Р Е
Ш Е Н
И Е
610/20.7.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд,
ІV състав
на петнадесети юли 2015
година,
в публично заседание, в
състав:
Секретар: Д. Х.
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 469/2015 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.
В
исковата си молба, ищецът- С.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че е
бил в трудовоправни отношения с ответника – „Ф. – ФБ” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в *** (в предприятието на „Х.О.” АД),
представлявано от Ф.А.М.В. , като със Заповед №509/04.11.2014 г.,
трудовото правоотношение, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, било
прекратено. Твърди се в молбата, че считано за месеците август, септември и
октомври 2014 г. трудовото възнаграждение не е изплатено. Предвид
обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ, работодателят дължал и обезщетение по смисъла на разпоредбата
на чл.221, ал.1 от КТ. Ответникът му дължал и обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по
силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата
от 1 200.00 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за месеците
август, септември и октомври 2014 г; сумата от 400.00 лв., представляваща
обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ; 140.00 лв., представляваща обезщетение за
неизползвания от ищеца платен годишен отпуск, считано за периода от януари 2013
г. до октомври 2014 г. /седем работни дни/. Претендира и разноски. В първото по
делото заседание е допуснато изменение размерите на предявените искове, като
искът по чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2 от КТ, като същият се счита предявен
за сума в общ размер от 1 496, 74 лв., искът по чл.221, ал.1 от КТ- за
сума от 549, 93 лв., а искът по чл.224, ал.1 от КТ- за сума от 167, 37 лв.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът, редовно
уведомен, не подава отговор.
В съдебно заседание, страните редовно призовани,
ищецът прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. Ответникът, редовно
призован за първото по делото заседание, не изпраща представител. Не е направил
искане да се разгледа делото в негово отсъствие.
Така
предявената молба за произнасяне с неприсъствено решение е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239,
ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните
са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване
в съдебно заседание и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения,
и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове –
ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване
на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били надлежно указани. Събраните
доказателства сочат за вероятната основателност на исковете.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да заплати на ищеца и сумата от 200.00 лв., представляваща извършените
по делото разноски съразмерно уважената част от исковете.
На
основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на Шуменски районен съд сумата от 199.87 лв., от която 159.87
лв., представляваща държавна такса за водене на делото, изчислена съобразно
уважената част от исковете и 40.00 лв., разноски за извършената ССЕ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ф.– ФБ” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** (в
предприятието на „Х. О.” АД), представлявано от
Ф.А.М.В., да заплати на С.Е.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 1 496,
74 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща дължими
и незаплатени трудови възнаграждения за месеците август,
септември
и октомври 2014 г., сумата
от 549, 93 лв. /петстотин четиридесет и девет лева и
деветдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение
по чл.221, ал.1 от КТ,
сумата от 167, 37 лв. /сто шестдесет
и седем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за
неизползвания от ищеца платен годишен отпуск, както и да му
заплати сумата от 200.00 лв. /двеста
лева/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Ф.– ФБ” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в *** (в
предприятието на „Х. О.” АД), представлявано от
Ф.А.М.В.,
да заплати по сметка на ШРС сумата от
199.87 лв. /сто деветдесет и девет лева и
осемдесет и седем стотинки/, от която 159.87 лв., представляваща държавна
такса за водене на делото, изчислена съобразно уважената част от исковете и
40.00 лв., разноски за извършената ССЕ.
Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: