Р Е Ш Е Н И Е

249/30.3.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и четвърти март две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 432 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирана е молба от А.С.С. с ЕГН ********** и Ж.П.С. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***. Молителите излагат, че са законни съпрузи, като нямат непълнолетни деца от брака, уредили са отношенията си по отношение на притежавания от тях недвижим имот и движими вещи. Твърдят, че към настоящия момент взели взаимно решение за развод, като желанието им за това било твърдо и непоколебимо. Това пораждало необходимостта да бъдат уредени всички въпроси относно семейното жилище, фамилното име на жената, издръжката помежду им. Молят съда да постанови решение, с което утвърди постигнатото между тях споразумение, съгласно чл.50 от СК.

Двамата молители се явяват лично в съдебно заседание, като молят съда да утвърди споразумението и го поддържат изцяло.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становището на молителите, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното: Молителите са законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 13.04.1980 г. в гр. Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак № 182 от същата дата. От брака си имат родени две деца, понастоящем навършили пълнолетие – дъщеря Ц.Ж.П., родена на ***г. и син – П.Ж. П., роден на ***г. През време на брака придобили недвижим имот – апартамент, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения с административен адрес гр.Ш*, който към момента е напуснат от молителката. Движимите вещи са поделени извънсъдебно. Молителката излага желание да запази брачното си име – С.. Молителите нямат претенции и за издръжка помежду си. В молбата заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в депозираната молба, а така също и в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите, фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на А.С.С. и Ж.П.С., се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като следва да е в размер на 40 лв. и констатира, че е заплатена изцяло от молителката.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между А.С.С. с ЕГН ********** и Ж.П.С. с ЕГН ********** и двамата с адрес ***, сключен с Акт за граждански брак № 182/13.04.1980 г. от длъжностно лице по гражданско състояние към Община Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

І. Молителите декларират, че придобитите по време на брака им движими вещи са поделени извънсъдебно, като за в бъдеще молителите нямат претенции един към друг.

ІІ. Семейното жилище, находящо се в гр.Ш* се предоставя за ползване на молителя, като молителката декларира, че го е напуснала и няма претенции за ползването му.

IV. Молителката запазва брачното си фамилното име С..

V. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева, като констатира, че е заплатена изцяло към момента на образуване на делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: