Производство по чл. 7 и
сл. от ЗЗДН.
В
молбата си с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН пострадалото лице С.Х.Ш.
твърди, че извършителят Т.М.Ш. е неин съпруг от 2009 година. Двамата имали родено дете – И., род. през 2010 г. Семейството обитавало жилището на
майката на извършителя, находящо се на ул. „***” № *** в
гр. Ш.. Т. Ш., по време на целия
период на съвместното им съжителство упражнявал спрямо нея психически и
физически тормоз над нея, изразяващи се в ограничения в придвижването и
нанасяне на побои. Описва, че на 14.02.2015 г., около 23,00 часа, извършителят
отново й нанесъл побой, като я удрял с ритници по главата и я изгонил от
семейното жилище. Пострадалата описва извършването от съпруга й на подобни
актове на домашно насилие и преди 2015 г. Моли съда да бъде издадена заповед за
защита срещу Т.Ш., по силата на която последният да бъде задължен да се
въздържа от домашно насилие.
Извършителят не излага становище по
молбата и не прави искания. Не взема участие в съдебно заседание.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
от фактическа страна следното:
Страните
са съпрузи и обитават съвместно жилище, находящо се в гр. Ш., ул. „***” № ***. През годините на съвместното съжителство на
съпрузите, между тях възниквали конфликти, като извършителят нанасял побои над
молителката. На 14.02.2015 г., Т. Ш. отново нанесъл побой над съпругата си,
като в резултат последната получила следните травматични увреждания: оток с
палпаторна болка в теменната област на главата; палпаторна болка в областта на
ляв хълбок, като същите могат да бъдат получени по механизма, описан от
пострадалата – блъскане в стена и върху легло, нанесени удари с крака по
главата и един удар с крак по тялото.
За да
приеме горната фактическа обстановка, съдът дава вяра на представените писмени
доказателства, вкл. и съставените официални документи от органи на МВР, както и
на декларацията на С. Ш. по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН.
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
легалната дефиниция на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират или са били в семейна
или родствена връзка. Установено е по делото, че страните се намират в
съпружески отношения. От събраните по делото доказателства се установи, че на 14.02.2015
г. Т.Ш. извършил акт на домашно насилие спрямо съпругата си – С.Ш., като
същият се изразява във физическо насилие.
Предвид
всичко изложено, съдът приема, че спрямо С.Ш. е извършено домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, поради което същата следва да получи защита срещу
извършителя на насилието – Т.Ш..
Защитата
следва да се осъществи чрез следната мярка, предвидена в закона: задължаване да
се въздържа от извършване на домашно насилие.
Относно размера на наказанието „Глоба”, което
съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, съдът е длъжен да наложи на извършителя: съдът,
като съобрази тежестта на извършеното от Ш., както и косвените данни за
имущественото му състояние, счита, че размерът й следва да бъде определен на
300,00 лева.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, съдът осъди Т.Ш. да
заплати и държавна
такса, включително за служебно издаване на изпълнителен лист и на два броя
заповеди в общ размер 40,00 лв.
На
основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН, съдът постанови преписи от решението и
заповедта да се връчат на страните и на РУ на МВР гр. Шумен.
Воден
от гореизложеното съдът постанови решението си.
Районен съдия: