Р Е Ш Е Н И Е

651/5.8.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на трети август 2015 година

В открито заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 373/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно съединени установителни искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.

Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : ***** със седалище и адрес на управление – гр. *****, представлявано от М.Ф., срещу Г.К.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 3310,57 лева.

Ищеца сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 3310,57 лева, представляваща 2101,86 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит, 1014,87 лева договорна лихва и 193,84 лева лихви за забава, за периода 05.11.2013г. – 11.11.2014г., и законна лихва върху дължимите суми, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧГД № 2886/2014г., ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Твърди нищожност на договора и че не бил уведомен за предсрочната изискуемост.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищецът не изпращат представител, а ответният поддържа заявеното в отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява, че между тях е сключен договор за потребителски паричен кредит – л. 9. Същият не е оспорен, като документ, по реда на ГПК. Подписан е лично от ответника, с което удостоверил получаването на сумата от 2770 лева. Ответникът се е задължил да я върне на 24 вноски, всяка в размер на 209,78 лева, с падеж конкретно определена дата. В чл. 3 и 4 от договора, е уговорена дължимост на законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, а при забава на две, предсрочна изискуемост. Няма доказателства за плащане на последните четиринадесет месечни вноски.

Така установената фактическа обстановка, сочи наличието на всички предпоставки за уважаване на предявените установителни искове – наличие на валиден договор за заем, по който е налице изпълнение от страна на заемодателя; неизпълнение от страна на ответника – не връщане на заетата сума в уговорените срокове и размер. Поради това исковете, следва да се уважат изцяло.

И двете ответни възражения са неоснователни. Първото за неуведомяване, за предсрочна изискуемост, особено с позоваване на ТР № 4/2013г. на ВКС, е несъстоятелно. Даденото в него разрешение, касае банки, каквато настоящият ищец не е, а договорът, не е за банков кредит, поради което след като има изрична уговорка между страните за подобна последица на неизпълнение, не е нужно изрично уведомяване за настъпването и от изправната страна до другата.

Не е налице и твърдяната нищожност на договора поради противоречие на закона или заобикаляне. Процесният се регулира от разпоредбите на Закон за потребителския кредит, като към датата на сключването му не противоречи на някоя от разпоредбите му, в редакцията им към него момент /чл. 20-24/, нито ги заобикаля.

С оглед така посоченият изход на делото, върху ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се възложат разноските в производствата, в размер на 734,07 лева.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : ***** със седалище и адрес на управление – гр. *****, представлявано от М.Ф., съществува вземане срещу Г.К.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, представляващо дължима сума – незаплатени главница и лихви, по договор за потребителски паричен кредит PLUS-01728013/06.12.2012г., в общ размер на 3310,57 лева, от които 2101,86 лева главница, 1014,87 лева договорна лихва и 193,84 лева лихви за забава, за периода 05.11.2013г. – 11.11.2014г., в едно със законната лихва, върху главницата от 2101,86 лева, считано от 25.11.2014г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Г.К.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : ***** със седалище и адрес на управление – гр. *****, представлявано от М.Ф., сумата от 734,07 лева, представляваща разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2886/2014г., по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: