Р Е Ш Е Н И Е

 

434/1.6.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                               десети състав

На двадесет и шести май                                               две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав                           Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

 

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 351 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявени от ищеца С. И.Х. с ЕГН ********** с адрес *** срещу „Фелюш ФБ“ ЕООД с ЕИК 131066273 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Варненско шосе“ – Хан Омуртаг АД, представлявано от Ф.А.М.В. искове с правно основание:

-         по чл.128, т. 2 от КТ -  за осъждане на ответника да заплати на ищцата дължимото трудово възнаграждение за периода от месец август, септември и октомври 2014г. в общ размер на 761.30 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,  както и акцесорен иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 33.12 лв., представляваща  лихва за забава върху трудовите възнаграждения за периода от 01.09.2014г. до 19.02.2015г.;

-         по чл.224, ал.1 от КТ – за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 45.68 лв., представляваща  обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни от 2014г.;

-         по чл.221, ал.1 от КТ – за осъждане на ответника да заплати  сума  в размер на 350.20 лв., представляващо обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение при прекратяване на трудовото правоотношение  без предизвестие в случаите на чл.327, ал.1, т.2 от КТ;

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: По силата на трудов договор № 00000425/01.04.2009г. заемал длъжността “машинен оператор, шиене на облекло” с място на работа в предприятието на ответника.  Със заповед № 00000426/08.10.2014г. на основание чл.327, т.2 от КТ ответникът прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от същата дата. На работника не били изплатени трудовите възнаграждения дължими за месеците август, септември и октомври 2014г., обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 2014г., както и обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение. В заключение се моли за постановяване на положително решение с уважаване на исковите претенции, както и присъждане на разноските по делото.

Ищецът се явява лично в съдебно заседание, като поддържа  исковата молба, сочи че претендираните суми са в брутен размер и се отказва от доказателственото си искане за назначаване на експертиза. Моли за непресъствено решение, с което да бъдат уважени сумите в размерите, посочени в исковата молба.

Въпреки предоставената му възможност, в рамките на законоустановения  срок по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и основателността на предявените искове, по обстоятелствата на които се основават същите, не е изразил възражение срещу исковите претенции, както и не е посочил доказателства и конкретните обстоятелства, който ще доказва с тях, както и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. За ответникът, въпреки редовното му призоваване,  не се явил представляващия, както и не изпраща представител  в съдебното заседание по делото. По делото не се прави искане за разглеждането му в отсъствието на ответника.

Предвид изложеното и въз основа на представените по делото доказателства, съдът съобрази следното: Съгласно  чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по отношение на ответника. Второто изискване, съгласно  чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение е искът да е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Съдът счита, че и това изискване в случая е налице, като следва да уважи предявените искове.  

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължащата се държавна такса за образуване на делото  в размер на  200 лева.

С оглед на тези съображения, съдът приема, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с  чл.239, ал.1, ал.2 и ал.4 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ОСЪЖДА “ФЕЛЮШ - ФБ” ЕООД с ЕИК 131066273 със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Варненско шосе“ – Хан Омуртаг АД, представлявано от Ф.А.М.В. ДА ЗАПЛАТИ на С. И.Х.  с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.128, т.2 от КТ  сума общо в размер на 761.30 лв. (седемстотин шестдесет и един лева и тридесет стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец август 2014г., месец септември 2014г. и 4 дни от октомври 2014г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 33.12 лв.( тридесет и три лева и дванадесет стотинки), лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение, за периода от 01.09.2014г. до 19.02.2015г., на основание чл.224, ал.1 от КТ сумата от 45.68 лв. (четиридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за общо неизползвани 3 дни  платен годишен отпуск за 2014г. и на основание чл.221, ал.1 от КТ  сума в размер на 350.20 лв. (триста и петдесет лева и двадесет стотинки), представляваща едномесечно обезщетение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.02.2015г. до окончателното изплащане на сумите.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово възнаграждение. 

ОСЪЖДА “ФЕЛЮШ - ФБ” ЕООД с ЕИК 131066273 на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата 200  лв. (двеста лева), представляваща държавна такса за образуване на делото и сумата от 5 лева /пет лева/, представляваща държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.  

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: