604/17.7.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На трети юли две хиляди и петнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл. Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №313 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени иска: спор за родителски права, местоживеене на детето и определяне на режим на лични контакти с правно основание чл.127 от СК, във вр. с чл.123 от СК и иск за
издръжка с правно основание чл.143 от СК, във вр. с чл.142
от СК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от П. Д.В., ЕГН**********, с постоянен и настоящ
адрес:с*** срещу С.С.С., ЕГН **********,***.
Ищцата твърди, че с ответника С.С.С. са родители на С. С. С., родена на *** ***, с ЕГН **********.
Излага, че преди около половин година с ответника се разделили и тя заживяла с
дъщеря им в село С., община П.. Твърди, че
няколко пъти идвали групи от мъже изпратени от ответника и семействот му
с искане ищцата да предаде дъщеря им. Въпреки намесата на социални грижи и органите на РУП П.
проблемите й с ответника не спрели. В началото на месец декемари ответникът
отишъл и според твърденията на ищцата
със заплаха я заведел при кметския наместник в село К., община П. и
я накарал да подпиша спогодба, която
била заверена от кмета на селото.
Съгласно тази спогодба се договорили детето С. да отглежда ищцата, а ответникът
да заплаща иэдръжка и да взема детето
при него в град Ш.Ответникът взел дъщеря им на 23.12.2014 год. с уговорката да
бъде в Ш. за коледните и новогодишни празници и на 01.01.2015 год. да се чуят
за да се разберат кога детето ще бъде върнато. Излага, че до датата на
депозиране на исковата молба - 07.01.2015 год., не успяла да се чуе с дъщеря
си, тъй като всички телефони, чрез които имала контакт с детето били изключени.
Моли съда да постанови решение, по силата на което: да й бъде предоставено
упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им
съжителство с ответника дете С. С. С. с ЕГН ********** като бъде определено местоживеенето на детето
при нея в село С., община П.,
ул." Ц.С.В." № 22, да определи режим на лични
контакти на детето с неговия баща – С.С. всеки първи и трети съботен или неделен ден от месеца от 09.00 часа в
събота до 17.00 часа в
неделя и по 20 дни
преэ лятото , конто да
не съвладат с отпуска на ищцата, да бъде осъден
ответника да заплаща ежемесечна издръжка на детето С., чрез неговата майка и
законен представител П. Д. В.
в размер на 200 лева месечно.
В
съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. Не се явява и
процесуален представител.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно
връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова
страна е депозиран писмен отговор, към който са представени писмени
доказателства. Едновременно с отговора от страна на ответника по първоначалния
иск е предявен и насрещен иск.
В отговора ответникът не отрича факта, че с ищцата живели на семейни начала
в жилище находящо се в гр. Ш., кв. Д.,
ул. „И. К.
И." №2, че от съвместното им
съжителство се родила дъщеря им С., както и,
че ищцата напуснала
семейното жилище. Сочи, че отраэените
в исковата
молба факти и обстоятелства
в голямата си част не отговарят на действителното положение. Излага, че две години преди напускането на жилището ищцата е теглила без негово знание кредит от „ОББ" – АД, който през месец юли 2014 година е рефинасирала от „...." - АД като размера му бил увеличен на 15 000.00 лв. След рефинансирането
през месец август 2014 година ищцата напуснала
семейното жилище без да уведоми когото и да било, и без да остави
съобщение къде се намира. Детето останало при ответника. В началото на месец септември се обадила. Ответникът й разрешил да вземе детето да го види и я поканил да се прибере при тях.Ищцата
заминала с
детето без да се обади на ответника и
без да го уведоми къде е завела С., а също така закрила
телефона си и интернет страницата си. Посочва, че разбрал, че детето е в с. С. от органите на
реда, които уведомил, поради невъзможността да се свържа с ищцата и да установи местнахождението на детето. Твърди, че отивайки в с. С. за да види
детето и да го взема обратно това не му било разрешено, а срещу него била подадена жалба
в полицията и бил
предупреден да не се саморазправя. Впоследствие опитите му да установи
контакти с ищцата, да се разберат
за детето и да го вземе при него били без резултат. По
отношение на подписаното споразумение заявява, че го е подписал с цел да се
види с детето и да разбера как
е то. Тъй
като според ответникът то не било в добро състояние решил да направи всичко, за да си върне детето. Във връзка с
постигната договорка с ищцата дъщеря им да пребивава в Ш.за коледните и новогодишни празници, ответникът
взел С. на 23.12.2014 год.
По отношениеи предоставянето на родителските
права и местоживеенето на детето излага,
че жилището в което отглеждали
детето
предоставя съответните
удобства и възможности, както за отглеждане на детето, така и за неговото правилно
израстване в психическо и физическо отношение. От 05.01.2015г. детето посещава IX ОУ П.
В." гр.Ш., в което било записано още месец февруари 2014 година.Преди това детето посещавало ОУ "А.
П." -
с. С. от 01.12.2014 г. до 23.12,2014 г. Счита, че в къщата в с. С.
няма необходимите условия за отглеждане на детото. Твърди също така, че след вземане на детето установил
недохранване,
наранявания по ръцете и устата, и синини по тялото. По отношение издръжката на
детето излага, че разполага със финансова възможност за осигуряване
и покриване нуждите на детето, тъй като работи
към „.." ООД гр.Ш. от 09.01.2015
г, докато
ищцата не работела и не реализирала
доходи, а в
същото време била с
просрочен кредит и эадължение към банка в значителни размери.
Предявява насрещен иск срещу П. Д.В.
като моли съда да постанови решение, по силата на което да предостави
упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им
съжителство с ищцата дете С. на него – неговия баща; да определи режим на лични контакти на детето с неговата
майка всяка първа събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, да бъде осъдена
ищцата да плаща ежемесечна издръжка на
детето Славена в размер на 100 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 23.01.2015г.
На ищцата по първоначалния иск е бил изпратен препис от насрещния иск. В
срока за отговор от страна на ищцата по първоначалния иск е
депозиран отговор на насрещния иск. Сочи, че изложеното в насрещния иск не отговаря на
истината.Била напуснала семейното жилище поради непрекъснат психически и
физически тормоз от страна на С.С..Посочва, че тя е родителят, който е дал начален старт в живота
на детето и се е грижил за неговото израстване.Оосигурила е нормални социално — битови условия за дъщеря
си и извън семейното жилище.
В съдебно заседание ответникът явява лично и с
упълномощен представител – И. Г. Т. от ШАК, като поддържат предявените насрещни
искове и молят същите да бъдат уважени.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното: Ищцата П.Д.В.
и ответника С.С.С. живели на семейни начала в жилище находящо се в гр. Ш., кв. Д.,
ул. „И. К.
И." №2, собственост на родителите на ответника. От съвместното им съжителство на 24.03.2007г. се родила дъщеря им С. С.С..
През месец август 2014г. ищцата напуснала семейното жилище без да уведоми
ответника или родителите му
къде отива.
Детето С. останало в дома на баща си. В края на м.август 2014г. ищцата се
обадила по телефона на св. С. Б. /съпруг на сестрата на ответника/ и поискала
да се срещне с него. При проведената среща тя го уведомила, че няма намерение
да съжителства за в бъдеще с ответника като намеренията й били за се установи в
друг град. Същият ден ищцата взела детето Славена под предлог, че иска да се
види с него и отново без да уведоми никой заминала с детето за с. С., общ. П.. Тъй
като ответникът не могъл да осъществи контакт с ищцата потърсил съдействието на
РУ на МВР – Ш.. От полицейските органи бил уведомен за местонахождението на ищцата и детето в с. С.,
общ. П.. През м.септември 2014г. ответникът, заедно с баща си, св. Ф. Д. и
нейния син, отишли в с. С.. В дома, в
който живеела майката с детето не намерили никой, поради което отишли в
местното училище, за да се срещнат със С.Срещата не се състояла, тъй като майката
уведомила органите на МВР в гр.П., които отвели ответника и другите
придружаващи го лица в Полицията в гр.П., където им били снети обяснения за
причината за пребиването им в с. С.. Там те се срещнали с ищцата, която
категорично отказала да се върне с детето в гр.Ш.а също така отказала на
ответника и среща с детето. Впоследствие до м. декември 2014г. ответникът
правил опити да
установи контакти с ищцата и детето, но без резултат. В началото на м. декември 2014г.
ответникът заедно със баща си и св. С. Б.отишли в с. С.за да се срещнат с
детето. Срещата се състояла в местното училище, със съдействието на
директорката. Според показанията на св. С. Б. детето не било облечено с дрехи
според сезона и възрастта му,било обуто с летни плетени обувки. Също така при разговор с техни съседи
разбрал, че семейството живеело при лоши битови условия. В този ден между
ищцата и ответника била подписана спогодба, съгласно която детето следвало да остане при ищцата, а
ответникът да има право на контакти със
С.. Била постигната и договорка за коледните празници детето да пребивава в
дома на ответника в гр.Ш., поради което преди празниците ответникът взел детето
от с. С. и от този момент същото живее в дома на баща си в гр.Ш.. Според
изготвените социални доклади от ДСП – Ш.
от проведения със С. разговор е установено, че детето е спокойно. Споделя,
че през последните месеци не е
осъществявало контакти с майка си по телефона. Такъв бил осъществен
единствено на рождения му ден. Детето
споделило, че му харесва да живее в гр.Ш. в дома на баща си. Близките й се
грижат за нея и се съобразяват с нейните
желания.На въпроса дали иска да гостува на майка си в с.С. детето е заявило, че
не иска да й гостува защото тя ще я задържи и няма да я върне. Между детето и
ответника съществува силна емоционална връзка.Според изготвените социални
доклади от ДСП – Шумен и ДСП – П. и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет
за отглеждане и възпитание на малолетното дете.В интерес на детето е да
контактува и с двамата родители.
Във връзка с искане на ищцата, направено с
исковата молба за определяне на привременни мерки, съдът се е произнесъл с
определение от 26.05.2015 год. относно
упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните контакти с него и издръжката.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че родителите на детето не живеят заедно и че същите не могат
да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката, което от своя страна
налага необходимостта спорът да бъде решен от съда. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че претенции относно посочените по-горе въпроси са
направени и от двете страни по делото, съответно в исковата молба и в отговора
на исковата молба, респективно в предявения от ответника насрещен иск. При
преценка на въпроса за упражняването на родителските права върху роденото от
брака дете следва да бъдат преценени родителските качества на всеки един от
родителите, полаганите от тях грижи и умения за възпитание на детето, моралните
качества на родителя, социалното обкръжение и битовите условия, възрастта и
пола на детето, привързаността му с всеки един от родителите, възможността за
помощ от страна на трети лица и др.
Родителските качества имат голямо значение за
правилното отглеждане и възпитание на детето, за обезпечаване на грижите,
необходими за изграждане навиците на детето. Според изготвените социални доклади от ДСП – Ш. и ДСП -
Петрич и двамата родители притежават
необходимия родителски капацитет за отглеждане и възпитание на малолетното дете. При преценка моралния облик на родителите съдът
намира, че от показанията на свидетелите
С. Б. и Ф. Д. се доказват прояви
от страна ищцата, които водят до извода
за неморално поведение, което от своя
страна да дава лош пример във възпитанието на детето. Ищцата е извела детето от
родният му дом в гр.Ш.кв. Д. и го завела в с. С. без да уведоми никой.
Ответникът е бил в неведение къде се намира детето му, тъй като ищцата прекъснала всякакви контакти с него. По този
начин е прекъснала и контактите на детето не само с баща му, но и с баба му и
дядо му по бащина линия, при които детето е отрастнало и към които било
емоционално привързано. Местонахождението на детето било установено от органите на РУМВР – Ш., от които ответникът потърсил
съдействие. Многократните опити на ответника в периода от края на м. август
2014г. до началото на м.декември 2014г., т.е. в продължение на три месеца, да
установи контакт с майката и най - вече с детето били без резултат, тъй като
ищцата възпрепятствала ответника по всякакъв начин в осъществяването
на каквито и да е контакти с детето.
Дори била отказана среща на бащата с детето при посещението му в с. С. през м. септември 2014г. Тези
действия на ищцата не са съобразени с интересите на детето и
безспорно се отразяват на психическото му и емоционално състояние. В интерес на
детето е то да осъществява контакти и с двамата си родители, както и с техните
близки с оглед на това да не прекъсне емоционалната връзка между тях.
Според изготвените социални
доклади от ДСП – П. ищцата разполага с жилищни условия за отглеждане на детето,
декларирала е, че работи и получава финансови средства в размер на 430 лева.
Към м. май 2015г. ищцата съжителства на семейни начала с друго лице, което е
безработно. По данни на ищцата била бременна.
Според изготвените социални
доклади от ДСП – Ш. ответникът
разполага с необходимите жилищни условия и финансови средства, с които
да задоволява потребностите на детето. Има морална и финансова подкрепа от
страна на роднини. Детето е спокойно в дома на баща си. При преценка привързаността на детето, съдът
намира, че е налице по силна привързаност към ответника и родителите му.
Показателно в това отношение е изявлението на детето пред социалните работници,
че не иска
да гостува на майка си в с.С., защото тя
ще я задържи и няма да я върне. Харесва й да живее в гр.Ш. в дома на баща си,
близките й се грижат за нея и се
съобразяват с нейните желания. Според заключението на изготвения социален
доклад между ответника и детето се
наблюдава силна емоционална връзка. През последните месеци майката е
осъществила контакт с детето само веднъж по телефона на рождения му ден. Гореизложените обстоятелства
изцяло кореспондират и със събраните гласни доказателства, и най - вече с
показанията на св. С. Б..
При преценка на възможностите на всяка от страните
за помощ от трети лица съдът съобрази, че бащата от своя страна разчита на помощ от своите родители, с които живее в
едно домакинство. От събраните гласни
доказателства се доказва, че бабата и
дядото на детето по бащина линия помагат при отглеждането и възпитанието на
детето и последното е привързано към тях.
По отношение на майката не се събраха
доказателства в тази насока. Единствено в изготвените социални доклада е
посочено, че тя живее с майка си и баба си
на квартира в с. Самуилово. Към настоящият момент съжителства с друг
мъж, който е безработен.
При преценка на въпроса за жилищно – битовите
условия на всеки един от родителите съдът съобрази заключенията на изготвените
по делото социални доклад, съгласно които всеки един от родителите притежава
възможност да предостави на детето подходящи битови условия за отглеждане и
възпитание.
С оглед на всичко гореизложено, преценявайки обсъдените обстоятелства
в тяхната съвкупност, съдът намира, че интересите на детето с оглед
неговата възраст, привързаността му към родителите, техните възпитателски
качества и морален оглед, биха били защитени в най-голяма степен, ако родителските права бъдат предоставени на
неговия баща С.С.С.. В тази връзка съдът
съобрази и обстоятелството, че от м.декември 2014г. детето живее при своя баща като същото заявява, че при него й харесва. Детето
се чувства добре в дома на баща.Това е родният му дом, където е родено и
израстнало, и откъдето е отсъствало само
за около 4 месеца. От 05.01.2015г. е записано в първи клас в IX ОУ „П. В.“ , гр.Ш., където се е приспособило,
изградило е свои навици и всяка една промяна в установената по този начин обстановка,
би довела до ненужен стрес в неговото развитие и възпитание.
При преценка на режима на лични контакти съдът
съобрази обстоятелството, че в интерес на детето е то да осъществява контакти и
с двамата си родители, както и с техните близки с оглед да не се прекъсне
емоционалната връзка между тях. В тази връзка съдът намира, че на майката П.Д.В.
следва да бъде определен режим на лични контакти по отношение на детето С. всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя, с приспиване и един месец през лятото, когато бащата не е в платен
годишен отпуск.
Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка съдът
съобрази възрастта на детето, обичайно необходимото за дете на същата възраст,
нуждата от средства за храна, облекло,
помагала, за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими
за посещение на училище, неговите
специфични потребности, доходите на родителите и обстоятелството, че и двамата
са в трудоспособна възраст. От приложеното
като писмено доказателство – заверено копие на трудов договор се установява, че
бащата работи в „ТЕСИ” ООД, гр.Ш. с основно трудово възнаграждение в размер на 350 лева. От
изисканата справка от ТД на НАП офис Б. се установява, че майката има
регистриран действащ трудов договор. В
изготвения последен социален доклад от ДСП – П. е посочено, че майката е
декларирала средномесечен доход от 430
лева. Същата има и задължения към
кредитни институции. Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27,
т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република
България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с
оглед на описаните нужди на всяко едно дете от издръжка и очертаното фактическо
материално състояние на неговите родители, съдът намира, че ежемесечната
издръжка по отношение на детето С. следва да бъде в размер на 160 лева. Съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между
родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на бащата.
Имайки в предвид изложеното относно доходите на майката, липсата на алиментни
задължения към други лица, съдът намира, че същата следва да участва в издръжката
със сума в размер на 100 лева, който размер е съобразен с възможностите й и
няма да затрудни нейната собствена издръжка. Останалата част от издръжката в
размер на 60 лева следва да се поеме от бащата, доколкото ще продължи да полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне
размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК,
съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, а към настоящият момент е определен
размер на минималната месечна работна заплата за страната от 380 лева.
Така определеният размер на издръжката е дължим,
считано от датата на предявяване на насрещния иск – 23.01.2015 год., платима до
пето число на текущия месец, до настъпване на законни причини, изменящи или
прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът по насрещният
иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца по насрещния иск направените от
него разноски в размер на 338.80 лева, включващи държавна такса, адвокатско
възнаграждение и куриерски/пощенски/ разходи, съгласно представен списък, както
и държавна такса върху определения
размер на издръжката в размер на 144 лева.
С оглед изхода на делото направените от ищеца по
първоначалния иск и ответник по насрещния разноски следва да останат за негова
сметка, така както са направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските
права върху С. С. С. с ЕГН ********** на бащата С.С.С., ЕГН **********, като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на майката
П. Д.В., ЕГН********** с детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване и един
месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето С. С. С. с ЕГН ********** при нейния
баща С.С.С., ЕГН **********, на адрес: ***.
ОСЪЖДА П. Д.В., ЕГН********** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете
С.Ст. С. с ЕГН **********, чрез нейния баща и законен представител С.С.С., ЕГН ********** в размер на 100 /сто/ лева месечно, считано от
датата на предявяване на иска – 23.01.2015 год. до настъпване на законни
причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число от месеца, за който
се отнася.
ОСЪЖДА П.Д.В., ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 144.00 лева
/сто и четиридесет и четири лева/, представляваща държавна такса върху
присъдената с решението издръжка.
ОСЪЖДА П. Д.В., ЕГН********** да заплати на
ищеца по насрещния иск С.С.С., ЕГН ********** сумата от 338.80 /триста тридесет и осем лева и
осемдесет стотинки/ лева, представляваща направените по делото разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и куриерски/пощенски/ разходи.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението
само в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: