Р Е Ш Е Н И Е

1624/6.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 372 описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от “***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“***“ № 2, представлявано от Ж. А. Н., чрез адв. П. Р. от ШАК, съдебен адрес ***, кантора 10 срещу „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Нови Пазар, ул.“***“ № 19, представлявано от А. С. А., съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 14 684.93 лв., представляващо неизплатена цена на доставено дизелово и бензиново гориво, произтичащо от договор за търговска продажба, за което вземане са издадени общо 4 броя фактури, както и сума в размер на 252 лв., представляващо обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на възникване на всяко от задълженията до 16.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 16.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на разноските в настоящото и в заповедното производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: Двете страни били в търговски отношения за периода 31.08.2014г. – 26.11.2014г., като през този период ищцовото дружество доставило на ответника дизелово и бензиново гориво на обща стойност 14 684.93 лв. Били съставени и фактури за извършената продажба с № 58972/31..08.2014г. на стойност 3934.80 лв., № 59246/30.09.2014г. на стойност 3 436.57 лв., № 59494/31.10.2014г. на стойност 5 049.96 лв. и № 59679/26.11.2014г. на стойност 2 263.60 лв. Въпреки изправността на ищеца, ответникът към момента не е изпълнил насрещното си задължение да изплати продажната цена. Обезщетението за забавено плащане било в размер на 252 лв. Поради това, че плащане не било извършено, ищецът инициирал производство по чл.410 от ГПК с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 1071/2014г. по описа на РС – гр.Нови Пазар, като била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Срещу така издадената заповед длъжникът възразил в срок и за ищецът възникнал интерес от настоящия процес. Поради това молят съда да уважи исковите претенции в посочените по-горе размери и да им присъди разноските в заповедното и в настоящото производство.

Въпреки предоставения му срок по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; на обстоятелствата, на които се основават; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата на които се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищецът се явява редовно преупълномощения адв. К. Е. Р. от ШАК, като поддържа исковата молба и моли за постановяване на положително и неприсъствено решение.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не прави искане и за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото производство. Поради това и ответникът следва да заплати разноските, направени в заповедното производство в общ размер на 1448.74 лв., от които 298.74 лв. заплатена държавна такса и 1150 лв., заплатено адвокатско възнаграждение, както и в настоящото в общ размер на 1618.66 лв., от които 338.66 лв. заплатена държавна такса, 180 лв. възнаграждение за изготвяне на експертизата и 1100 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “***” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“***“ № 2, представлявано от Ж. А. Н. СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от „***“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Нови Пазар, ул.“***“ № 19, представлявано от А. С. А. в размер на 14 684.93 лв. (четиринадесет хиляди шестстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и три стотинки), представляваща цена за доставено, но незаплатено бензиново и дизелово гориво по фактура № 58972 от 31.08.2014г., фактура № 59246 от 30.09.2014г., фактура № 59494 от 31.10.2014г. и фактура № 59679 от 26.11.2014г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 252 лв. (двеста петдесет и два лева) за периода от 31.08.2014г. до 15.12.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.12.2014г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 550 от 23.12.2014г. по ч.гр.д.№ 1071/2014г. по описа на НПРС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***“ ЕООД с ЕИК *** да заплати на “***” АД с ЕИК *** разноските по настоящото и заповедното производство общо в размер на 3 067.40 лв. (три хиляди шестдесет и седем лева и четиридесет стотинки), от които сума от 637.40 лв. представляващи държавни такси за образуване на делата, сума от 180 лв., представляващо възнаграждение за вещо лице и сума от 2250 лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: