530/1.7.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шският районен съд, петнадесети състав
На двадесет и трети юни две хиляди и петнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл. Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №478 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл.128, т.2, във вр. чл.270 от КТ и чл.221 ал.1 от КТ.
Исковата молба,
предмет на настоящото производство е депозирана от С.Р.Ю., ЕГН ********** с
адрес *** срещу „Ф – ФБ“ ЕООД с ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление гр.Ш, ул.“В. ш.“, „Х. О.г“ АД, представлявано от Ф.А.М В.
В исковата молба ищцата излага, че работила в ответното дружество на
длъжност “МО шиене на облекла“, съгласно трудов договор №568/06.12.2013г. На
основание чл.327 ал.1 т.2 от КТ трудовия договор бил прекратен със Заповед №
512/04.11.2014г. Твърди, че ответното дружество не й изплатило дължимото трудово
възнаграждение за м. септември 2014г. –
430 лева и м. октомври 2014г. – 430 лева. Претендира и
обезщетение в размер на една работна
заплата за срока на предизвестието в размер на 340 лева.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да й заплати дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за м. октомври 2014г. в размер на 430 лева и за
м. октомври 2014г. в размер на 430 лева; сумата от 340 лева, представляваща обезщетение по
чл.221, ал.1 от КТ за срока на предизвестието, както и направените по делото съдебни и деловодни
разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован,не
се явява лично. Явява се процесуален представител – адв. Б. С. от ШАК.
Препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В
законоустановения едномесечен срок от страна на ответното дружество не е бил
депозиран писмен отговор.
В
съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител и не изразява
становище по съществото на спора.
В съдебно заседание е
направеното изменение от страна на представителя на ищеца на предявените
искове, както следва - размера на иска по чл. 128, т.2 от КТ е намален от 860
лв. на 638.93 лева като е направен отказ от иска за сумата от 221.07 лева. Размерът на иска по
чл. 221, ал.1 от КТ е увеличен от 340 лева на 396.37 лева.С определение от
23.06.2015г. съдът е прекратил производството по отношение на иска по чл. 128
т.2 от КТ за сумата 221.07 лева.
От страна на ищеца е
направено искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение.
Съдът като съобрази
материалите по делото, установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е
представил отговор на исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с
разпореждане на съда от 11.03.2015 год. на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание. Не са налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при
които съществува забрана за постановяване на неприсъствено решение, поради
което и с оглед на направеното искане от ищеца за произнасяне на съда с
неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите
процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба
обстоятелства, представените писмени доказателства
- заверено копие на трудов договор №568/06.12.2013, заверено копие на
удостоверение №324/05.11.2014г., заверено копие на разпореждане №271-00-1969 –
1/14.11.2014г., заверени копия на страници от трудова книжка, заверено копие на
заповед №512/04.11.2014г., приетите от съда
ведомости за заплати, заключението на изготвената и приета от съда съдебно – счетоводна експертиза, счита така
предявените искове за вероятно основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от
ГПК, поради което намира, че същите следва да бъдат уважени в условията на
постановеното неприсъствено решение.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на
200 лева .
На основание
разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса и разноски по производството, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати дължащите се държавни такси и направените разноски за изготвената съдебно – счетоводна експертиза в общ размер
на 160 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА „Ф
– ФБ“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Ш, ул.“В. ш.“, „Х.О.“
АД, представлявано от Ф. А.М.В. ДА ЗАПЛАТИ
НА С.Р.Ю., ЕГН ********** с адрес ***, сумите:
- 638.93 лева - представляваща
дължимото й и неизплатено нетно трудово възнаграждение за периода м. август
2014г. - м. септември 2014г.;
- 396.37 лева – представляваща нетен размер
на обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ;
ОСЪЖДА „Ф
– ФБ“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Ш, ул.“В. ш.“, „Х.
О.“ АД, представлявано от Ф. А.М.В. на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на С.Р.Ю., ЕГН ********** сумата от 200 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Ф – ФБ“ ЕООД с ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр.Ш, ул.“В. ш.“, „Х.О.“ АД, представлявано от Ф. А. М. В., на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, да заплати в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 160.00
лева представляваща държавни такси и
възнаграждение на вещо лице.
Решението
не подлежи на обжалване.
На основание
разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи на
ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: