Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 471/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове с правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 от КТ.

Искова молба от В.К.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“ ЕООД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. ******, с посочено правно основание чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 от КТ.

Ищецът сочи, че се намирал в трудово правоотношение с ответника, прекратено на 04.11.2014г., на основание чл. 327, т. 2 от КТ. Работодателят не му заплатил обезщетение от 400 лева, по чл. 221 от КТ и сумата от 1200 лева, трудово възнаграждение, за м.08, 09 и 10.2014г. и 520 лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 26 дни. Иска осъждане на ответника да му ги заплати и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът изпраща процесуален представител, който прави искане, за произнасяне с неприсъствено решение, и присъждане на разноските, а за ответника не се явява представител.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът, постановява неприсъствено решение когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание и искът вероятно е, или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретният случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат съществувало трудово правоотношение между страните, размера на дължимото трудово възнаграждение и обезщетения, забава на ответника и размер на обезщетенията.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 200 лева разноски в производството.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ищецът следва да заплати по сметка на ШРС, сумата от 150 лева – държавна такса по уважените искове.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. ******, да заплати на В.К.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 221, ал. 1, чл. 224, ал. 1 и 128, т. 2 от КТ, сумата от 2120 лева, представляваща 400 лева обезщетение за срока на предизвестие; 520 лева обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 26 работни дни и 1200 лева трудово възнаграждение за периода м.08, 09 и 10.2014г..

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. ******, да заплати по сметка на ШРС, сумата от 150 лева – държавни такси, в производството на настоящата инстанция.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на управление – гр. ******, да заплати на В.К.Х., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 200 лева разноски в производството.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: