Р Е Ш Е Н И Е
520/25.6.2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На 18 (осемнадесети)
юни Година
2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т.
Йорданова-Момова
гражданско дело номер 467
по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.
239 от ГПК.
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 и чл.
221, ал. 1 от КТ.
В
исковата си молба ищцата К.М.И. твърди, че работила във „Фелюш-ФБ” ЕООД гр. Шумен.
И. прекратила едностранно съществувалото трудово правоотношение, на осн. чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 08.10.2014 г. През периода 01.08.2014 г. – 08.10.2015
г., ответникът не й платил дължимите трудови възнаграждения. Работодателят не
изплатил на И. и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. Моли съда да постанови
решение, по силата на което да осъди ответното дружество да й заплати /след
допуснато изменение на исковете/:
сума
в размер на 1390,04 лв., представляващи общ размер на неплатени уговорени
трудови възнаграждения през периода 01.08.2014 г. – 08.10.2014;
сума
в размер 721,51 лв., представляващи неплатено парично обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие;
ведно
със законната лихва върху всяко от претендираните главни парични задължения,
считано от предявяване на исковете – 09.03.2015 г., до окончателното изплащане,
както и направените разноски по делото.
В
съдебно заседание, пълномощникът на ищцата прави искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът
не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на
исковата молба. Не прави искания и не се представлява в първото по делото
заседание.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В
първото по делото заседание на 18.06.2015 г., съдът с определение е допуснал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на
следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
По чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се представлява в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие. С определение от 09.03.2015 г., постановено в производство по
чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
По чл. 239,
ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищцата се позовава на
следните приети по делото доказателства: трудов договор №
540/10.06.2013 г., заповед № 456/09.10.2014 г.,трудова книжка на ищцата, и
заключението по изготвената ССЕ.
Настоящият
състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на
претенциите по чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 221, ал. 1 от КТ. Тоест, предявените
искове са вероятно основателни и обосновават наличието на предпоставката по чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Относно иска с правно основание чл. 128,
т. 2 от КТ:
В
цитираната разпоредба е регламентирано основно задължение за работодателя като
страна по трудовото правоотношение – да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Предпоставка за уважаване на претенцията
е добросъвестното изпълнение на трудовите задължения. Добросъвестно изпълнение
означава, че през съответния, предшестващ изплащането период, работникът е
изпълнил точно задължението си да престира работната си сила. В случая, по
делото бе доказано, че ищцата била добросъвестна страна в съществувалото между
страните трудово правоотношение. Установи се от друга страна, че ответният
търговец не изпълнил основното си задължение в качеството му на работодател на ищцата
по съществувалото трудово правоотношение. А именно – не изплатил на последната
трудови възнаграждения за периода 01.08.2014 г. – 08.10.2014 в чист размер на 1390,04
лева. Ето защо, „Фелюш-ФБ” ЕООД гр. Шумен следва да бъде осъдено да заплати на
ищцата цитираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 09.03.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Досежно иска с правно основание чл.
221, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ:
Съгласно
разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят му дължи
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието
– при безсрочно трудово правоотношение. По предмета
на настоящото дело се доказаха наличието на първата горепосочена положителна
предпоставка, безсрочността на процесното трудово правоотношение и предвидения
по него 30-дневен срок на предизвестие, като чрез заключението по ССЕ се
установи и размерът на обезщетението към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно – 721,51 лв. Поради това, съдът приема, че претенцията е
основателна и като такава следва да бъде уважена чрез осъждане на ответника да
заплати на ищцата парично обезщетение в цитирания размер, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 09.03.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Поради необжалваемостта на
настоящото неприсъствено решение, приложението на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК (допускане на предварителното
му изпълнение), се явява безпредметно.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71,
ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съда държавната такса за всеки от двата предявени иска в общ
размер 100,00 лева, както и направените разноски по делото в размер на 80,00
лева.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в
размер на 200,00 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „ФЕЛЮШ-ФБ” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище: гр. Шумен, адрес на управление: гр. Шумен 9700, Варненско шосе, „Хан
Омуртаг“ АД, представлявано от Ф.А.М.В., да
заплати, на основание чл. 128, т. 2 от КТ, на К.М.И. с ЕГН **********,***,
сумата 1390,04 лева (хиляда триста и деветдесет лева и четири стотинки),
представляваща общия размер на
неизплатените чисти суми за получаване по трудови възнаграждения за периода
01.08.2014 г. – 08.10.2014 г., начислени
в общ брутен размер 1773,23 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска – 09.03.2015 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „ФЕЛЮШ-ФБ”
ЕООД гр. Шумен, да заплати, на основание
чл. 221, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, на К.М.И. с ЕГН **********, сумата 721,51
лв. (седемстотин двадесет и един лева и петдесет и една стотинки),
представляваща парично обезщетение при
прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска – 09.03.2015 г. до
окончателното изплащане.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Фелюш-ФБ” ЕООД гр. Шумен да заплати на К.М.И. направените
разноски по делото в размер на 200,00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 72, ал. 1, вр. чл. 71,
ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „ФЕЛЮШ-ФБ” ЕООД гр. Шумен, да
заплати в полза на Районен съд гр. Шумен, държавни такси по делото върху всеки
от предявените искове в общ размер 100,00 лева (сто лева), както и разноски по
делото в размер на 80,00 (осемдесет) лева.
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът
може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил
лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240,
ал. 1 от ГПК.
Районен съдия: