Р Е Ш Е Н И Е

452/4.6.2015г.

Шуменският районен съд, в публичното заседание на двадесет и първи май , през две хиляди и петнадесета година, в състав

СЪДИЯ: З. Иванова

при секретаря А.П., като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №444 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.222, ал.3 от КТ.

Депозирана е искова молба А.С.С. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес *** , , адв.Д.Д. срещу „Ривакоммерс“ ЕООД , ЕИК:***, седалище и адрес на управление : гр.Шумен , *** , представлявано от Р.И.А. , в която посочва , че започнал работа при ответника във фирмата в гр. Велики Преслав на 01.09.2004 г. През м. август 2013 г. придобил право на пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, като на 20.08.2013 г. на основание чл. 325, ал.1 т. 1 от КТ му била връчена и подписана от него Заповед № 63/20.08.2013 г. за прекратяване на трудовия му договор. Въпреки наличието на условия по чл.222, ал. 3 от КТ за изплащане на обезщетение от работодателя за срок от два месеца, такова не му било изплатено, като твърди, че съгласно справката от персоналния регистър на НОИ за осигурителния период от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. брутното му месечно трудово възнаграждение е било 440.16 лв. След подаване на документи за пенсиониране сключил нов трудов договор с ответника под № 115/26.08.2013 г., но поради влошено здравословно състояние на основание чл. 326, ал. 1 от КТ прекратил трудовите си правоотношения със същия на основание заповед за прекратяване на трудов договор № 65 от 26.08.2014 г. Ищецът заявява, че въпреки многократните напомняния от него страна да му бъдат изплатени полагащите му се на основание чл. 222 ал. 3 от КТ обезщетения, до този момента те не са изплатени и същият претендира изпащане на обезщетение в размер на 880.32 лв. ведно със законната лихва от момента на възникване на правото за получаването им, както и претендира направените по делото разноски. В хода на делото , в първото съдебно заседание , ищецът прави намаление на иска до размер от 716.74 лв. , което е допуснато на основание чл.214 от ГПК , с протоколно определение от 21.05.2015г.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор, не се явява в съдебно заседание.

В хода на съдебното дирене ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като констатира, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, въпреки, че е редовно призован на основание чл.50 ал.2 вр. Ал.1 от ГПК , не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че не съществуват пречките по чл.324, 334 и чл.339 от ГПК, намира, че са налице кумулативно изискуемите процесуално – правни предпоставки по чл. чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От друга страна, при преценка на представените по делото доказателства: извадка от търговски регистър за ответника от 05.03.2015 г.; справка от НОИ за осигурителния период на ищеца от ответника; стр. 16,17 от трудова книжка на ищеца; заповед за прекратяване на трудов договор № 63 от 20.08.2013 г.; допълнително споразумение № 168/01.01.2014 г. към трудов договор № 115/26.08.2013 г.; заповед за прекратяване на трудов договор № 65/26.08.2014 г.; разпореждане № ********** ***; Удостоверение обр. УП-2 ; разпореждане № ********** ***;както и изслушаната и приета ССЕ , съдът намира, че искът се явява вероятно основателен по смисъла на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, поради което следва да бъдат уважен в условията на неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът дължи по сметка на Шуменски районен съд държавна такса върху цената на предявения иск в размер на 50 лева , както и 60 лв. – възнаграждение за вещо лице.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца , деловодни разноски , в размер на 340 лева

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Ривакоммерс“ ЕООД , ЕИК:***, седалище и адрес на управление : гр.Шумен , *** , представлявано от Р.И.А. да заплати на А.С.С. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес *** , офис 3 , сума от 716,74 ( седемстотин и шестнадесет лева и седемдесет и четири ст. ) лева , представляваща обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ , в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.03.2015г. , до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА „Ривакоммерс“ ЕООД , ЕИК:*** да заплати на А.С.С. , ЕГН:********** , сумата 340 (триста и четиридесет ) лева – деловодни разноски .

ОСЪЖДА „Ривакоммерс“ ЕООД , ЕИК:***, , да заплати по сметка на ШРС сумата от 110 ( сто и десет ) лева, от която 50 лева – държавна такса върху уважения размер на иса и 60 лева – възнаграждение на вещото лице.

Решението не подлежи на обжалване.

На основание чл.240 ал.1 от ГПК препис от настоящото решение да се връчи на ответника.

СЪДИЯ: