Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 440/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 56, ал. 6 от СК.

Искова молба от Н.А. С., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Д.А.А., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 56, ал. 6 от СК. Излага, че с решение по ГД № 2540/2014г. на ШРС, бил прекратен бракът и с ответника, като ползването на семейното жилище му било предоставено. Считайки, че е настъпила съществена промяна в обстоятелствата, изразяваща се в напускане жилището от ответника и влошаване психологическото състояние на детето, иска промяна ползването на жилището.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът редовно уведомен, подава отговор. Оспорва фактите на които искът се основава. Твърди, че е напуснал жилището по договорка с ищцата за определен период, няма промяна в състоянието на детето, а ако има тя е по нейна вина. Иска отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, лично и с представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявеният иск е допустим, разгледан по същество е основателен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност се установи следното от фактическа страна:

Не се спори от страните, а и представените писмени доказателства установяват, че с решение № 821/07.11.2014г. по ГД № 2540/2014г., по описа на ШРС, бракът между тях е прекратен, като е утвърдено споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, според което родителските права над малолетното дете А., са предоставени на майката, определен е режим на лични контакти на бащата и е осъден да му заплаща издръжка, а семейното жилище е предоставено за ползване на ответника.

От приложените писмени доказателства и показанията на свидетелите, преценени съобразно чл. 172 от ГПК, предвид явната им заинтересованост, заради родствената им връзка, се установи, че съобразно постановените мерки детето живее с майката, в бившето семейно жилище, по настояще съсобствено на страните. То е в близост до посещаваното от детето училище. Не поддържа редовни контакти с бащата и родителите му, тъй като майката ги препятства. Бащата се намира в чужбина, където работи и е напуснал бившето семейно жилище след издаване заповед за защита по ЗЗДН от ШРС, отстраняваща го от него. И двамата родители не разполагат с друго жилище в гр. Шумен, а майката няма финансова възможност да ползва такова под наем.

Социалният доклад на ДСП – Шумен сочи, че майката има родителски капацитет и може да задоволяват потребностите на детето. Малолетният е ученик в трети клас, среща затруднения с учебния материал, плаче без причина, трудно създава контакти с връстници.

Според приетото заключение на СПЕ, не е в интерес на детето в състоянието, в което се намира, да променя местоживеенето си.

Така приетата за установена фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

С оглед разпоредбата на чл. 56, ал. 6 от СК, настоящият състав счита, че е налице изменение на обстоятелствата след определяне мерките по отношение ползване семейното жилище което налага промяната им. По конкретно те се свеждат до появата на нови, съществено засягащи интересите на малолетното дете. На първо място това е избраното поведение на бащата. Нито отсъствието от страната, предполагащо рядко или никакво общуване с малолетния, нито завеждането на изпълнително дело с възможен и явно желан резултат отстраняването му от жилището в което живее от началото на осъзнаването си, нито упражняване на физическо насилие над майката в присъствие на детето, спомагат правилното му личностно израстване. На второ място, но не по маловажно, е емоционалното състояние на детето, до голяма степен повлияно от поведението на майката, до известна степен резултат от действия на бащата. Както сочи и заключението на СПЕ, неправилният начин за поднасяне информацията за обитаваното жилище сериозно е дестабилизирал малолетния, а преместването му в друго, би имал още по тежки последици. Видно от приетите писмени доказателства това се е отразило и на образователния процес.

Поради изложеното, единствено, считайки, че оставането на малолетния в обитаваното жилище би предотвратило нарушения в емоционалния му баланс, приема че в негов, поне краткосрочен интерес е, ползването на семейното жилище, да се предостави на родителя упражняващ родителските права и при който, е определено местоживеенето му, а именно майката.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 530 лева разноски в производството.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И:

ПРОМЕНЯ постановеното, с решение № 821/07.11.2014г. по ГД № 2540/2014г., по описа на ШРС, ползване на семейното жилище в *** при допускане на развод между Н.А. С., ЕГН : ********** и Д.А.А., ЕГН : **********, като постановява :

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в *** на Н.А. С., ЕГН : **********.

ОСЪЖДА Д.А.А., ЕГН : **********, да заплати на Н.А. С., ЕГН : **********, сумата от 530 лева, разноски в производството.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му, на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: