Р Е Ш Е Н И Е

584/13.7.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На осми юли през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №470 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са три обективно съединени иска: с правна квалификация чл.128, т.2 от КТ, във във вр. с чл.245 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл. 221 от КТ.

Производството по настоящото дело е образувано по депозирана искова молба на 09.03.2015 год. от И.В.Д., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Б. С. от ШАК срещу „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ – „Хан Омуртаг” АД, представлявано от Ф. А. М. В..

Ищецът твърди, че работил в ответното дружество до 04.11.2014 год. по трудов договор №6 и допълнително споразумение №549/21.10.2013 год., като изпълнявал длъжността „портиер”. Със Заповед №511 от 04.11.2014 год. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Твърди, че при напускане на дружеството не му били изплатени трудовите възнаграждения за месеците август 2014 год., септември 2014 год. и октомври 2014 год. в размер на по 400 лева месечно или общо сумата от 1200 лева. В същото време счита, че съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ работодателят му дължи и обезщетение в размер на една работна заплата в размер на 400 лева, а също и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от месец януари 2013 год. до месец октомври 2014 год. за 2 работни дни в размер на 40 лева. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати: сумата от 1200 лева, представляваща дължимо, начислено и неизплатено трудово възнаграждение за месеците август, септември и октомври 2014 год., сумата от 400 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, както и сумата от 40 лева, представляваща обезщетение за 2 дни неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ и направените по делото разноски. С допълнителна молба преди съдебно заседание по делото прави изменение на предявените искове, с оглед изготвеното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. В тази връзка съдът на основание разпоредбата на чл.214 от ГПК е допуснал изменение на исковете, като по отношение на част от исковете производството е частично прекратено.

В съдебно заседание ищеца не се явява лично и не изпраща представител. От името на упълномощен представител е депозирана писмена молба на 03.07.2015 год., с която прави искане за изменение на исковете и моли за постановяване на неприсъствено решение.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание представляващия дружеството-ответникът не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът като съобрази материалите по делото, установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда от 11.03.2015 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Връчването на съобщенията е станало на посочения в търговския регистър адрес на дружеството, при условията на чл.50 и сл. от ГПК и следва да се счита за редовно извършено. Не са налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното искане от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание за произнасяне на съда с неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства: Заповед №00000511/04.11.2014 год., Удостоверение изх.№323/05.11.2014 год., Допълнително споразумение №00000594/21.10.2013 год. към трудов договор №00000006., както и заключението на изготвената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза, счита така предявените обективно съединени искове за вероятно основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същите следва да бъдат уважени в условията на постановеното неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и сумата от 200.00 лева, включваща направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ШРС сумата от 239.03 лева, представляваща дължими държавни такси и възнаграждение за вещо лице.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ – „Хан Омуртаг” АД, представлявано от Ф. А. М. В. ДА ЗАПЛАТИ НА И.В.Д., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Б. С. от ШАК сумата от 1475.69 лева /хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща общо дължимо нетно трудово възнаграждение, от която 436.25 лева /четиристотин тридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ – възнаграждение за месец август 2014 год., 364.34 лева /триста шестдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/ - възнаграждение за месец септември 2014 год., 356.20 лева /триста петдесет и шест лева и двадесет стотинки/ - възнаграждение за месец октомври 2014 год., сумата от 34.31 лева /тридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ и сумата от 394.56 лева /триста деветдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ – „Хан Омуртаг” АД, представлявано от Ф. А. М. В. ДА ЗАПЛАТИ НА И.В.Д., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адв.Б. С. от ШАК на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 200.00 лева /двеста лева/, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, с ЕИК*** на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 239.03 лева /двеста тридесет и девет лева и три стотинки/, представляваща държавна такса върху уважените искове и възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5 лева /пет лева/ - държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: