Р Е Ш Е Н И Е

1573/17.9.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на четиринадесети септември 2015 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 418/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове с правно основание чл. 220, ал. 1; чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Искова молба от Е.И.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу ** “***” АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, с посочено правно основание чл. 220, ал. 1 и чл. 225, ал. 1 от КТ.

Ищецът сочи, че се намирал в трудово правоотношение с ответника, прекратено на 17.03.2014г.. Работодателят не му заплатил обезщетение от 432,76 лева, по чл. 220, ал. 1 от КТ, сумата от 9543,60 лева, обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 6 месеца, в едно със законната лихва върху тях от предявяване на иска, и разноските в производството, както и законна лихва върху разноските от предявяване на иска до окончателното плащане и 898,15 лева законна лихва върху обезщетението по чл. 225 от КТ от уволнението до предявяване на иска.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Твърди, че ищецът не е останал без работа – бил управител на дружества и ЕТ.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора, като е поискано и допуснато изменение основанието на иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ на такова по чл. 225, ал. 2 от КТ, без изменение размера.

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са основателни, с и**лючение на този с основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява, че между тях, е съществувало трудово правоотношение, прекратено от ответника със заповед № 327/17.03.2014г.. С решение на ШРС уволнението било признато за незаконно и отменено. С друго решение на същия съд било установено, че брутното трудово възнаграждение на ищеца преди уволнението било 1590,60 лева. След възстановяването му на преди заеманата длъжност, с първото решение, трудовото правоотношение било отново прекратено от работодателя със заповед от 22.12.2014г., като му било заплатено обезщетение от 1157,84 лева за неспазен срок на предизвестие. Според приетото заключение на ССЕ размерът на следващото се обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за период от 6 месеца е 9543,60 лева, съобразно договореното брутно трудово възнаграждение и установеното със съдебно решение, размерът на лихвата за забава върху него е 613,88 лева, а разликата между изплатеното и дължимо обезщетение за неспазено предизвестие е 304,11 лева. Въпреки доказателствената активност на страните не се установи ищецът, да е полагал труд по трудово правоотношение, между двете уволнения. Извършвал е търговска дейност, като едноличен търговец и управител на ЕООД, от която обаче в периода от значение за предявения иск, не е получил доход, според заключението на ССЕ.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :

По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ – установи се че трудовото правоотношение е прекратено без предизвестие на основание чл. 328, т. 2 от КТ, размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца е било 1590,60 лева, а срокът на предизвестие е един месец. Начислено и изплатено му било обезщетение в размер на 1157,84 лева, с 432,76 лева по малко от дължимото, до който размер искът е основателен и следва да се уважи, като сумата се присъди със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

По иска с правно основание чл. 225, ал. 2 от КТ – В следствие на първоначалното уволнение ищецът е останал без работа в продължение на споменатия в КТ срок. Това, упражнявал ли е или не търговска дейност и получил ли е доход от такава не е релевантно за спора. От значение е работил ли е по трудово правоотношение в срок от шест месеца след признато за незаконно уволнение или не. В случая няма такива данни. Съобразявайки уговореното между страните, а не реално начисленото и изплатено в по малко от дължимото брутно трудово възнаграждение, дължимото обезщетение за оставане без работа в следствие незаконно уволнение е в размер на 9543,60 лева, съответно искът е основателен и следва да се уважи, като сумата се присъди в едно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

Искът за присъждане законна лихва върху обезщетението за оставане без работа поради незаконно уволнение от датата на уволнението до предявяване на иска, е неоснователен. То е парично вземане, чийто падеж не е определен и е нужна покана за забава на длъжника. Такава по делото не е представена, поради което искът е неоснователен и следва да се отхвърлят в предявения размер.

Не следва да се присъжда законна лихва и върху разноските в производството. Даже и да е допустима подобна претенция не може да е основателна – исковата молба не може да се зачете като покана за вземане което не е установено не само по размер, а и при подаването и не е ясно въобще дали ще възникне. Не може да се кани да изпълни лице което още не е ясно дали е длъжник въобще.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ШРС сумата от 431,74 лева държавна такса по уважените искове и 225 лева разноски в производството.

На основание чл. 78, ал. 1 и 2 от ГПК, страните следва да си заплатят разноски, както следва ищецът на ответника 70,70 лева и ответникът на ищеца 1073,37 лева.

С оглед императивният характер на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта му за присъденото обезщетение за работа.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ** “***” АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, да заплати на Е.И.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 225, ал. 2 и чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 9976,36 лева, представляваща 9543,60 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за период от 6 месеца и 432,76 лева обезщетение за неспазено предизвестие, в едно със законната лихва върху главницата от 9976,36 лева от 04.03.2015г. до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.И.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу ** “***” АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 898,15 лева законна лихва върху обезщетението за оставане без работа поради незаконно уволнение от датата на уволнението до предявяване на иска, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ искането на Е.И.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, за присъждане законна лихва върху разноските в производството, като неоснователно.

ОСЪЖДА ** “***” АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Шумен, сумата от 431,74 лева държавна такса по уважените искове и 225 лева разноски в производството.

ОСЪЖДА ** “***” АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, да заплати на Е.И.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 1073,37 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Е.И.Б., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на ** “***” АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление – гр. *****, сумата от 70,70 лева, разноски в производството на настоящата инстанция

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му за присъденото обезщетение за работа – 9543,60 лева.

Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: