Р Е Ш Е Н И Е
1731/3.11.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 08 (осми) октомври Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор .
. . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 378 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание:
– чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ вр.
чл. 122, ал. 1 от ЗЗД;
– чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, вр.
чл. 122, ал. 1 от ЗЗД и
– чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК
искова молба ищецът „Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София твърди, че на 12.12.2007
г. сключил с „Л“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател, с ЕТ „О.Л.“, О.Г.Л,
Я.И.Я. и Д.В.С., в качеството им на съдлъжници, договор за потребителски
кредит, по силата на който предоставил на първия от тях сума в размер на 25281,25
лева. Средствата по кредита били усвоени, като заемателят се задължил да плаща
възнаградителна лихва в определен в договора размер, а при забава – наказателна
лихва. В договора било предвидено, че при просрочие в плащането на която и да е
вноска или лихва, банката има право едностранно да обяви всички дължими суми за
предсрочно изискуеми. На датите на падеж от 05.05.2011 г. до 05.09.2012 г.,
вкл., нито кредитополучателят, нито съдлъжниците не платили на ищеца дължимите
месечни вноски. Поради това, с едностранни писмени изявления, връчени на задължените
лица, „Райфайзенбанк (България)” ЕАД обявило всички дължими суми за предсрочно
изискуеми. Поради това, ищецът депозирал пред РС гр. Шумен заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжниците, вкл. и ответника, което
било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 3974/2012 г. по описа
на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, Я. подал възражение срещу
заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, по силата на
което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват
следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 3974/2012 г. по описа на ШРС: в размер на 21969,14 лв., представляващо задължение на съдлъжник
за връщане на отпусната парична сума по договор за банков кредит от 12.12.2007
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.11.2012 г.; в
размер на 5925,55 лв.,
представляващо задължение за плащане на договорна лихва за периодите от
05.01.2010 г. до 04.03.2010 г. и от 05.04.2011 г. до 09.09.2012 г., по договора
за банков кредит от 12.12.2007 г. и в размер на 2130,93 лв., представляващо обезщетение
(„наказателна лихва”; „наказателна надбавка към лихвата”) за неплатени в срок,
през периода от 05.05.2011 г. до 13.11.2012 г., главни парични задължения по
погасителния план – неразделна част от договора за банков кредит от 12.12.2007
г., като претендира и разноските по настоящото исково производство, за
които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, подава отговор на исковата молба, като оспорва исковете. Твърди, че лицето, подписало договора за кредит от името на банката не разполагало с представителна власт за това. Счита за недоказано предоставянето от страна на ищеца на сумите по договора за кредит. Излага, че не му е връчвано писмо от банката за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения договор за кредит от 12.12.2007 г. е, че „Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София предоставило на „Л“ ЕООД гр. Шумен сума в размер на 25281,25 лв. за инвестиция. Договорът е подписан и от законния представител на ЕТ „О.Л.“ гр. Шумен, от О.Г.Л, от Д.В.С. и от Я.И.Я., в качеството им на съдлъжници. От страна на ищцовото дружество, договорът е подписан от надлежно упълномощени /изводимо от представените пълномощни/ лица. В чл. 1.5 от договора е предвидено, че срокът на същия е до 05.12.2014 г., а в чл. 3 страните са предвидили, че кредитополучателят и солидарните длъжници се задължават да погасят главницата и лихвите по кредита на 84 равни месечни вноски, всяка една в размер на 472,38 лева. Съгласно чл. 6 от сделката, солидарните длъжници се задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя за плащането на всички дължими към банката суми по договора. В чл. 7, страните са определили случаите, представляващи неизпълнение по договора, като съдът констатира, че в чл. 11 е предвидено настъпването на автоматична предсрочна изискуемост на всички вземания на банката. По делото са приложени и анекси от 30.05.2009 г., 29.10.2009 г., 30.03.2010 г. , всички към процесния договор, по силата на които страните преуредили сроковете и размера на дължимите месечни вноски от заемателя и солидарните длъжници. От представеното писмо от 22.08.2012 г., невръчена на Я.Я., поради отсъствие от адреса му, удостоверено на 06.09.2012 г. се установява, че ищецът обявил всички дължими суми по договора за кредит, възлизащи към 22.08.2012 г. общо на 28667,78 лв. за предсрочно изискуеми и незабавно платими, предвид неплащане на месечни вноски за периода от 04.05.2011 г. до 22.08.2012 година.
Съгласно заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, сума в размер на 25281,25 лв. по процесния договор за банков кредит, е усвоена от „Л“ ЕООД на 12.12.2007 г. по банкова сметка. ***рямо съответните падежи на дължимите вноски по договора с всички падежи през периода от 05.05.2011 г. до 05.09.2012 година. Вещото лице сочи, че размерът на осчетоводените парични вземания на банката-ищец по процесния договор към 13.11.2012 г. са, както следва: главница – 21969,14 лв.; договорна – 3752,52 лв. и наказателна лихва – 2130,93 лева. Заключава, че след 13.11.2012 г. по кредита са извършени плащания чрез принудително изпълнение в общ размер – 21091,92 лв., с която сума са погасени изцяло съдебни разноски, лихви по кредита, законна лихва и част от главницата в размер на 1223,72 лева.
От
приложеното ч.гр.д. № 3974/2012 по описа на РС гр. Шумен се установи, че ищецът
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД подал по реда на чл. 417 от ГПК заявление на 14.11.2012
г., по което била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК № 2412/15.11.2012 г. за
сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове и за
разноски, направени по заповедното производство. Срещу издадената заповед,
длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 09.01.2013 г., депозирал
възражение по чл. 414 от ГПК.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете
са предявени от „Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София по
реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Я.И.Я. в качеството му на
длъжник, на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК № 2412/15.11.2012 г. по ч.гр.д. № 3974/2012 г. на РС гр. Шумен, и след
направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на
страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и
заповедното производство, приема, че исковете
са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът
е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват
вземания в полза на ищеца срещу ответника за следните парични суми: 21969,14
лв., представляващо задължение на съдлъжник за връщане на отпусната парична
сума по договор за банков кредит от 12.12.2007 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 14.11.2012 г.; в
размер на 5925,55
лв., представляващо задължение за плащане на договорна лихва за периодите от
05.01.2010 г. до 04.03.2010 г. и от 05.04.2011 г. до 09.09.2012 г., по договора
за банков кредит от 12.12.2007 г. и в
размер на 2130,93
лв., представляващо обезщетение („наказателна лихва”; „наказателна надбавка към
лихвата”) за неплатени в срок, през периода от 05.05.2011 г. до 13.11.2012 г.,
главни парични задължения по погасителния план – неразделна част от договора за
банков кредит от 12.12.2007 г.
Предявяването на иск по реда на чл.
415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването
на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение очертава пределите на
предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата
молба вземания по заповедта за незабавно изпълнение към датата на приключване
на устните състезания. Доказателствената
тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока,
доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно
производство по ч.гр.д. № 3974/2012 г. на ШРС, договорът за банков кредит от 12.12.2007
г., анексите към него и заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
По иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 122, ал. 1
от ЗЗД:
Доказа се, че на 12.12.2007 г. между ищеца, от
една страна и „Л“ ЕООД гр. Шумен бил сключен валиден договор за банков кредит.
В тази насока, възражението на ответника за липса на представителна власт у
сключилото от името на банката лице, се явява неоснователно, предвид
представените от ищеца пълномощни. Регламентацията на договора за банков кредит
се съдържа в Търговския
закон и в Закона за
кредитните институции (ЗКИ). Съгласно легалното определение,
съдържащо се в чл. 430, ал.
1 от ТЗ, с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата
по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на
вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква
задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по
посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за
усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки
(чл. 305 от ТЗ),
при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката
на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора. В случая се доказа, че на 12.12.2007
г. процесната сума, възлизаща на 25281,25 лв., е отпусната на заемателя. В обсъждания
договор за банков кредит е включена клауза за солидарност на няколко лица със
заемателя, като договорът е сключен и между „Райфайзенбанк (България)” ЕАД и
ответника Я.Я.. По силата на същия, последният се задължил спрямо ищеца да
отговаря за изпълнение на всички задължения на „Л“ ЕООД по договора за кредит.
В съответствие с нормата на чл. 121 от ЗЗД, този договор е сключен в писмена
форма и съдържа изрична уговорка за наличието на солидарност. Тоест, ищецът и
ответникът са страни по валидно двустранно облигационно правоотношение,
представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез
сключване на договор за поръчителство, като Я. е задължен солидарно с главния
длъжник – отговаря по същия начин, както и последния, като е самостоятелен длъжник на кредитора (в
случая-банка).
Доказа
се, чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
че след 05.05.2011 г. заемателят и съдлъжниците му, преустановили плащанията по
договора, както и че ищецът упражнил уговореното в договора свое преобразуващо
право да обяви всички задължения по договора за предсрочно изискуеми, за което длъжниците
били уведомени. Не са представени доказателства, че кредитополучателят изпълнил
изцяло главното си задължение да върне усвоената от него сума. От заключението
на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че към
25.08.2015 г., по образувано изпълнително производство, чрез ЧСИ са извършени
плащания, като вещото лице е посочило, че чрез плащане на сума в размер на
1223,72 лв. е погасено част от задължението на длъжниците, представляващо
главница.
Предвид така установеното
по-горе, вземайки предвид обстоятелствата, настъпили след депозиране на
заявлението по чл. 417 от ГПК от ищеца, съдът намира, че искът по чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 122, ал. 1 от
ЗЗД се явява частично основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните
следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД гр. София от Я.И.Я. за парична сума в размер на 20745,42 лв., представляващо
задължение на съдлъжник за връщане на отпусната парична сума по договор за
банков кредит от 12.12.2007 г., сключен със заемателя „Л“ ЕООД гр. Шумен и
солидарните му съдлъжници, между които и Я.Я., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 14.11.2012 г.
Претенцията, в останалата й част, до пълния предявен за установяване размер – 21969,14 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Досежно претенцията с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ,
вр. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД:
В конкретния случай, страните по
валидно сключения договор за банков кредит и в съответствие с разпоредбата на
чл. 430, ал. 2 от ТЗ, свободно уговорили размера на т. нар. възнаградителна
лихва. Доказа се настъпването на предсрочната изискуемост и на целия размер на
уговорената договорна лихва. От заключението на вещото лице се установи, че към
14.11.2012 г. размерът на същата възлизал общо на 5925,55 лева. Вещото лице посочва, обаче, че в хода на
изпълнителното производство цитираната парична сума била изцяло погасена.
Предвид
така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, се
явява неоснователен, тъй като се доказа, че съществувалото към 14.11.2012 г.
вземане на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София от Я.И.Я. за парична сума в
размер на 5925,55 лв., представляващо задължение за плащане
на договорна лихва за периодите от 05.01.2010 г. до 04.03.2010 г. и от
05.04.2011 г. до 09.09.2012 г., по договора за банков кредит от 12.12.2007 г. е
погасено чрез плащане.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 122,
ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно
нормата на чл. 79, ал. 1, пр. 1-во от Закона за задълженията и договорите, Ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В процесния
случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение при неизпълнение в
чл. 20.5 от общите условия към договора. Доказа се, че в случая е налице
неизпълнение от страна на ответника на парично задължение. Съгласно
заключението по изготвената ССЕ, размерът на обезщетението за забава за периода
от 05.05.2011 г. до 13.11.2012 г.,
възлиза на 2130,93 лв., като и това задължение е погасено в хода на
провежданото принудително изпълнение. Ето защо, съдът приема, че искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
При
направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД направените разноски по настоящото исково
производство, съобразно уважената част от исковете в размер на 717,83 лева.
Предвид
обстоятелството, че претендираните за установяване вземания на ищеца са
съществували към 14.11.2012 г., то ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените разноски по заповедното производство в цялост, а именно –
в размер на 1350,51 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Я.И.Я. с ЕГН **********,*** и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище: гр. София, адрес на управление: гр. София 1407, район
Лозенец, бул. „Н.В.” № 55, ЕКСПО 2000, представлявано от Е.М.В.
и М.Т.П. , че съществува вземане на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД
от Я.И.Я. в размер на 20745,42 лева (двадесет хиляди седемстотин четиридесет и
пет лева и 42 стотинки), представляващо задължение на
съдлъжник за връщане на отпусната парична сума по договор за банков кредит от
12.12.2007 г., сключен със заемателя „Л“ ЕООД гр. Шумен и солидарните му
съдлъжници, между които и Я.Я., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 14.11.2012 г.
до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2412 от
15.11.2012 г. по ч.гр.д. № 3974/2012 г. по описа на Районен съд гр. Шумен, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
за признаване за установено съществуването на вземането за парична сума в
размер над 20745,42 лв. до 21969,14 лева, съществувало към 14.11.2012 г., погасено
чрез плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД гр. София, ЕИК ***
против Я.И.Я. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 2
от ТЗ, вр. чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването в полза на ищеца на
вземането за парична сума в размер на
5925,55 лв. (пет хиляди
деветстотин двадесет и пет лева и 55 стотинки),
представляващо задължение за плащане на договорна лихва за периодите от
05.01.2010 г. до 04.03.2010 г. и от 05.04.2011 г. до 09.09.2012 г.. по договор за банков кредит от
12.12.2007 г., сключен със заемателя „Л“ ЕООД гр. Шумен и солидарните му
съдлъжници, между които и Я.Я., съществувало към 14.11.2012 г. и погасено
чрез плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължени по чл. 417 от ГПК № 2412 от 15.11.2012 г. по
ч.гр.д. № 3974/2012 г. по описа на
Районен съд гр. Шумен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)” ЕАД гр. София, ЕИК *** против Я.И.Я. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
122, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването в полза на ищеца на
вземането за парична сума в размер на
2130,93 лв. (две
хиляди сто и тридесет лева и 93 стотинки), представляващо обезщетение („наказателна
лихва”; „наказателна надбавка към лихвата”) за неплатени в срок, през периода
от 05.05.2011 г. до 13.11.2012 г., главни парични задължения по погасителния
план – неразделна част от по договор за банков кредит от
12.12.2007 г., сключен със заемателя „Л“ ЕООД гр. Шумен и солидарните му
съдлъжници, между които и Я.Я., съществувало към 14.11.2012 г. и погасено
чрез плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължени по чл. 417 от ГПК № 2412 от 15.11.2012 г. по
ч.гр.д. № 3974/2012 г. по описа на
Районен съд гр. Шумен.
ОСЪЖДА Я.И.Я. да заплати на „Райфайзенбанк (България)”
ЕАД гр. София направените деловодни разноски в хода на производството по
ч.гр.д. № 3974/2012 г. по описа на ШРС в размер на 1350,51 лева.
ОСЪЖДА Я.И.Я. да заплати на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в настоящото исково производство, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 717,83 лв. (седемстотин и седемнадесет лева и 83 стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: