Р Е Ш Е Н И Е

613/20.7.2015г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, ІV състав

на петнадесети юли 2015 година,

в публично заседание, в състав:

Районен съдия: Л. Григорова

Секретар: Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 350/2015 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба, ищецът- П.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че е бил в трудовоправни отношения с ответника – „Ф. – ФБ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** (в предприятието на „Х.О.” АД), представлявано от Ф.А.М.В. , като било договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 463.09 лв. Ищецът сочи, че считано от 06.10.2014 г., на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, трудовото правоотношение било прекратено. Твърди се в молбата, че считано за месеците август, септември и три дни за месец октомври 2014 г. трудовото възнаграждение не е изплатено. Предвид обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, работодателят дължал и обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 986, 58 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците август, септември и три дни за месец октомври 2014 г., ведно с обезщетение за забавено изпълнение, равняващо се общо на сума от 43.06 лв., съответно за главното задължение за месец август- за периода от 01.09.2014 г. до 20.02.2015 г. /22, 31 лв./; за месец септември- считано от 01.10.2014 г. до 20.02.2015 г. /18.44 лв./ и за месец октомври- за периода от 07.10.2014 г. до 20.02.2015 г. /2, 31 лв./. Ищецът претендира и сума от 463, 09 лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ и присъждане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главните задължения за трудови възнаграждения, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. В първото по делото заседание е допуснато изменение размерите на предявените искове, като искът по чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2 от КТ се счита за предявен за сума в общ размер от 683, 45 лв., искът по чл.221, ал.1 от КТ- за сума от 321, 20 лв., а искът по чл.86 от ЗЗД се счита предявен за сума в общ размер от 29, 86 лв.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. Ответникът, редовно призован за първото по делото заседание, не изпраща представител. Не е направил искане да се разгледа делото в негово отсъствие.

Така предявената молба за произнасяне с неприсъствено решение е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения, и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били надлежно указани. Събраните доказателства сочат за вероятната основателност на исковете.

На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Шуменски районен съд сумата от 200.00 лв., от която 150.00 лв., представляваща държавна такса за водене на делото, изчислена съобразно уважената част от исковете и 50.00 лв., разноски за извършената ССЕ.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Ф. – ФБ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** (в предприятието на „Х.О.” АД), представлявано от Ф.А.М.В. , да заплати на П.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 683, 45 лв. /шестстотин осемдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща дължими и незаплатени трудови възнаграждения за месеците август, септември и три дни за месец октомври 2014 г., ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда- 19.02.2015 г. до окончателното изплащане на тези задължения, сумата от 321, 20 лв. /триста двадесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, както и да заплати сумата от 29, 86 лв. /двадесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща общ размер на мораторно обезщетение върху главните задължения за трудови възнаграждения, считано от 01.09.2014 г. до 19.02.2015 г.

ОСЪЖДА „Ф. – ФБ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** (в предприятието на „Х.О.” АД), представлявано от Ф.А.М.В. , да заплати по сметка на ШРС сумата от 200.00 лв. /двеста лева/, от която 150.00 лв., представляваща държавна такса за водене на делото, изчислена съобразно уважената част от исковете и 50.00 лв., разноски за извършената ССЕ.

Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: