Р Е Ш Е Н И Е
1886/11.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№395 по описа
за 2015г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№395/2015г. по описа на ШРС е
образувано по повод предявени обективно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.124 ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД от “Макроадванс” АД, гр. София, ЕИК-***, адрес: гр.София, ул.
“Г.С.Раковски” №147, ет.5 ап.14, представлявано от В. С.,
чрез М. К., срещу Ж.Р.Ж. с ЕГН: ********** *** за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане против ответника, произтичащо от договор за кредитна карта
за физически лица № 417 от 20.03.2009г. в размери 1904,27лева, сума,
представляваща дължима и непогасена главница и мораторна лихва в размер
199,90лв. за периода от 26.11.2013г.-07.12.2014г. Главницата се претендира
ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК– до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения:
На 25.11.2013 г. между ищцовото дружество и
«УниКредит Булбанк» АД е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, като задължението на ответника било цедирано на ищеца и ответника бил
уведомен за това. Ищеца сочи, че вземането по договора в така посочения
размер не е платено, с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№3034/2014г. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК
ответника е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е
възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде
обезсилена издадената заповед. Претендират се разноски в настоящото производство на осн.
чл.78 ал.1 от ГПК и направените в заповедното производство.
Ответникът не е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по
чл.131 от ГПК, както и доказателства. В открито заседание се явява лично и
оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че вземането е погасено по
давност. Не бил уведомен за цесията и твърди, че положения подпис под разписка
по делото не е автентичен, като за доказване на твърдението беше открито
производство по оспорване на частен документ по реда на чл.193 от ГПК.
От събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
От
приложения по делото Договор за кредитна карта за физически лица № 417 от
20.03.2009г. се установява, че между “Уникредит Булбанк” АД и Ж.Р.Ж. бил
сключен договор за кредитна карта, по
силата на който банката открила на титуляра банкова сметка ***ещу възможността
на държателя да ползва кредитен лимит в посочения в т.2 размер от 2000лв.
Срокът на ползване на лимита бил до 20.03.2011г., което е и срокът по договора
между страните, като банката можела да го продължи автоматично за нов
двегодишен период по силата на чл.10.2. Съгласно чл.7 раздел втори от договора, за ползваната
част от кредитния лимит държателя заплаща ежемесечна лихва по т.3.1,
начислявана ежедневно. При незаплащане на падежа на някое от изискуемите
задължения, по преценка на банката дългът ставал предсрочно изискуем./чл.13.1/ Съдът
констатира от представения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.11.2013
год., че банката прехвърлила на „Макроадванс“ АД свои вземания, произтичащи от
сключени от цедента договори за кредит с физически лица, посочени поименно в
приложение №1 към договора, в което с №120 фигурира вземане срещу ответника в
размер на 1904.27 лева. Установява се от уведомление за извършено прехвърляне
на вземания изх. № B4В00378 от 11.12.2013год.,
че ищецът изготвил и изпратил Уведомление до ответника за сключения договор за
прехвърляне на вземания, което било връчено на 17.02.2014 г. на неустановено
лице. Съобразно уговореното в чл.4.3 от Договора за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/, „Макроадванс“ АД е упълномощено от цедента- „Уникредит Булбанк“
АД да изпраща писмени уведомления до длъжниците във връзка с извършено
прехвърляне на задължението им към нов кредитор, съгласно изискванията на чл.99
от ЗЗД. В последното изречение страните са уговорили цедента да предостави на
цесионера пълномощно за целта. По настоящото дело е представено Пълномощно,
което няма дата. В договора е посочено, че това е датата на подписване на
Предавателен протокол между страните. Видно от т.1.8, това е Протокол,
потвърждаващ предаването на налични документи във връзка с вземанията, като
образец от него представлява Приложение 2. Такова не е представено и прието по
делото, поради което датата на упълномощаването не е установена. Законът не
поставя специални изисквания относно начина, по който следва да бъде извършено
уведомяването на длъжника за настъпила цесия, нито това действие е скрепено със
срок, доколкото същото има значение само по отношение на евентуалните
извършени плащания от страна на длъжника на ненадлежен кредитор. В случая
обаче, не е ясно кога е било съставено процесното Пълномощно, самото
Уведомление не съдържа никаква информация за вземането на длъжника като размер,
по кой договор и др. и същото е напълно неиндивидуализирано. От назначената
съдебно-графологична експертиза се установи, че се констатират различия в
графичните признаци на положения за получател подпис, който вероятно не принадлежи
на длъжника. Поради което направеното оспорване по реда на чл.193 от ГПК, следва да
бъде прието за доказано и документът да бъде изключен от доказателствата по
делото. Поради изложените съображения, съдът намира направеното
от ответника възражение за ненадлежно уведомяване за извършено прехвърляне на
вземания/цесия/ за основателно. Съдът приема, че договорът за цесия, сключен между банката
и ищецът по настоящето производство няма действие спрямо длъжника, съгласно
чл.99 ал.4 от ЗЗД, въпреки, че същия е уведомен за прехвърлянето чрез исковата
молба, с която е инициирано производството по чл.422 от ГПК, в който смисъл е формирана
практика на ВКС, понеже към нея е приложен договора за цесия, но и недатираното
Пълномощно за упълномощаването на ищеца. В настоящия казус, цесионерът действа в
качеството на пълномощник на цедента и именно в това качество следва да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането/ чл.36,
ал. 2 от ЗЗД/, като цесията
не е надлежно съобщена на длъжника.
В исковата молба се твърди, че длъжникът Ж. не
бил изпълнил договорните си задължения за погасяване на вземането по кредитния
лимит. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, към 30.11.2009г. било налице
задължение в размер на 1904,27лв., което представлявало разлика между изтеглени
4512,59лв. и постъпили суми- 4387лв. Съдът не може да установи дали вземането е
за главница по кредитния лимит или за месечна лихва, начислявана от банката. На
15.12.2009г., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, като не е ясно
кога е извършено последното плащане по договора. Ищецът в настоящото производство- „Макроадванс“ АД, уведомил ответника за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземането с покана за доброволно
изпълнение с изх.№ 4319
от 19.06.2014г., което уведомление
е изпратено с писмо с обратна разписка, което изобщо не е отбелязано да е било доставено, видно
от известието/ стр.19 и 20 от зап.п-во/. Видно от експертизата, банката
е обявила кредита за предсрочно изискуем в собствения си информационен център, като
предсрочната изискуемост е настъпила преди сключването на договора за цесия и
това уведомяване е ненадлежно извършено, понеже напълно липсва упълномощаване
за извършването му. Цесионерът не е разполагал с правомощия да съобщава
предсрочна изискуемост спрямо длъжника. Съгласно Решение от 03.05.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1237/2003 г.,
I о., ТК, правото
на цесионера да иска предсрочно изпълнение на задължението по сключения договор
за заем произтича от вътрешните отношения между цедента и длъжника. Това е допълнително
право, което следва да бъде уредено в отделен договор, и е следвало да бъде съобщено на длъжника. Видно от договора за кредитна
карта, предсрочната
изискуемост на договора за кредит не настъпва автоматично с факта на неплащане
на съответни вноски и лихва,
а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно
изискуем, за което е нужно
нарочно волеизявление на кредитора, с което той да сведе до знанието на
длъжника настъпването на това обстоятелство като субективно право, установено в
полза на кредитора. В случая, по делото не бяха представени доказателства, че
банката цесионер е
упражнила това свое правомощие, поради което предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила.
За събирането на вземането, ищецът инициирал заповедно
производство по ч.гр.д.№3034/2014г., по което в негова полза срещу длъжника е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
за сумата 1904,27лева представляваща дължима и непогасена главница и
мораторна лихва в размер 199,90лв. за периода от 26.11.2013г.-07.12.2014г., ведно
със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК– до окончателното изплащане на задължението. Срещу издадената заповед,
длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, депозирал възражение по чл. 414
от ГПК. В настоящото съдебно производство в тежест на ищеца беше да докаже:
наличието на договор, обуславящ облигационна претенция и неизпълнение на
договорно задължение, както и размера на неизпълненото задължение, което той не направи. Настоящият
съдебен състав намира, че вземането,
предмет на настоящия установителен иск не е изискуемо в претендирания размер и не е
възникнало на предявеното основание. Предвид изложеното, съдът намира
предявените искове за неоснователни, поради което и същите следва да бъдат отхвърлени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за
доказано оспорването, открито на основание чл.193 от ГПК по искане на ответника на истинността на документ- Обратна разписка за доставка на пратка №9871084 от
17.02.2014г., в частта му относно истинност на подпис на получател, като го
изключва от доказателствата по делото.
На осн.чл.194 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.205
ал.2 от НПК, изпраща копие от документа, ведно с настоящото решение на
РП-гр.Шумен по компетентност, с оглед на данни за престъпление от общ характер.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от “Макроадванс” АД, гр. София, ЕИК-***, адрес: гр.София, ул. “Г.С.Раковски” №147, ет.5 ап.14,
представлявано от В. С., срещу Ж.Р.Ж. с ЕГН: ********** ***
за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане против ответника, произтичащо от договор за кредитна карта
за физически лица №417 от 20.03.2009г. и договор за цесия в размери 1904,27лева/хиляда
деветстотин и четири лева и двадесет и седем стотинки/- главница и
мораторна лихва в размер 199,90лв./сто деветдесет и девет лева и деветдесет
стотинки/ за периода от 26.11.2013г.-07.12.2014г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК-09.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
345,73лева /триста четиридесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/ -
деловодни разноски в заповедното производство, за които вземания по ч.гр.д. №3034/2014г.
по описа на РС-гр.Шумен е издадена заповед № 1725/10.12.2014г. за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: