са изцяло неоснователни. Излага се, че за основателността на иска по чл.31, ал.2 от ЗС следва освен имота да е съсобствен, то да се полза изцяло само от ответника. Сочи се, че не става ясно каква е правната същност на протокола от проведеното Общо събрание на 20.11.2002г. и дали е проведено по реда на чл.32, ал.1 от ЗС, като доказателствената тежест за това била на ищците. В заключение се моли за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноските.

В съдебно заседание ищците не се явяват, за тях се явява адв. З.Д. от ШАК, който поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковете, като основателни и доказани, като излага аргументи както в съдебно заседание.

В съдебно заседание за ответното дружество се явява адв. Н.В. Н. от ШАК, като се поддържа писмения отговор и се оспорват исковете. В съдебните прения се моли за тяхното отхвърляне и присъждане на съдебните разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че са съсобственици на недвижим имот – парцел XIX в кв. 367 по плана на гр.Шумен, съставляващ поземлен имот с идентификатор № 83510.669.42 по кадастралната карта на гр.Шумен, целия с площ 15 553 кв.м., ведно с построените в него производствена сграда от 1027.20 кв.м. застроена площ, склад готова продукция (ново сиропно) от 1036 кв.м. застроена площ, склад готова продукция от 864 кв.м. застроена площ и склад готова продукция (експедиция) от 1036 кв.м. застроена площ. Ищците притежавали в условията на семейна имуществена общност 1/52.5 ид.ч. от гореописания поземления имот и 1/31.4ид. ч. от изградените в него сгради, видно от Нотариален акт № 116, том I, н.д. № 267/1997г. на Нотариус при ШРС.

Видно от Протокол от Общото събрание на съсобствениците от 20.11.2002г. било взето решение ползването на имотите да бъде предоставено на ответното дружество срещу задължението му да заплаща месечно обезщетение за ползване от по 0.64 лв. на застроената площ и 0.16 лв. на незастроената земя. За секретар на събранието било избрано лицето З.П. Й., представляващ „Лида“ АД, подписало протокола от събранието. Обезщетението в горните размери било заплащано на ищците до 30.07.2011г., като след тази дата договореното обезщетение не било заплащано.

За изясняване на фактите по делото била назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните. Заключението за пълнота е направено в два варианта, като първия вариант е с оглед собствената на ищеца идеална част на земя и сгради, а втория вариант е с оглед собствената част на застроена и незастроена площ. Съдът кредитира първия вариант на експертизата, тъй като направените изчисления са съобразно с представения по делото документ за собственост. Видно от заключението размера на претендираното обезщетение за ползване на имуществото на ищеца за периода от 01.03.2014г. до 31.01.2015г. е в размер общо на 1328.58 лв., а дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва за процесния период е в размер на 68.08 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи по отношение на иска по чл.31, ал.2 от ЗС: Уважаването на иска по чл.31, ал.2 от ЗС предполага установяването от страна на ищеца на следните факти, дадени кумулативно: съсобствеността на процесния имот, ползването им само от ответника, лишаването им от ползване, факта на поканването за заплащане на обезщетение и размера на претендираното обезщетение. Ответника по иска следва да установи, че не дължи обезщетение, ако докаже, че другите съсобственици са ползвали общото имущество, което съответства на правата им или са реализирали доходи от това имущество.

В настоящия случай съдът намира, за безспорно доказана съсобствеността върху процесния имот, факт, който не се спори и от страните. По делото не се спори и че до месец септември 2011г. ответното дружество е ползвало изцяло приспадащите се на ищците идеални части от имота, придобити в режим на СИО. Не се спори и, че обезщетението за ползването било заплащано регулярно до 30.07.2011г.

Спорния между страните въпрос се свежда до това дали ищците са имали възможност да ползват имота, съобразно правата им в съсобствеността и поради това дали им се дължи обезщетение от ответника. Съдът намира, че този въпрос е решен в хода на настоящото производство, поради следното: В представения по делото Протокол от 20.11.2002г. изрично е посочено, че на тази дата е проведено събрание на съсобствениците, на което е постигнато съгласие за начина на ползването на съсобствения имот, а именно съсобствения имот е предоставен за ползване на ответното дружество „Лида“АД за процесния период. В Общото събрание са взели участие съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, поради което се приема, че е налице съгласие на всички съсобственици. Затова факта, че в процесния период съсобствения имот е ползван само от „Лида“АД е доказан, с което съответно ищците са били лишени от възможността да се ползват от него.Във връзка възраженията на ответника относно липсата на доказателствена сила на Протокола от ОС, съдът намира същите за неоснователни. Протокола отговаря на изискванията за форма и съдържание, като е подписан от председателя и секретаря на събранието, имащи качеството и на законни представители на ответника. Затова и дружеството е участвало при вземането на решението и е запознато своевременно за него. Налице е и признание от ответника на зачитане на взетото решение, посредством заплащането на обезщетението за ползване на собствените на ищците идеални части до 30.07.2011г.

Същевременно с Протокола от 20.11.2002г. е отправена и писмена покана за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС. Това е така, защото при наличие на сключен договор между съсобствениците на една вещ, уреждащ условията за ползването й, както в случая, не е необходима допълнителна писмена покана за заплащане на обезщетение по реда на чл.31, ал.2 от ЗС. В този смисъл е Решение № 154/10.06.2014г. по гр.д.№ 428/2014г. на I г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК и имащо задължително действие за съда. Размерът на обезщетението, което дължи съсобственикът, който сам си служи с вещта на другия съсобственик, лишен от тази възможност, в случая, е определен в протокола от 20.11.2002г., съгласно който това е 0.16 лв. за кв.м. от поземления имот (по описание „парцел“ в нотариалния акт – лист 5 от делото) и 0.64 лв. за кв.м. от производствените сгради. Или в паричен еквивалент това се равнява на обезщетение в размер на 1 612 лв. Затова и възражението на ответника, че не му била отправена нарочна покана за плащане са неоснователни.

Ответника навежда твърдения, че предвид реалното ползване на по-малка площ от имота, дължи и наем в по-нисък размер. Тези доводи обаче съдът намира за неоснователни поради следното: Когато обективно е невъзможно съсобственик да ползва общата вещ съобразно правата си, тогава преченето да се ползва вещта от част от съсобствениците включва, както реалното ползване на целия имот, така и невъзможността да се ползва от други съсобственици. Формалното изразяване на съгласие другите също да се ползват от имота, при обективна невъзможност от реализирането на субективните им права, не освобождава ползващия съсобственик от задължението му да заплати обезщетение за ползата от която останалите са лишени. Противното е в противоречие с принципа, че никой няма право да се обогатява за сметка на друг без основание заложен в чл.59 от ЗЗД, хипотеза на който е уредена в чл.31, ал.2 от ЗС. Безспорно в случая е, че „Лида“ АД ползва за производствени цели съсобствения имот, като дори и ползването на по-малка част от него, поради намаляване капацитета на производството, именно поради спецификата на производствения процес прави обективно невъзможно, ищците да ползват идеална част от имота и цеха. В горния смисъл е и Решение № 104 от 08.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 5821/2013г. I г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК.

С гореизложеното съдът приема, че в случая са налице всички елементи от посочения фактически състав на чл.31, ал.2 от ЗС, включително и факта на едноличното ползване на съсобствената вещ от страна на „Лида“ АД и факта на отправяне на покана за заплащане на обезщетение с наличие на съставяне на Протокола от 20.11.2002г. Поради това главния иск по чл.31, ал.2 от ЗС е изцяло основателен и доказан в размер на 1 328.47 лв. и като такъв следва да бъде уважен в този размер.

По отношение на основателността на иска по чл.86 от ЗЗД: Обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС се дължи от момента на получаване на писменото поискване, което веднъж отправено се разпространява неограничено във времето докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от собственика. Приема се, че писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗЗД е равнозначно на поканата по чл.81, ал.2 от ЗЗД и след получаването ѝ, длъжникът изпада в забава, като от този момент той дължи заплащането на обезщетение. В този смисъл Решение № 121 от 07.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 3230/2013г. IV г.о. , Решение № 314 от 22.06.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1568/2010г. IV г.о., /2013г., Решение от 21.05.2010г. на ВКС, по гр.д. № 4249/2008г., IV г.о., всички постановени по реда на чл.290 от ГПК и задължителни за приложение от съдебния състав. Съобразявайки се с наличието на покана, както и със заключението на екпертизата по отношение на размера му, съдът намира иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху всяко от месечните обезщетения за периода от 01.03.2014г. – 31.01.2015г. за основателен и доказан в пълния му предявен от ищеца размер – 68.08 лв. и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Предвид този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Лида“ АД следва да заплати на ищците направените от тях разходи в настоящото производство общо в размер на 533.14 лв.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ЛИДА“ АД с ЕИК 127043564 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, Индустриален квартал, представлявано от З.П. Й. и Й.И.Й. да заплати на Р.С.П. с ЕГН ********** и П.И.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 1 328.47 лв. (хиляда триста двадесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за ползата, от която са били лишени ищците, като собственици на 1/52.5 ид.ч. от поземлен имот ХІХ в кв. 367 по плана на гр.Шумен, целия от 13 130 кв.м. и 1/31.4 ид.ч. на построените в него производствена сграда от 1027.20 кв.м., склад за готова продукция /ново сиропно/ със застроена площ от 1036 кв.м., склад за готова продукция със застроена площ от 864 кв.м. и склад за готова продукция /експедиция/ със застроена площ от 1036 кв.м., представляващи части от фабрика за безалкохолни напитки за периода от 01.03.2014г. – 31.01.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.02.2015г. – датата на завеждане на иска до окончателното ѝ изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 68.08 лв. (шестдесет и осем лева и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава върху всяко от месечните обезщетения за периода от 01.03.2014г. до 31.01.2015г.

ОСЪЖДА „ЛИДА“ АД с ЕИК 127043564 да заплати на Р.С.П. с ЕГН ********** и П.И.П. с ЕГН ********** сумата от 533.14 лв. (петстотин тридесет и три лева и четиринадесет стотинки), представляваща направени от ищците разходи за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: