Р Е Ш Е Н И Е

1535/14.8.2015г.

Шуменският районен съд в публичното заседание на шестнадесети юли , през две хиляди и петнадесета година, в състав :

Съдия : Зара Иванова

при секретаря С.Любчева като разгледа докладваното от районния съдия З.Иванова гр.д. №357 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с 124 от ГПК .

Депозирана е искова молба от “Юробанк България” АД ЕИК ***, седалище и адрес на управление : гр.София , бул.“*** , представлявано от П.Н.Д. и М.В. , съдебен адрес *** срещу М.К.Р. , ЕГН:********** , адрес *** , че предоставил на ответника кредит в размер на 2480.00 лв. съгласно Договор за потребителски кредит № FL 557619 от 11.11.2010 г., като ответникът не е изпълнявал договорните си задължения за погасяване на кредита. Ищецът твърди, че на 16.06.2014 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ал. 2 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№1654/2014г. по описа на ШРС въз основа на подадено заявление и издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 980/17.06.2014 г., както и изпълнителен лист от 17.06.2014 г. по описа на ШРС, срещу които ответника подал възражение. Ищецът претендира да бъде прието за установено , че ответникът му дължи сума в размер на 750.26 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.06.2014 г. до окончателно изплащане на задължението, 274.22 лв. договорна лихва за периода 11.12.2012 г. до 11.05.2014 г. вкл., деловодни разноски по ч.гр.д.№1654/2014г. по описа на ШРС в размер на 40.94 лв. държавна такса и 361.98 лв. адвокатски хонорар, както и деловодни разноски за водени на настоящото дело в размер на 25.00 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение. В хода на делото ищецът прави намаление на претенцията до размера на сумата от 712.56 лв , допуснато с Протоколно определение от 16.07.2015г. , с влязло в сила Определение от същата дата , производството по делото е прекратено в частта над 712.56 лв., до пълния предявен размер – 750.26 лв.

В срока по чл .131 от ГПК ответникът депозира отговор в който заявява че иска е неоснователен и недоказан. Твърди, че не дължи суми на ищеца, тъй като задълженията били изплащани в указанието от банката срокове и вноски, съгласно погасителния план към договора. Заявява, че

липсвали безспорни доказателства, че дължи средства на ищеца, с оглед на което моли да бъде отхвърлен изцяло иска., да бъде прекратено делото, тъй като ищецът не е завел установителен иск в указания срок. Ако съдът не приеме тези негови доводи, то желае изцяло отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на депозирано от “Юробанк България” АД, заявление по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.№1654/2014г. по описа на ШРС , по което е издадена Заповед № 980/17.06.2014 г., , с която е разпоредено на М.К.Р. , като кредитополучател да заплати на ищеца в настоящото производство , сумата 1 642 ,13 лева – просрочено задължение по Договор за потребителски кредит №FL 557619/11.11.2010г. лв. , 274,22 лева – договорна лихва за периода 11.12.2012г. до 23.05.2014г. , 130,85 лева – наказателна лихва за периода 11.12.2012г. до 23.05.2014г. , ведно със законната лихва , считано от 16.06.2014г. до изплащане на вземането , както и сумата 402,92 лева – деловодни разноски . В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед , поради и което ищецът предявява настоящия иск . В тази връзка следва да се посочи , че възражението на ответника , че не е спазен срока по чл.415 ал.1 от ГПК е неоснователно . Съобщението за подаденото възражение по чл.414 от ГПК е получено от кредитора на 20.01.2015г. , който на 20.02.2015г. или в последния ден на срока е подал настоящата искова молба .

При анализ на съдържанието на Заявлението по чл.417 от ГПК , както и приложеният към него документ – Извлечение от счетоводните книги на банката се изяснява , че претендираните , респ. присъдени суми в заповедното производство са изчислени след като банката е приела , че кредитът е станал предсрочно изискуем съгласно клаузите на договора на дата – 12.01.2013г.

От друга страна изложените в исковата молба обстоятелства , водят до извода , че установителният иск касае вземане на банката по същия кредит , но на сума , която представлява сбор от падежирали вноски .

При това установено различие в основанията за издаване на Заповедта по чл.417 от ГПК и иска по чл.422 от ГПК , а именно в първата хипотеза – настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит , а във втората – настъпил падеж на отделните вноски по кредита , възниква въпросът , допустимо и необходимо ли е съдът да извършва преценка на основателността на заявените в исковата молба основания за съществуване на вземането на банката . Отговор на този въпрос се съдържа в постановеното по реда на чл.280 и сл. От ГПК Решение №139 от 05.11.2014г. на ВКС по т.д.№57/2012г., І-во т.о Там е прието , че доколкото предметът на делото по установителния иск е вземането по представения документ по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги, в които биха моли да се съдържат и данни за неплатените от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение и които са послужили като основание на кредитора да твърди, че е настъпила предсрочно изискуемост на кредита, то вземането следва да се признае за съществуващо в размер на тези вноски. В тази хипотеза изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания /неустойки, лихви/ , които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. Възприемайки горното становище , съдът намира , че искът се явява изцяло основателен , защото в представеното от банката – ищец , извлечение от счетоводните книги , се съдържат данни за размера на неплатените вноски . В Извлечението е отразената главница в размер на 1 642,13 лева , тази сума включва всички неплатени вноски по кредита , както падежиралите до 05.2014г. , така и непадежиралите , но предсрочно изискуеми според банката . Според Заключението по назначената ССЕ , неплатените вноски по кредита , с настъпил падеж до 23.05.2015г. – датата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК е в размер на 712.56 лева или съвпада с претендираната от ищеца сума . В извлечението от сметките изрично е отразена и сумата 274.22 лв. , представляваща договорната лихва за периода 11.12.2012 г. до 11.05.2014 г. , който размер също се потвърждава от ССЕ .

Недоказани са възраженията на ответника , че е заплатил претендираните суми , напротив твърденията му са опровергани от заключението по ССЕ , при което ВЛ е извършило справка за извършените плащания от длъжника , в резултат на което заключава , че претендираните вноски не са погасени . Ирелевантни са възраженията за неоснователност на претенцията поради „абсурното“ поведение на кредитора да подаде заявление по чл.417 от ГПК , едва година и половина след изпадането му в забава . Ако това възражение , макар и неясно формулирано се възприеме като такова за погасяване на вземането по давност , същото се явява неоснователно , т.к. по никоя от падежиралите вноски не е изтекла погасителната давност по чл.110 от ЗЗД , която е приложима по отношение на вземанията на ищеца

Съгласно т.12 от ТР № 4/2014 г. по ТД № 4/2013 г. следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в размер от 194,21 лева съразмерно на уважената претенция .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по настоящото дело в размер на 385 лева .

Водим от горното , съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М.К.Р. , ЕГН:********** , адрес *** дължи на “Юробанк България“ АД , ЕИК:*** , седалище и адрес на управление : гр.София , представлявано от М. В. и П. Д. , съдебен адрес *** , обща сума в размер на 986,78 ( деветстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и осем ст.) лева , от която 712.56 лева .- главница , представляваща незаплатени вноски по Договор за потребителски кредит №FL 557619/11.11.2010г. ., за периода 11.01.2013г. до 11.05.2014г. и 274.22 лева - договорна лихва за периода 11.12.2012 г. до 11.05.2014 г., за която сума има издадена Заповед №№ 980/17.06.2014 г., по ч.гр.д.№1654/2014г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА М.К.Р. , ЕГН:********** да заплати на “Юробанк България“ АД , ЕИК:*** , обща сума от 579,21 (петстотин седемдесет и девет лева и двадесет и една ст.) лева , от която 194,21 лева - деловодни разноски в заповедното производство и 385 лева - деловодни разноски в исковото производство .

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните , пред ШОС .

СЪДИЯ :