Р Е Ш Е Н И Е
528/30.6.2015г.
Шуменският районен съд, в открито
заседание, на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при
секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№328 по описа за
2015 г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни
искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с
чл.240, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът „Агенция
за събиране на вземания” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от М.Д.Д. – управител, излага, че по ч.гр.д.№3233/2014 г. на ШРС
по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника П.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 342,
22 лв., представляваща главница по сключен между „Кеш Кредит“ ЕАД и ответника
Договор за потребителски кредит № 3-225-1081-2016089 от 24.04.2012 г.; 99,78
лв., представляваща договорна лихва; 32, 89 лв., представляваща обезщетение за
забава, считано за периода от настъпване изискуемостта на първата неплатена
погасителна вноска - 25.07.2012 г. до датата, на която е входирано заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал
възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и ищецът предявява
настоящите искове. Ищецът излага, че на 24.04.2012 г. между „Кеш Кредит“ ЕАД и ответника
е сключен Договор за потребителски кредит № 3-225-1081-2016089, по силата на
който ответникът е получил сума, в размер на 450.00 лв., със задължението му да
върне така получената сума по начин и в срок, описани в договора. Страните били
уговорили и възнаградителна лихва, в размер на 288.00 лв., като било предвидено
погасяване на задълженията за главница и лихва, чрез 6 анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка по 123.00 лв. Длъжникът спрял плащанията по договора, като
изпаднал в забава, поради което дължал и мораторно обезщетение за периода на
забавата /от датата, на която е станала изискуема първата неплатена погасителна
вноска до датата на подаване на заявлението пред съда/, в общ размер от 32, 89 лв.
Междувременно, на 28.03.2014 г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне
на вземания между „Кеш Кредит“ ЕАД и ищцовото дружество, по силата на който
вземането на първото дружество срещу ответника, ведно с всички привилегии и
обезпечения, било прехвърлено на ищеца. На ответника, на адреса, посочен от
него в договора, било изпратено уведомление за настъпилата цесия, поради което
и съобразно общите условия към договора за кредит, същият се считал за надлежно
уведомен, че задължението му към кредитора е прехвърлено на ищеца. Поради
изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 342, 22 лв.,
представляваща главница по сключен между „Кеш Кредит“ ЕАД и ответника Договор
за потребителски кредит № 3-225-1081-2016089 от 24.04.2012 г.; 99, 78 лв.,
представляваща договорна лихва; 32, 89 лв., представляваща обезщетение за
забава, считано от 25.07.2012 г.
/датата, на която е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска/ до
датата, на която е входирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дължимата сума.
Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок,
предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор,
в който изразява аргументи за неоснователност на исковете. Основните възражения на ответника са във връзка със
сочения от ищеца договор за цесия, като заявява, че не е индивидуализирано
задължението му, което е прехвърлено на ищеца и, че не е надлежно уведомен за
така настъпилата цесия.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и
правна страна следното: По ч.гр.д.№3233/2014 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410
и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
ищеца срещу ответника, за сумата от 342, 22 лв., представляваща главница по
сключен между „Кеш Кредит“ ЕАД и ответника Договор за потребителски кредит №
3-225-1081-2016089 от 24.04.2012 г.; 99,78 лв., представляваща договорна лихва;
32, 89 лв., представляваща обезщетение за забава, считано за периода от
настъпване изискуемостта на първата неплатена погасителна вноска - 25.07.2012
г. до датата, на която е входирано заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като е присъдена законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението- 23.12.2014 г. до изплащане на вземането,
както извършените в заповедното производство разноски в размер на 175.00 лв. В
срока по чл.414 от ГПК длъжникът е възразил срещу заповедта. Не се спори между
страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между
търговско дружество „Кеш Кредит“ ЕАД и ответникът са налице валидни
облигационни отношения, основаващи на сключен на 24.04.2012 г. Договор за
потребителски кредит № 3-225-1081-2016089 /договор за заем/, с размер на
заемната сума- 450.00 лв., като ответникът на същата дата е отразил с подписа
си, че е получил тази сума, със задължение да я върне. От представения по
делото частно заверен препис от посочения по- горе договор, ведно с приложения
към него погасителен план, става ясно, че ответникът е поел задължението да
върне заемната сума чрез 6 месечни вноски, всяка от по 123.00 лв., като датата
на първото плащане е 24.05.2012 г., а датата на последното- 24.10.2012 г. В
договора е уговорена и възнаградителна лихва, като е отразено, че общата
дължима сума от ответника е 738.00 лв. Ответникът не оспори изрично този
договор и с оглед положените от него подписи в графите „Кредитополучател“ и „Получил
сумата- кредитополучател“, съдът приема, че същият е получил сумата по договора
със задължение да я върне, ведно с уговорената възнаградителна лихва.
Ответникът не оспори и твърденията, че е спрял плащанията по договора. Видно от
представените към договора общи условия /чл.24/ при забава на плащането с една
или повече вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена вноска. От
представеното по делото заключение по допуснатата СИЕ, което съдът възприема
като обективно и компетентно дадено, а от друга страна, същото не е оспорено от
страните, се установи, че размерът на остатъка от задължението на ответника по
договора е 342, 22 лв.- главница и 99,78 лв.- договорна лихва и 79, 23 лв.-
законна лихва за забава, изчислена от датата, следваща падежа на всяка
погасителна вноска до датата на входиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение- 23.12.2014 г. От представения по делото частно заверен препис от
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, се установи, че
на 28.03.2014 г. „Кеш Кредит“ ЕАД е прехвърлило на ищеца всички, дължими на
цедента и станали ликвидни и изискуеми парични суми, ведно с привилегиите и
обезпеченията, ако има такива, както и другите му принадлежности, включително и
с натрупаните до момента на прехвърлянето лихви, като вземанията са
индивидуализирани в Приложение №1 към договора. От официално заверен препис от
Приложение №1 към този договор става ясно, че в кръга на цедираните вземания са
включени и задълженията на ответника по процесния договор. В това приложение
ясно и конкретно е индивидуализиран ответникът, като длъжник по договора,
размера на заемната сума и общото задължение по договора, включващо главница и
възнаградителна лихва. В този смисъл намира за неоснователно възражението на
ответната страна, че прехвърленото вземане, негово задължение, не е
индивидуализирано при сключване на договора за цесия. Неоснователно е и
възражението на ответника за неуведомяването му, в качеството му на цедиран
длъжник, за настъпилата цесия. Видно от представените по делото писмени
доказателства /писмо, адресирано до ответника на посочения от същия в договора
за кредит адрес, съдържащо уведомление за извършено прехвърляне, изх. №УПЦ-06/АРБ-3-225-1081-2016089,
ведно с известие за доставяне, потвърждение за сключена цесия на основание
чл.99, ал.3 от ЗЗД/, се установи, че към ответника, съобразно договора и
изискванията на закона, в качеството му на цедиран длъжник е направен опит за надлежното
му уведомяване, но същият фактически не е получил уведомлението, тъй като в
писмото е отразено от съответния служител, ангажиран с връчването, че
документът не е потърсен. Съгласно чл.34 от общите условия към договора за
кредит, всички уведомления и др. във с договора за кредит и изпратени на
последно декларирания от кредитополучателя адрес, се считат за валидно получени
от него, дори и когато този адрес е променен, в случай, че кредитополучателят
не е уведомил надлежно кредитодателя за новия си адрес. В случая уведомителното
писмо е изпратено от бившия кредитор /цедента/, действащ чрез ищеца, в
качеството му на пълномощник. За горните действия ищцовото дружество е надлежно
и изрично упълномощено видно от представен по делото частно заверен препис от пълномощно,
с нотариална заверка на подписите, извършена на 23.04.2014 г. На следващо
място, съобразно задължителната съдебна практика, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като
факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на
делото, с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,
ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение №3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по
реда на чл.290 от ГПК/. В разглеждания казус препис от исковата молба и
приложенията към нея са надлежно връчени на ответника, като в приложенията са
както уведомителното писмо от бившия кредитор, действащ чрез ищеца по силата на
надлежно извършена упълномощителна сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно
от цедента. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допуска това. Цесията е съглашение, в което цедирания длъжник не
участва, тъй като при този договор промяната в облигационното правоотношение се
отнася само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и естеството на
вземането го позволява/. В случая
предвид изрично сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в
качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че е настъпил пълният
прехвърлителен ефект на цесията, като в този смисъл носител на вземанията по
процесния договор за заем е ищеца. Предвид изложеното съдът заключава, че така
предявените искове са изцяло основателни и доказани, и следва да се уважат.
На основание чл.78, ал.1 от
ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски, включително
и разноските, извършени в заповедното производство, съразмерно с уважената част
от исковете, в общ размер на 620.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от М.Д.Д. – управител, сумата от 342, 22
лв. /триста четиридесет и два лева и двадесет и две стотинки/,
представляваща главница по сключен между „Кеш Кредит“ ЕАД и ответника Договор
за потребителски кредит № 3-225-1081-2016089 от 24.04.2012 г.; 99, 78 лв. /деветдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/– договорна
лихва за периода от 24.07.2012 г. до 24.10.2012 г.; 32, 89 лв. /тридесет и два лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, считано от 25.07.2012 г. /датата, на
която е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска/ до датата, на
която е входирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение-23.12.2014
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.12.2014 г. до
окончателното изплащане на главницата, присъдени по ч.гр.д. №3233/2014 г. по
описа на ШРС.
ОСЪЖДА П.С.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране
на вземания” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от М.Д.Д. – управител, сумата от 620.00 лв. /шестстотин и двадесет лева/, представляваща направените
по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: