Р Е Ш Е Н И Е

 

223/24.3.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На двадесети март през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                            Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №391 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

            Депозирана е молба от Н.Х.С., ЕГН********** и М.К.С., с ЕГН**********, и двамата със съдебен адрес:***, чрез адв.М.А. от ШАК, в която излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях.  Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Молителката Н.Х.С. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител - адв.М.А. от ШАК, като поддържат молбата за прекратяване на брака и изложеното споразумение.

Молителят М.К.С. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен представител - адв.М.А. от ШАК, като поддържат молбата за прекратяване на брака и изложеното споразумение.

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Н.Х.С. и М.К.С. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 04.10.1998 год. в с.Ясенково, община Венец, област Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак №07/04.10.1998 год. Двамата имали родено едно дете – Х. М.К., с ЕГН**********. Двамата живеели в семейно жилище, собственост на родителите на молителя, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ . Последното било напуснато от молителя и за в бъдеще ще се ползва от молителката и детето. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си. По време на брака си двамата са придобили в режим на СИО лек автомобил марка „Форд Ескорт“, с ДК№Н***, двигател №RVATT25837, № на рама WF0NXXGCANTT25837. Същият е със застрахователна стойност 700 лева.   

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Удостоверение за раждане от *** год., Удостоверение за сключен граждански брак от 04.10.1998 год., Удостоверение №095130/23.02.2015 год., Удостоверение изх.№233/20.02.2015 год., Вносна бележка за заплатена държавна такса от 26.02.20154 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в исковата молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно местоживеенето на детето, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, както и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, ведно с направените в съдебно заседание уточнения, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Н.Х.С. и М.К.С. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки предвид, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, доколкото и двамата се намират в трудоспособна възраст, то съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време, от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителите са внесли държавна такса в размер на 40 лева, поради което не се налага доплащане.

В същото време молителят дължи държавна такса върху присъденото в негов дял МПС в размер на 14 /четиринадесет/ лева, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  При определяне размера на дължимата държавна такса върху дяловете съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Определение №686 от 05.10.2012 год. на ВКС по ч.гр.дело №579/2012 год., IV г.о., ГК, Определение №270 от 04.05.2011 год. на ВКС по ч.гр.дело №214/2011 год., IV г.о., ГК и др..

Молителят дължи държавна такса и върху присъдения размер на издръжката по отношение на детето Х. в размер на 86.40 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

 

РЕШИ

  

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Н.Х.С., ЕГН********** и М.К.С., с ЕГН**********, и двамата със съдебен адрес:***, чрез адв.М.А. от ШАК, сключен с Акт за граждански брак №07/04.10.1998 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Н.Х.С. и М.К.С. споразумение в следния смисъл:

І. Местоживеенето на роденото от брака дете – Х. М.К., с ЕГН********** за в бъдеще ще бъде при майката - Н.Х.С., ЕГН**********,***.

ІІ. Родителските права върху роденото от брака дете -  Х. М.К., с ЕГН********** се предоставят на майката Н.Х.С., ЕГН**********, като бащата М.К.С., с ЕГН********** ще има право на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ІІІ. Бащата М.К.С., с ЕГН********** ще заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Х. М.К., с ЕГН**********, чрез нейната майка и законен представител Н.Х.С., ЕГН********** в размер на 120 лева /сто и двадесет лева/ месечно, платими до 5-то число на текущия месец, считано от 01.03.2015 год.  до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ІV. Семейното жилище, находящо се на адрес: гр.Шумен, ул.”***” , собственост на родителите на молителя, се предоставя за ползване на молителката Н.Х.С., ЕГН********** и детето Х. М.К., с ЕГН**********, като съдът констатира, че молителят М.К.С., с ЕГН********** го е  напуснал.

V. След прекратяване на брака молителката Н.Х.С. запазва брачното си фамилно име С..

VІ. В дял на М.К.С., с ЕГН********** се предоставя и той става изключителен собственик на следното МПС: лек автомобил марка „Форд Ескорт“, с ДК№Н***, двигател №RVATT25837, № на рама WF0NXXGCANTT25837, със застрахователна стойност 700 лева / седемстотин лева/.  

За уравнение на дяловете молителката Н.Х.С., ЕГН********** не получава дял в пари.                 

VІІ. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

VІІІ.Молителите декларират, че са поделили извънсъдебно притежаваните от тях в режим на СИО движими вещи и за в бъдеще няма да имат претенции един спрямо друг.

ІХ. Направените по делото разноски се поемат от двамата молители поравно.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева, която е заплатена изцяло от страните.

ОСЪЖДА М.К.С., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 86.40 лева /осемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

ОСЪЖДА М.К.С., с ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 14 /четиринадесет/ лева, представляваща държавна такса върху присъденото в негов дял МПС, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: