Р Е Ш Е Н И Е

439/1.6.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и девети май две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №464 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.128, т.2, във вр. чл.270 от КТ, чл.245, ал.2 от КТ, във вр. с чл.86 от ЗЗД,чл.221 ал.1 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ.

Исковата молба, предмет на настоящото производство е депозирана от Н.Г.Я., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Ф. – ФБ“ ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр....., ул.“......“, „......“ АД, представлявано от Ф.А.М. В.

В исковата молба ищцата излага, че работила в ответното дружество на длъжност “началник кроялня” от 21.03.2005г. съгласно трудов договор. През 2014г. изпълнявала длъжността „бригадир моделиер конструктор облекла“. На основание чл.327 ал1 т.2 от КТ, поради забавяне и неплащане на трудовите й възнаграждения от страна на ответника, трудовият договор бил прекратен едностранно от ищцата, считано от 17.10.2014г. Твърди, че ответното дружество не й изплатило дължимото трудово възнаграждение за периода от м. август 2014г. до 16.10.2014г.Размерът на основното й месечно трудово възнаграждение било 638 лева. Към него било договорено допълнително възнаграждение в размер на 21.6 % за 36 години трудов стаж, което месечно било в размер на 137.81 лева. Посочва също така, че през м. август 2014г. положила и 16 часа извънреден труд. Общият размер на неплатеното й трудово възнаграждение за периода от м. август 2014г. до 16.10.2014г..бил 1646.93 лева /за м.август 2014г. – 695.03 лева, за м. септември 2014г. – 608.16 лева и за м. октомври 2014г. – 343.74 лева/. В същото време се сочи, че ответникът дължи и законна лихва върху посочените суми в размер и периоди, конкретизирани в исковата молба, от падежа на всяко плащане до датата на завеждането на иска в размер на 77.61 лева /за м.август 2014г. –36.76лв., за м. септември 2014г. – 27.07 лева и за м. октомври 2014г. – 13.78 лева/. Твърди също така, че не била ползвала полагащият й се платен годишен отпуск в размер на 18 дни, за което й се дължи обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 571.28 лева. Претендира и обезщетение в размер на едно брутно възнаграждение за срока на предизвестието в размер на 698.23 лева, което задължение на работодателя било посочено и в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1646.93 лева, представляваща дължимото й и неизплатено трудово възнаграждение за периода м. август 2014г. - м. октомври 2014г..; сумата от 77.61 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху всяка месечна заплата, считано от падежа на всяко плащане до датата на завеждането на иска; сумата от 571.28 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен отпуск; сумата от 698.23 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за срока на предизвестието, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответното дружество не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

От страна на ищеца е направено искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение.

Съдът като съобрази материалите по делото, установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда от 09.03.2015 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното искане от ищеца за произнасяне на съда с неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства, представените писмени доказателства - заверено копие на заповед №482/20.10.2014г., заверени копия на страници от трудова книжка, заверено копие на фиш за заплата, заверено копие на трудов договор №32/21.03.2005г., както и събраните гласни доказателства, чрез разпита на св. М. Н. М., счита така предявените искове за вероятно основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същите следва да бъдат уважени в условията на постановеното неприсъствено решение.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължащите се държавни такси в общ размер на 215.88 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА „Ф. – ФБ“ ЕООД с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.Ш., ул.“....“, „.....“ АД, представлявано от Ф.А. М... В. ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Г.Я., ЕГН ********** с адрес ***, сумите:

- 1646.93 лева - представляваща дължимото й и неизплатено трудово възнаграждение за периода м. август 2014г. - м. октомври 2014г., ведно със законната върху главницата , считано от датата на предявяване на иска – 09.03.2015г. до окончателното й изплащане;

- 77.61 лева - лихва за забава на плащанията по главницата, считано от падежа на всяко плащане до датата на предявяване на иска - 09.03.2015г.

- 698.23 лева - обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 09.03.2015г. до окончателното й изплащане;

- 571.28 лева - обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 09.03.2015г. до окончателното й изплащане;

ОСЪЖДА „ Ф. – ФБ“ ЕООД с ЕИК, със седалище и адрес на управление гр.Ш..., ул.“В....“, „....“ АД, представлявано от Ф... А... М...В....на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 215.88 лева представляваща държавни такси.

Решението не подлежи на обжалване.

На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи на ответника.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: