Р Е Ш Е Н И Е

448/4.6.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№362 по описа за 2015г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№362/2015г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД от “С.Г.Груп и партньори” ООД, гр.София, ЕИК-***, адрес гр.София, бул.“България” №81, вх.В, ет.8, представлявано от И. И. Г., чрез пълномощника юрисконсулт М. Г., срещу Н.Т.П. с ЕГН: ********** *** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника, произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги №12831801001 от 01.11.2009г. в размери 97,07лева, сума, представляваща дължима и непогасена главница и мораторна лихва без посочен размер и период. В тази си част, съдебното производство е прекратено с влязло в законна сила определение, поради неизпълнение на разпореждане за изправяне на нередовности. Главницата се претендира ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК– до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Претендират се разноски в настоящото производство на осн. чл.78 ал.1 от ГПК и осъждане на ответника да заплати направените в заповедното производство, което е недопустимо. Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: Ищеца сочи, че остатъка от вземането по договора в така посочения размер не е платена, с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№2938/2014г. На 29.10.2014 г. между ищцовото дружество и «БТК» АД е подписан Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, като задължението на ответника било цедирано на ищеца и ответника бил уведомен за това. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства. Сочи, че вземането е погасено по давност. Не била уведомена за цесията. Оспорва иска по основание и размер.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: На 01.11.2009г. между „БТК“ЕАД и ответницата Н.П. като „потребител“ е сключен договор за мобилни услуги, който е бил за предоставяне на интернет чрез wifi модем за телефонен номер 054823483. Срокът на договора бил 12 месеца, продължен автоматично за нов 12-месечен срок. На 22.02.2012г. мобилният оператор съставил месечна сметка, в която отразил задължение на ответницата в размер на сумата от 147,07лв., цялата представляваща баланс от предходен период. Не е посочено дали това е месечна сметка, за кой точно месец на потребление се отнася, има ли начислена лихва или неустойка.(л.29 от делото) В Удостоверение, издадено от старши специалист събираемост на отдел „Събираемост“ в „БТК“ЕАД, е посочено, че вземането на дружеството е в размер на 97,07лв., който се претендира по настоящото производство. В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът твърди, че вземането представлява лихви за забавено плащане и неустойка по прекратен едностранно от доставчика договор. Това не се установява по делото от нито едно писмено доказателство. Съгласно ОУ чл.8.6.6, договорът се прекратява едностранно с писмено уведомление от Виваком при забавяне на плащанията с повече от 10 дни. В настоящия казус липсват данни за забавено плащане и приложено писмено уведомление от доставчика за прекратяване, а с оглед на представеното писмено известие до „БТК“ с обратна разписка, приложено към отговора и неоспорено от ищеца, съдът намира, че потребителят е прекратил договора по реда на чл.8.1 от ОУ.

С договор за прехвърляне на вземания/цесия/, сключен на 31.05.2014г. на основание чл.99 от ЗЗД между „БТК“-ЕАД- като цедент и трето лице „С.Г.ГРУП“-ООД като цесионер, цедентът прехвърлил на ищеца съдебни вземания по чл.1.1, заедно с обезпеченията, като цесионерът се задължил да уведоми длъжниците с писмени уведомления, съгласно чл.1.8. Съдът установи, че в процесния договор за цесия липсва всякаква индивидуализация на прехвърляните вземания по основание и размер, като документа препраща към Приложение 1 към договора. В него следва като минимум съдържание да присъства име на длъжник, ЕГН, фактурирани вземания на цедента и дължима сума./чл.1.6 от Договора/. По делото е представен документ/стр.26/ с наименование “Извлечение от Приложение № 1”, в който е посочено името на ответника, но същото е част от последващ договор за цесия от 29.10.2014г./стр.22/, с който вземането е повторно прехвърлено от цесионера към ищеца “С.Г.Груп и партньори ” ООД. Поради което, съдът намира, че липсва приложен двустранно подписан документ към договора за цесия, обуславящ възможност за формиране на извод за размера на прехвърленото вземане по отношение на ищеца.

С пълномощно, приложено по делото, цедентът „БТК“ЕАД упълномощил първия цесионер да уведоми длъжниците съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършените прехвърляния на вземанията и по делото е приложено Уведомление за цесия относно първото прехвърляне на вземането до ответницата и за второто цедиране на вземането в един документ, като същия е подписан от представител на третото лице и цедент по втория договор. Съдът приема, че договорът за цесия, сключен между мобилния оператор, третото лице „С.Г.ГРУП“-ООД и ищецът по настоящето производство има действие спрямо длъжницата съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД, тъй като същата е уведомена за прехвърлянето чрез исковата молба, с която е инициирано производството по чл.422 от ГПК, като към нея са приложени договорите за цесия, упълномощаването на ищеца за уведомяване по чл.99 ал.3 от ЗЗД и уведомлението, адресирано до ответницата. В този смисъл е формирана и практика на ВКС.

За събирането на вземането ищецът инициирал заповедно производство по ч.гр.д.№2938/2014г., по което в негова полза срещу длъжницата е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 97,07лв.-главница, 29,76лв.-лихва за забава, ведно с лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението и направените разноски 325лв.

С оглед на представените доказателства, съдът намира, че задължението на ответницата към предишния кредитор по договора за мобилни услуги е установено във Месечна сметка в размер на 147,07лв. В исковата молба се сочи частично плащане, но не се представят доказателства за това и се претендира главница в размер на 97.07лв. Настоящият съдебен състав намира, че ответницата не дължи плащане на претендираната сума, тъй като няма правно основание за това, освен поради изложеното относно липса на индивидуализирано прехвърлено вземане по първия договор за цесия и защото не става ясно за какво е задължението, което е посочено само като баланс от предходен период. Претенцията на ищеца за главница произтича от начислена неустойка и лихва, неконкретизирани по пера, за които няма представени доказателства да са уговорени и изискуеми, поради което и не се дължат.

П едвид изложеното, съдът намира предявения иск за неоснователен, поради което и същия следва да бъде отхвърлен.

В тежест на ищеца следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски в размер на 300лв., представляващи адвокатско възнаграждение по настоящото производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “С.Г.Груп и партньори ” ООД, гр. София, ЕИК-***, адрес гр. София, бул. “България” №81, вх.В , ет.8, представлявано от И. И. Г., чрез пълномощника юрисконсулт М. Г., срещу Н.Т.П. с ЕГН: ********** *** положителен установителен иск с правно основание чл.415 ал.1, вр. чл.422 ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника, произтичащо от договор за далекосъобщителни услуги № 12831801001 от 01.11.2009г. между ответника и „БТК“ЕАД-гр.София в размер 97,07лева/деветдесет и седем лева и седем стотинки/, представляваща дължима и непогасена главница по договори за цесия от 31.05.2014г. и 29.10.2014г., ведно със законната лихва за забава от депозирането на заявлението до окончателното й заплащане, както и сумата от 325,00лева /триста двадесет и пет лева/ - деловодни разноски в заповедното производство, за които вземания по ч.гр.д. №2938/2014г. по описа на РС-гр.Шумен е издадена заповед № 1650/1.12.2014 г. за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.

ОСЪЖДА “С.Г.Груп и партньори ” ООД, гр. София, ЕИК-***, да заплати на Н.Т.П. с ЕГН: **********, сумата от 300лв./триста лева/– разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: