Р Е Ш Е Н И Е

 

529/1.7.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и трети юни две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                          Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №472 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са  обективно съединени искове с правна квалификация чл.128, т.2, във вр. чл.270 от КТ, чл.221 ал.1 от КТ и  чл.224 ал.1 от КТ.

 Исковата молба, предмет на настоящото производство е депозирана от  А.Я.А.,  ЕГН ********** с адрес *** срещу Ф. ЕООД с ЕИК....., със седалище и адрес на управление Ш. ул. В.ш. Х.О. представлявано от Ф.А.В. 

В исковата молба ищецът излага, че работил в ответното дружество на длъжност “портиер”, съгласно трудов договор №8/27.12.2004г. и допълнително споразумение №592/21.10.2013г. На основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ трудовия договор бил прекратен със Заповед № 508/03.11.2014г. Твърди, че ответното дружество не му  изплатило дължимото трудово възнаграждение за периода от м. август 2014г. до м. октомври 2014г.  в общ размер 1200 лева /за м.август 2014г. – 400 лева, за м. септември 2014г. – 400 лева и за м. октомври 2014г. – 400 лева/. Твърди също така, че не бил ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за периода м. януари 2013г. до м. октомври 2014г. в размер на 7 работни дни, за  което му се дължи обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 140 лева. Претендира и обезщетение  в размер на една работна заплата за срока на предизвестието в размер на 400 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1200 лева, представляваща дължимо и неизплатено  трудово възнаграждение за периода м. август 2014г. -  м. октомври 2014г..;  сумата от 140 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен отпуск; сумата от 400 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ за срока на предизвестието, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 В съдебно заседание ищецът, редовно призован,не се явява лично. Явява се процесуален представител – адв. Б.С. от ШАК.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок от страна на ответното дружество не е бил депозиран писмен отговор.  

            В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по съществото на спора.  

В съдебно заседание е направеното изменение от страна на представителя на ищеца на предявените искове, както следва - размера на иска по чл. 128, т.2 от КТ е увеличен от 1200.00 лв. на 1209,95 лева, размера на иска по чл. 221, ал.1 от КТ е увеличен от 400.00 на 502,30 лева, а размера на иска по чл. 224, ал.1 от КТ е намален от 140.00 лева на 133,32 лева като е направен отказ от иска по чл.224 ал.1 от КТ за сумата от 6.68 лева.С определение от 23.06.2015г. съдът е прекратил  производството по отношение на иска по чл. 224, ал.1 от КТ за сумата 6,68 лева.

От страна на ищеца е направено искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение.

Съдът като съобрази материалите по делото, установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда от 11.03.2015 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното искане от ищеца за произнасяне на съда с неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства, представените  писмени доказателства - заверено копие на трудов договор №08/27.12.2004, заверено копие на допълнително споразумение №592/21.10.2013г.,заверено копие на заповед №508/03.11.2014г., приетите от съда  ведомости за заплати за периода м. август – м.октомври 2014г., заключението на изготвената и приета от съда  съдебно – счетоводна експертиза, счита така предявените искове за вероятно основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същите следва да бъдат уважени в условията на постановеното неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер  на 200 лева .

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски по производството, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължащите се държавни такси  и направените разноски за изготвената  съдебно – счетоводна експертиза в общ размер на 210 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

 

ОСЪЖДА Ф. ЕООД с ЕИК....., със седалище и адрес на управление Ш. ул. В.ш. Х.О. представлявано от Ф.А М. В.ДА ЗАПЛАТИ НА А.Я.А.,  ЕГН ********** с адрес ***, сумите:

- 1209.95 лева -  представляваща дължимото му и неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода м. август 2014г. -  м. октомври 2014г.;

- 502.30 лева – представляваща нетен размер на обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ;

- 133,32 лева - представляваща нетен размер на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ;

ОСЪЖДА Ф. ЕООД с ЕИК....., със седалище и адрес на управление Ш. ул. В.ш. Х.О. представлявано от Ф.А.М.В. на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на А.Я.А.,  ЕГН ********** сумата от 200 лева, представляваща  разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

ОСЪЖДА Ф. ЕООД с ЕИК....., със седалище и адрес на управление Ш. ул. В.ш. Х.О. представлявано от Ф.А. М.В.на основание чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 210.00 лева представляваща  държавни такси и възнаграждение на вещо лице.  

            Решението не подлежи на обжалване.  

На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи на ответника.  

                                                          

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: