Р Е Ш Е Н И Е
486/16.6.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На десети юни през две хиляди и петнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №327 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два
положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД по
отношение на главницата и във вр. с чл.86 ЗЗД по отношение на претенциите за
лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от „***” ООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”***” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
М. Д. Д., съдебен адрес:***, офис 6, чрез пълномощника юрисконсулт А.
Х. А. срещу Ю.А.И., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че на
10.11.2010 год. между „***” ЕАД и ответника Ю.А.И. бил сключен Договор за
кредит GrediGo №2082-00331075, по силата, на който „***” ЕАД е отпуснало на
ответника паричен заем в размер на 738.00 лева. Съгласно Общите условия към договора за кредит, кредитополучателят се
задължил да възстанови получения заем, ведно със дължимата договорена лихва в
размер на 313.44 лева, чрез 24 месечни погасителни вноски всяка в размер на
43.81 лева, първата от които била дължима на 25.12.2010 год. В исковата молба
излагат, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора, като е отпуснал
договорения кредит, но не е получил пълно и точно насрещно изпълнение от страна
на кредитополучателя, като същия е заплатил сумата от 213.81 лева, с която са
била погасени начислените лихви за забава и дължимите по договора суми, при
спазване разпоредбата на чл.76, изр.четвърто от ЗЗД. На 25.10.2012 год. бил
сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на
основание чл.99 от ЗЗД между „***“ ЕАД и „***” ООД, по силата на който първото
дружество е прехвърлило на ищцовото вземането на ответника по посочения по-горе
Договор за кредит. Ответникът бил
уведомен за извършената цесия. Твърдят, че тъй като ответникът не им заплатил
дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК
пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като в
срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, за ищеца
възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват положителен
установителен иск, като молят съда да признае за установено, че Ю.А.И., с ЕГН**********
дължи на „***” ООД сумата от 1132.59 лева, от които 630.02 - главница,
представляваща неизплатена дължима сума по Договор за кредит GrediGo
№2082-00331075 от 10.11.2010 год.,
207.61 лева – договорна лихва за периода от 10.11.2010 год. – датата на
сключване на договора за кредит до 25.11.2012 год. – датата на последната
вноска по погасителния план, 294.96 лева – лихва за забава за периода от
27.05.2011 год. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените
по настоящото производство разноски. С допълнителна молба уточняват периода, за
който претендират сумата от 207.61 лева, посочената като договорна лихва, а
именно – от 10.11.2010 год. – датата на сключване на договора за кредит до
25.11.2012 год. – датата на последната вноска по погасителния план.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично. За
него се явява упълномощен представител –
юрисконсулт А. А., който поддържа изцяло предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
От страна на процесуалният представител на ищеца е
направено искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение.
Съдът като съобрази материалите по делото,
установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда
от 09.03.2015 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са
налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното
искане от процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с
неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите
процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства: Пълномощно от 14.04.2014 год.,
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.10.2012 год.,
Договор за кредит GrediGo №2082-00331075 от 10.11.2010 год., Искане за кредит GrediGo №2082-00331075 от
10.11.2010 год., Общи условия към
Договор за кредит за покупка на стоки и/или услуги, Уведомително писмо от
05.11.2014 год., Пълномощно, Известие за доставяне, Съобщение за страна, Вносна
бележка от 17.02.2015 год. за заплатена държавна такса и материалите, приложени
по ЧГД №3239/2014 год. по описа на ШРС, счита така предявените искове за
вероятно основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира,
че същите следва да бъдат уважени в условията на постановеното неприсъствено
решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 375 лева,
включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, заплатени в настоящото
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.А.И., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА „***” ООД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”***” №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от М. Д. Д., съдебен адрес:***, офис 6,
чрез пълномощника юрисконсулт А. Х. А. сумата 1132.59
лева /хиляда сто тридесет и два лева и петдесет и девет стотинки/, от които 630.02 лева
/шестстотин и тридесет лева и две стотинки/ -
главница, представляваща
неизплатена дължима сума по Договор за кредит GrediGo №2082-00331075 от
10.11.2010 год., 207.61 лева /двеста и
седем лева и шестдесет и една стотинки/ – договорна лихва за периода от
10.11.2010 год. – датата на сключване на договора за кредит до 25.11.2012 год.
– датата на последната вноска по погасителния план, 294.96 лева /двеста
деветдесет и четири лева и деветдесети шест стотинки/ – лихва за забава за периода от 27.05.2011
год. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника Ю.А.И., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ООД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”***” №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от М. Д. Д., съдебен адрес:***, офис 6,
чрез пълномощника юрисконсулт А. Х. А. сумата от 600 лева /шестстотин лева/,
представляваща направените от него разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и в исковото производство.
Решението не подлежи на
обжалване.
На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК
препис от решението да се връчи на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: