Р Е
Ш Е Н И Е
475/10.6.2015г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На двадесет и втори май две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл. Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №307 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
са два обективно съединени положителни установителни иска с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.124
от ГПК и по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124 от ГПК, във вр. с чл.86 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Е.П.П” АД,
ЕИК ..., гр. В... 9009,
В.. Т.. – Г, бул. “В.В” 258, представлявано от Б. Г. М., Б. Д.П.и Пл. С. С. , чрез
процесуалния си представител М. Й.М. срещу Д.Г.Ч., ЕГН **********,***.
Ищцовото дружество „Е.-П.П.” АД, гр.В. твърди, че ответникът Д.Г.Ч. е техен клиент, с
клиентски номер 1300007906, във връзка с продажба на ел.енергия за обекти с
абонатни номера 0105504076 и 0500102021, находящи се в гр. Ш, ул. “П” № 22А,
ап.11 и с. Л, ул. “Акад. А С” /Л/ № 1. Излага, че облигационните отношения
между страните били регламентирани от Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на “Е.ОН Б. П.“ АД, които били приети на основание
чл.98а от Закона за енергетиката от Управителния съвет на “Е.ОН Б.П.“ АД и били
одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съгласно чл.17,
т.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.-П.
П.” АД /ОУДПЕЕ/,приложими към настоящия момент, потребителят се задължава да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и
по начина, определени в тези Общи условия. Сроковете били регламентирани в
чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 на същия член изрично било посочено, че
потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната
ел.енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
писмено уведомление за размера на задължението.
При това положение потребителят изпада в забава след настъпване на
падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми. Посочва също така, че съгласно чл.38 от
ОУДПЕЕ “Потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок на
дължими към “Е.-П. П.” АД, суми дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден”. Тъй като ответникът не изпълнил
задължението си да заплати в срок консумираната ел.енергия, на основание чл.410
от ГПК, във вр. с чл.107 от Закона за енергетиката на 24.11.2014 год. ищецът
подал в Районен съд – гр.Ш. заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу Д.Г.Ч., в резултат на което било образувано ч.гр.дело №2879/2014 год. по
описа на ШРС. Претендираната по заповедното производство сума била в размер на
1415,50 лева за двата обекта на потребление, заведени под абонатни номера с
абонатни номера 0105504076 и 0500102021. Посочената сума включвала 1134,68 лв.
– главница за неплатени суми по фактури за изразходвана ел.енергия през периода
31.01.2012г. – 28.03.2013г., 280,82 лева - мораторна лихва върху всяка фактура
от падежа й до 29.10.2014г., посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № 1300007906.
Излага, че в срока по чл.414 от ГПК ответникът е направил възражение, което
породило необходимостта от завеждане на настоящия иск. С настоящата искова
молба предявява положителен установителен иск, като моли съда да признае за
установено, че ответникът дължи на „Е.-П.П.” АД, гр.В.сума в общ
размер на 1415,50 лв. за обект на
потребление с абонатни номера 0105504076 и 0500102021, находящи се в гр. Ш.,
ул. “П.” № 22А, ап.11 и с. Л., ул. “Акад. А. С.” /Л./ № 1, от която 1134,68 лева - главница за неплатени суми по фактури за
изразходвана ел.енергия през периода 31.01.2012г. – 28.03.2013г., 280.82 лева -
мораторна лихва върху всяка фактура от падежа й до 29.10.2014г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен
лист – 24.11.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по настоящото дело. Моли да бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с
Наредба № 1 от 09.07.2009г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В
съдебно заседание за ищцовото дружество
се явява процесуален представител – М. М. – юрисконсулт.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда и
в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва изцяло предявените
срещу него установителени искове. Счита същите за допустими, но неоснователни.
Счита, че описаните в исковата молба
обстоятелства, на които се базират претенциите на ищеца, че не отговарят на
действителното положение между страните. Не оспорва, че обекта находящ се в гр. Ш.ул. “П.” № 22А през процесния период е бил негова
собственост, но счита че за дължимите суми за използвана електроенергия по представените фактури, не било ясно, въз основа на кой технически
измервателен уред са направените изчисления. Последната представена фактура от
дата 28.03.2013г. била въз основа
показанията на електромер с номер 1115031200547769, а предходната от дата
31.07.2012г. – с основание показанията на електромер с номер 33694167. Не било
ясно кога е осъществена смяната на електромера, какво е наложило смяната и
доколко са верни показанията, въз основа на които са издадени фактурите. По
отношение на Фактура с номер 00960992186
от дата 28.03.2013г., сочи че е непонятна за него с оглед и на съдържанието
й. Била издадена на дата 28.03.2013г., а на лист 2 било изписано .. “Сума за
плащане за минал период (към дата 16.01.2015)...”. Основанието за издаване на
въпросната фактура били показанията на нов измервателен уред, за който не бил
уведомен. Излага също така, че електрозахранването не било спирано, каквато
била практиката на дружеството при налични задължения, от което ответникът
достига до извода, че няма дължима сума
към ищцовото дружество. Посочва също така, че
ищецът не представя и документ за сключен индивидуален договор за
продажба на електроенергия, който го обвърза с ответника като потребител, въз
основа на който документ да се счете и за длъжник. Моли съдът да отхвърли предявения
иск като неоснователен и недоказан, както и искането за заплащане на съдебни и
други разноски.
В съдебно заседание, ответникът редовно призоват,
не се явява.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото и съобразявайки становищата и изявленията на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът се явява краен снабдител на електрическа
енергия по смисъла на §1, т.28а, б. ”а” от ДР на ЗЕ и като такъв продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известени общи условия,
съгласно чл.98а, ал.1 ЗЕ.
На 25.11.2014г. ищецът в настоящото производство е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
ответника, във връзка с което е
образувано ч.гр.д. №2879/14г. по описа на ШРС, по което е издадена
заповед № 1672/28.11.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, с която е разпоредено длъжникът – Д.Г.Ч., да заплати на кредитора сумата 1134.68лв.
– главница за използвана и незаплатена ел. енергия по 9 бр. фактури за периода 31.01.2012г.
до 28.03.2013г. за обект с абонатен
номер 0105504076, находящ се в гр.Ш., ул. „П.“ №22а ап.11 и за обект с абонатен
номер 0500102021, находящ се в с. Л., ул. „ Акад.С. /Л./“ №1, по клиентски № 1300007906
и сумата 280.82лв. – мораторна лихва,
считано от датата, следваща падежа на всяка една фактура до 29.10.2014г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 24.11.2014г. до изплащане на вземането, както и сумата 328.31лв.
– разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 414 от ГПК,
длъжникът е подал възражение срещу заповедта. Във връзка с горното е даден срок
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е
предявен в изпълнение на указанията на съда в законоустановения срок по чл. 415
от ГПК.
От приложените по делото справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата
16.01.2015г., извлечение от сметка към 29.10.2014г., извлечение за фактури и плащания към дата
16.01.2015г., фактури с №№:0087377584 от
31.01.2012г., 0087942877 от 29.02.2012г.,
0088620084 от 30.03.2012г., 0089436710 от 27.04.2012г., 0089987121 от
31.05.2012г., 0090700494 от 29.06.2012г., 0091380443 от 31.07.2012г., 3300857496 от 10.04.2013г., 00969921186 от
28.03.2013г. е видно, че от страна на
ищеца се претендират вземания към ответника по кл. №1300007906 и абонатен номер
0105504076 за обект в гр.Ш., ул. „П.“
№22а ап.11, в общ размер на 1415.50 лв., от които главници 1134.68лв. за периода 31.01.2012г. до 28.03.2013г. и лихви 280.82 лв.
Фактури с №№:0087377584/31.01.2012г., 0087942877/29.02.2012г., 0088620084/30.03.2012г., 0089436710/27.04.2012г.,
0089987121/31.05.2012г., 0090700494/29.06.2012г., 0091380443/31.07.2012г.,
касаят консумирана ел. енергия за
електромер 33694167, фактура №00969921186/28.03.2013г. за консумирана ел.
енергия за електромер 1115031200547769,
а последната фактура № 3300857496/10.04.2013г. е за възстановяване на
захранването след прекъсване.
По делото от страна на
ищеца е представен Протокол за
монтаж/демонтаж/ проверка на директен електромер №1002808, в който е отразено,
че на 14.01…., без посочена година, поради повреда в средството за търговско
измерване е демонтирано СТИ с фабр. №
33694167 и е монтирано ново СТИ с фабр. № 1115031200547769. Посочени са
показанията на двете СТИ.
От изслушаната по делото
ССЕ на вещото лице се установява, че към
24.04.2015г. в регистрите на ищеца за вземания от клиенти съществуват незаплатени
суми по партидата на клиент с кл.
№1300007906 /Д.Г.Ч./, за обект с абонатен номер 0500102021 в с. Л. и обект с
абонатен номер 0105504076 в гр.Ш., ул. „П.“ №22а ап.11 за периода 31.01.2012г.
– 28.03.2013г., както следва:
- фактура №0087377584 от 31.01.2012г., с предмет
ел. енергия на обща стойност 208.34 лв.;
- фактура №0087942877 от 29.02.2012г., с предмет
ел. енергия на обща стойност 267.62 лв.;
- фактура №0088620084 от 30.03.2012г., с предмет
ел. енергия на обща стойност 290.35 лв.;
- фактура №0089436710 от 27.04.2012г., с предмет
ел. енергия на обща стойност 100.98 лв.;
- фактура №0089987121 от 31.05.2012г., с предмет
ел. енергия на обща стойност 72.76 лв.;
- фактура №0090700494 от 29.06.2012г., с предмет
ел. енергия на обща стойност 73.06лв.;
- фактура №0091380443 от 31.07.2012г., с предмет ел. енергия на обща стойност 57.26лв.;
- фактура №00969921186 от 28.03.2013г. с предмет
ел. енергия на обща стойност 45.31лв.;
- фактура №3300857496 от 10.04.2013г., с предмет
възстановяване на захранването, на обща стойност 19.00 лева;
ОБЩА стойност на
задължението – 1134.68 лева.
Размерът на мораторната
лихва върху незаплатените фактури, считано от датата на падеж за всяка една от
тях до 29.10.2014г. е на обща стойност 280.86 лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени доказателства - заверено ксерокопие на справка за
потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 16.01.2015г., заверено
ксерокопие на извлечение от сметка към 29.10.2014г., заверено ксерокопие на
извлечение за фактури и плащания към дата 16.01.2015г., заверени ксерокопия на
фактури с №№:0087377584 от 31.01.2012г., 0087942877 от 29.02.2012г., 0088620084 от 30.03.2012г., 0089436710 от
27.04.2012г., 0089987121 от 31.05.2012г., 0090700494 от 29.06.2012г.,
0091380443 от 31.07.2012г., 3300857496
от 10.04.2013г., 00969921186 от 28.03.2013г., заверено копие на общ договор за снабдяване и разпределение
на електрическа енергия, заверени ксерокопие на Решение №
ОУ-060/07.11.2007г.,Решение № ОУ-061/07.11.2007г. и Решение №
ОУ-004/06.04.2009г., заверено ксерокопие от извадки от общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на “Е.-П. П.” АД,ЧГД №2879/2014 год. по описа на ШРС, протокол за монтаж/демонтаж/ проверка на директен
електромер №1002808, заключение на
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът изключва от доказателствата по делото заверено копие на писо рег. № ЗМ – 40/28.04.2011г. от РС
„Военна полиция“ – В., писмо – отговор изх. №653292/29.06.2011г. от „Е. П. П.“
АД, справка за консумирана
електроенергия към 31.05.2011г., заявление №2532280/19.12.2013г.,
постановление за възлагане, доколкото същите
са представени във второто съдебно заседание, когато е преклудирана
възмостността за представяне на доказателства и не се твърдят нови факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
По делото не е спорно, че ищецът се явява краен
снабдител на електрическа енергия по смисъла на §1, т.28а, б. ”а” от ДР на ЗЕ и
като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично известени
общи условия, съгласно чл.98а, ал.1 ЗЕ. Съгласно разпоредбите на чл.98а, ал.3 и
чл.104а, ал.3 от ЗЕ Общите условия се публикуват в един централен и един местен
ежедневник, като съгласно чл.98а, ал.4 и чл.104а, ал.4 от ЗЕ влизат в сила за
крайните клиенти без да е необходимо изричното им писмено приемане.
Ответникът не оспорва, че обекта находящ се в гр. Ш., ул. “П.” № 22А заведен под абонатен номер 0105504076 през процесния период е бил
негова собственост, както и че е потребител на ел.енергия от
дружеството-ищец с кл. №1300007906. Счита че за дължимите
суми за използване електроенергия по
представените фактури не ставало
ясно доколко е вярно количеството консумирана
ел. енергия, за които са издадени, предвид осъществената смяна на електромера и неясната причина за това.
Спорно се явява обстоятелството дали претендираните от ищеца количества енергия
реално са доставени на ответника в посочения от ищеца период.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест и доколкото се касае за положителен установителен иск,
ищецът следва да докаже съществуването на въпросното вземане, както и че ответникът е бил собственик на
процесното жилище в периода, за който се претендира вземането, че
претендираните количества електроенергия са действително консумирани.
В настоящия процес ищецът не доказа в цялост фактите, на които основава
претенциите си, съобразно вменената му доказателствена тежест. След анализ на
представените доказателства, съдът счита, че искът е частично основателен и
следва да се уважи до размер на 45.31лв за реално потребена електрическа
енергия по фактура №00969921186/28.03.2013г. отчетена по електромер
1115031200547769 и по фактура
№3300857496/10.04.2013г., на стойност 19.00 лева за възстановяване на
захранването след прекъсване, или общо за сумата 64.31 лева. В останалата част
за сумата 1070.37 лева, представляваща консумирана ел. енергия за електромер 33694167 по фактури с
№№:0087377584/31.01.2012г., 0087942877/29.02.2012г., 0088620084/30.03.2012г.,
0089436710/27.04.2012г., 0089987121/31.05.2012г., 0090700494/29.06.2012г.,
0091380443/31.07.2012г., искът е
неоснователен и следва да се отхвърли. Дружеството претендира вземането си, основавайки се на фактури, които фактури представляват по своята същност
частни свидетелстващи документи. Те удостоверяват материализираното в тях
изявление на издателя си, но не съдържат изявление на ответника, че стоката или
услугата са доставени. Същите не са доказателство за реално доставена енергия,
респ. не са основание за заплащането й. Същите не притежават обвързваща съда
материална доказателствена сила, тъй като посредством тях страната се домогва
да докаже изгодни за себе си обстоятелства.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК при направено оспорване от ответника на годността на монтираното СТИ, в тежест на ищеца
е да докаже този факт, за
което доказателства не са ангажирани в настоящия процес.
По Фактури с №№:0087377584/31.01.2012г.,
0087942877/29.02.2012г.,
0088620084/30.03.2012г., 0089436710/27.04.2012г.,
0089987121/31.05.2012г., 0090700494/29.06.2012г., 0091380443/31.07.2012г. на
обща стойност 1070.37 лева , количеството електроенергия начислената на ответника е измервана с електромер №33694167. Видно от
протокол за монтаж /демонтаж/ на директен електромер от 14.01…..г., служители
на „Е. П. М.” АД са подменили електромера на ответника с №33694167, поради повреда,
с друг с № 1115031200547769. Изготвения протокол удостоверява единствено, че причината за подмяна на
СТИ е повреда, без да е конкретизирано в
какво се изразява. Не е ясно и кога точно е извършена подмяната, доколкото е
посочена дата и месец, но не и година. По делото не е установено какво се е случило с повредения електромер, в
какво се изразява повредата, кога е настъпила, по какъв начин са снети негови
показания и отчитал ли е реално консумираната електрическа енергия.В изготвения протокол не
е отразено същият да е бил представен за
експертиза. Електромерите, които се използват за търговски плащания, трябва да
отговарят на техническите и метрологичните изисквания, определени в Наредбата
за средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСКПМК) към
Закона за измерванията (ЗИ) или на съществените изисквания, посочени в
Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средства
за измерване (НСИОССИ) към Закона за техническите изисквания към продуктите
(ЗТИП). Всички електромери, пуснати на пазара по реда, определен в посочените
нормативни документи, които имат изискуемите маркировки за одобрен тип и
първоначална проверка или за оценено съответствие, могат да бъдат използвани по
смисъла на чл. 5 от ЗИ и подлежат на последващи проверки по реда на този закон.
Последващата проверка на еднофазни (монофазни) електромери се извършва
периодично на 6 години, съгласно Заповед № А–441/13.10.2011 г. на председателя
на ДАМТН (ДВ бр. 85 от 2011г.). Първоначалните и последващите проверки се
удостоверяват със знак, върху който е означен и годината, през която е
извършена проверката. В протокола за монтаж /демонтаж/ на
директен електромер, по отношение на сменения електромер с №33694167 е
посочено година на метрологична
проверка - 2004. Няма данни след това
същият де е минавал на последваща проверка.
Всичко това обосновава извода, че не се доказа от страна на ищеца, че
подменения електромер с №33694167 е било годно средства за техническо
измерване и , че въз основа на него е било отчитано реалното потребление на ответника.
Единствения способ за установяване на реалното потребление на електроенергия от
крайния клиент на ищцовото дружество е измерването й с годно СТИ, покриващо
всички нормативни изисквания за неговата изправност и отчитане. Не са представени
доказателства, от които да се установява, че посоченият електромер отчита вярно потребената електрическа енергия.
Не са доказа, че начисленото количество електроенергия изчислено по електромер с №33694167 е доставено и реално потребено от ответника. Ето защо претенцията на ищеца в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на
потребена електрическа енергия по фактура №00969921186/28.03.2013г.
отчетена по електромер 1115031200547769, видно от протокола за монтаж същият е минал метрологична
проверка през 2012г., ответникът не е оспорил годността на това СТИ и не са представени доказателства, от които да се установява, че
посоченият електромер не отчита вярно потребената електрическа енергия, поради което претенцията на ищеца в тази част се явява
основателна и следва да бъде уважена Следва да
бъде уважена и претенцията по фактура №3300857496/10.04.2013г., на стойност
19.00 лева за възстановяване на захранването след прекъсване.
По отношение на претендираните лихви за забава,
съдът намира, че съгласно уредбата в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му. От представените общи условия е видно, че потребителите, които
ползват електрическа енергия, са длъжни
да заплащат задълженията си в сроковете по чл. 26 и чл. 18 от тях. Посредством
направени изчисления от вещото лице, съдът установи, че претенцията за
мораторна лихва е основателна за сумата 6.96 лева, съобразно уважената част от
иска.
Ответникът дължи и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.11.2014 год.
до окончателното изплащане на сумата.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски, включително и разноските, извършени в заповедното
производство, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 41.45 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че Д.Г.Ч., ЕГН **********,***
дължи на „Е. – П. П.” АД,
ЕИК 103533691, гр. В. 9009, В. Т – Г,
бул. “В.В.” 258,
представлявано от Б.Г. М., Б.Д. П. и П. С. С. сумата от 64.31 лева - главница
за неплатени суми по фактура №00969921186/28.03.2013г. и фактура
№3300857496/10.04.2013г., сумата от 6.96
лева - мораторна лихва върху задължението по фактура №00969921186/28.03.2013г. от
падежа й до 29.10.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.11.2014 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част, до пълния предявен
размер, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Д.Г.Ч., ЕГН **********,*** да
заплати на „Е...-П....П....” АД, ЕИК 103533691, гр. В...., сумата от 41.45 лева /четиридесет и един лев и четиридесет и пет ст./, представляваща направените по делото
разноски, включително и в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: