Р Е Ш Е Н И Е

480/12.6.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На втори юни две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 480 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.49 от Семейния кодекс.

Депозирана е искова молба от С.В.К. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. С. Т. от ШАК със съдебен адрес ***, кантора 23 срещу П.М.К. с ЕГН ********** с адрес ***. В молбата се излага, че бракът е непоправимо и дълбоко разстроен, като моли съда бракът да бъде прекратен без произнасяне за вината. Сочи, че роденото от брака две деца са навършили пълнолетие. Моли съда да запази брачното ѝ фамилно име – К..

В срока на отговор страните депозират споразумение по чл.51 от СК, в което са уредили всички отношения помежду си и молят съда да го утвърди.

Ищцата не се явява лично в съдебно заседание, като за нея се явява процесуалния представител адв. С. Т. от ШАК и моли съда да измени реда на разглеждане на делото, като одобри постигнатото споразумение. За отсъствието на ищцата се излага, че същата постоянно пребивава в чужбина, където и работи. Съдът е счел, че постоянното пребиваване на лицето в чужбина ( където полага и труд) се явява уважителна причина за неприсъствието му в заседанието. По делото е представено изрично пълномощно, което възпроизвежда параметрите на споразумението, като с подписването му ищцата е изразила категоричната си и безсъмнена воля за развод. Така е осъществено неговото процесуално представителство по делото в пълна степен. Адвокатът потвърждава споразумението и моли съда да го утвърди, като излага основанията си за това в съдебните прения.

Ответника се явява лично в съдебно заседание и моли съда да прекрати брака и да утвърди с решението си споразумението между страните.

Съдът е допуснал в съдебно заседание на основание чл.321, ал.5 от ГПК изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 от СК.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите С.К. и П.К. са законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 10.08.1980 г. в гр.Шумен, за което бил съставен Акт за сключен граждански брак № 486 от 10.08.1980г. От брака имали родени две деца – М.П. К., роден на ***г. и Д.П.Г., родена на ***г., понастоящем навършили пълнолетие. Страните нямали общо движимо и недвижимо имущество. Семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.***** било еднолична собственост на молителя, видно от представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 75, том III, рег. № 6064, н.д. № 1220/1999г. на Нотариус вписан под рег.№ 222 на Нотариалната камара. Понастоящем брака им съществувал само формално, като са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да го прекратят, уреждайки всички въпроси помежду си.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че двамата молители са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно семейното жилище; относно издръжката между съпрузите, фамилното име на жената. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на молителите, се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Съдът констатира, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпрузите, но предвид, че двамата са в трудоспособна възраст, то окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. От материалите по делото се установява, че при завеждането му е заплатена държавна такса в размер на 25 лв. от молителката, поради което разликата до пълния определен от съда размер следва да се доплати от П.К..

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между П.М.К. с ЕГН ********** и С.В.К. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак № *** от длъжностно лице по гражданско състояние при Община – гр.Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.*****, еднолична собственост на молителя, ще се ползва от него, като молителката го е напуснала и няма претенции за ползването му.

ІІ. Молителката запазва брачното си фамилно име - К..

III. Молителите декларират, че отношенията във връзка със собствеността върху движимите вещи са уредени извънсъдебно помежду им.

ІV. Молителите нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА П.М.К. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 15 лв. /петнадесет лева/, представляваща държавна такса за завеждане на делото, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: