Р Е Ш Е Н И Е

496/18.6.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ш.ският районен съд, петнадесети състав

На девети юни две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №502 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба депозирана от Я.В.А., ЕГН********** ***, чрез адв. А. Д. от ШАК, съдебен адрес:*** офис 5 срещу М.Б.А., ЕГН**********, с адрес ***.

В исковата молба ищецът излага, че с ответницата сключили граждански брак на 27.04.2001г. в Посолството на Р Б. в гр.М., Кралство И., за който е съставен Акт за граждански брак №106/2001г.. От брака си имат родено едно дете – К. Я. А., ЕГН **********. След сключване на гражданския брак живеели в К.и. Съпружеските им отношения били добри. Впоследствие отношенията им започнали да охладняват. От няколко години, особено след завръщането им в Б., настъпило необратимо отчуждение между съпрузите. Според ищецът вина за това имала и майката на ответницата, която се намесвала в отношенията им и имала силно влияние върху дъщеря си. Сочи , че ответницата и нейната майка въздействали върху психиката на детето като се стремяли да го отчуждят от ищеца. Отвеницата непрестанно била недоволна от ищеца. С течение на годините ищецът все повече се убеждавал, че липсва сходство в характерите на двамата съпрузи. Според него болезнената ревност на ответницата довела до пълното им отчуждение, непрестанни караници и липса на разбирателство. Посочва конкретен инцидент, който се случил на 05.03.2015г.. Ищецът отишъл до магазина и когато се върнал вратата на жилището била заключена, и ответницата отказала да го пусне. Ищецът уведомил за случващото се органите на реда и след тяхната намеса бил допуснат да влезе в жилището. Излага, че въпреки че обитават съвмество семейното жилище, отношенията им са хладни като всеки обитава отделна стая. Между съпрузите липсва взаимна любов, доверие, уважение и разбирателство. Счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, и съществува само формално. Отчуждението има траен характер и е непреодолимо. Моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между тях, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася относно вината за разстройството.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител - адв.А.Д. от ШАК.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата. В законоустановения едномесечен срок от нейна страна е депозиран писмен отговор. Счита, че след като ищецът е подал искова молба за развод, то безспорно съществуването на брака е невъзможно, поради което заявява, че е съгласна да бъде допуснат развод между тях без съдът да се произнася относно вината. Не оспорва и обстоятелството за възникнал инцидент на 05.03.2015г., но излага,че не отговарят на истината твърденията на ищеца в исковата молба, че била отказала да го пусне в жилището. Сочи, че спрямо нея е било извършено домашно насилие от страна на ищеца, по повод на което било образувано гр.д. №460/2015г. по описа на ШРС и била издадена заповед за незабавна защита.Оспорва изцяло изложените от ищеца причини довели до разстройство на брака им. Посочва, че причината за охладнелите им отношения е извънбрачна връзка на ищеца. По отношение на роденото по време на брака дете К. Я. А., изразява становище, че местоживеенето на детето следва да бъде определено при ответницата и на нея да бъдат предоставени упражняването на родителските права като бъде определен режим на лини контакти с бащата – всяка първа и трета събота от месеца от 9 до 18 часа и един месец през лятото, когато ответницата не е в платен годишен отпуск; ищеца да бъде осъден, да заплаща на месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на заверждане на исковата молба, платима на първо число от месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава. Моли да бъде запазена фамилията, която е приела след сключване на брака, а именно – А.. По отношение на семейното жилище моли да бъде предоставено на нея и детето. Посочва, че същото е напуснато от ответника. Счита, че направените по делото разноски следва да отстанат между страните, както са направени.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощен представител – адв. Д.Р. от ШАК.

В хода на делото съпрузите заявяват, че са постигнали съгласие, относно някои от последиците на развода, а именно: упражняването на родителските права за роденото от брака им дете К. Я. А., ЕГН********** да бъде предоставено на майката М.Б.А., семейното жилище на страните – апартамент в град Ш., ул. “В.Д.” № 21, вх.2, ет.3, ап.11, да бъде предоставено на М.Б.А. и на ненавършилото пълнолетие дете К. Я. А., режимът на свиждане на бащата Я.В.А. с детето К. Я. А. да бъде всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа, както и един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск, както и ответницата М.Б.А. да запази фамилното си име, което е придобила след сключването на гражданския брак – А..

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото Я.В.А. и М.Б.А. са законни съпрузи от 27.04.2001г., видно от представено по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт № 106/01 от същата дата, издаден от Посолството на РБ в М. като съпругата е приела да носи фамилното име А.. Установи се, че от брака си съпрузите имат родено едно дете К. Я. А., ЕГН**********, родена на
***г. Семейното жилище на страните по време на брака било – апартамент в град Ш., ул. “В.Д.” № 21, вх.2, ет.3, ап.11.Установи се, че страните са във фактическа раздяла от месец март 2015г., когато ищецът напуснал семейното жилище и отишъл да живее при майка си, предвид настъпилото между страните отчуждение вследствие възникнали сериозни разногласия при съвместния им живот и неразбирателство между тях. Също така срещу ищеца била издадена и заповед за защита по гр.д. №460/2015г. по описа на ШРС, по силата на която бил отстранен за срок от 6 месеца от съвместно обитаваното с ответницата семейно жилище.

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла. Това обстоятелство се потвърждава и от разпита в съдебно заседание на свидетеля Д.И.Д Срещу ищеца била издадена заповед за защита по гр.д. №460/2015г. по описа на ШРС, по силата на която бил отстранен за срок от 6 месеца от съвместно обитаваното с ответницата жилище и му е наложена забрана да доближава ответницата и жилището, което обитава за срок от 6 месеца. От изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството. Брачната връзка е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия за семеен живот. Разстройството на брака не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.

Доколкото е направено искане от ищеца и ответника съдът да не се произнася по въпроса за вината, то на основание разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.

В хода на производството са постигнали съгласие, което има характера на споразумение, относно някои от последиците на развода, а именно: упражняването на родителските права за роденото от брака им дете К. Я. А., ЕГН********** да бъде предоставено на майката М.Б.А., семейното жилище на страните – апартамент в град Ш., ул. “В.Д.” № 21, вх.2, ет.3, ап.11, да бъде предоставено на М.Б.А. и на ненавършилото пълнолетие дете К. Я. А., режимът на свиждане на бащата Я.В.А. с детето К. Я. А. да бъде всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 часа в събота до 18.00 часа, както и един месец през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск, както и ответницата М.Б.А. да запази фамилното си име, което е придобила след сключването на гражданския брак – А.. Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.4 СК при всяко положение на делото съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода. Съдът зачита волята на страните изразена устно в съдебно заседание, относно родителските права, местоживеенето на детето, личните контакти и фамилното име. На основание чл.49, ал.5 СК съдът счита, че споразумението защитава интересите на роденото от брака дете, не противоречи на закона и морала, поради което намира, че същото следва да бъде одобрено.

При тези данни по делото, спорът между страните се очертава във връзка с размера на дължимата ежемесечната издръжка на малолетното дете от бащата Я.В.А., претендирана от майката М.Б.А., считано от датата на завеждане на исковата молба- 10.03.2015г. В тази връзка не се спори между страните, че след настъпилата фактическа раздяла между страните малолетното дете К.останало да живее със своята майка. От събраните писмени доказателства се установява, че на 04.05.2015г. и 04.06.2015г. бащата е заплатил по 150 лева за издръжка на детето, факт за който страните също не спорят.

По отношение определяне на месечна издръжка, която следва да бъде заплащана на детето, съдът съобрази родителските грижи, които ще бъдат осъществявани от майката, възрастта на детето, обичайно необходимото за деца на същата възраст, нуждата от средства за храна, облекло и други консумативи, извънкласните занимания на детето и обстоятелството, че и двамата родители са в трудоспособна възраст. Представени са писмени доказателства за реализирани от страните доходи от отдадени под наем имоти, в общ размер на 575 лева. По делото няма представени доказателства за трудова ангажираност на майката, но съдът приема, че доколкото се намира в трудоспособна възраст, то същата следва да реализира доходи в размер поне на установената за страната минимална работна заплата. По отношение на бащата са представени доказателства за трудови доходи в размер между 600 - 700 лева месечно. По делото липсват доказателства за задължения на бащата към други не навършили пълнолетие деца. Във връзка с направеното от ищцовата страна възражение за невъзможност да заплаща месечна издръжка в размер по – голям от 150 лева, с аргумент, че е наел жилище под наем, съдът намира че не се събраха безспорни доказателства за съществуването на това обстоятелство. От страна на ищеца бе представен договор за наем от 01.04.2015г., но според показанията на свидетеля Д., след напускане на семейното жилище ищецът е заживял при майка си, където живеел и към момента, поради което съдът намира че не се установи по безспорен начин, че ищецът заплаща наемната цена посочена в договора..

Преценявайки изложеното съдът намира, че ищецът ще бъде в състояние да заплаща на детето определена парична сума, под формата на издръжка, без това да затрудни особено неговата собствена издръжка. С оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за малолетното дете К.следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 300 лева. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и получаваните от нея месечни помощи за дете. Имайки в предвид изложеното относно доходите на ищеца, липсата на други задължения и доказани разходи от негова страна, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката на детето К.със сумата от 190 лева. Останалата част от издръжката на детето, следва да се поеме от майката, която ще полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата. Така определеният размер на издръжката е дължим считано от датата на подаване на настоящата исковата молба – 10.03.2015г., платима до пето число от месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

С оглед задължението на съда с решението си да определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид, че по делото не са представени доказателства досежно доходите на съпругата, намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото ищецът е внесъл държавна такса в размер на 25 лева, то същите следва да бъдат приспаднати, като ответникът следва да бъде осъден да довнесе държавна такса до пълния определен размер, а именно – 25 лева. В този смисъл съдът съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която когато няма произнасяне по въпроса за вината, съдебните разноски по делото следва да останат в тежест на двамата съпрузи, както са направени.

Ищецът дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката по отношение на детето в размер на 273.60 лева, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Я.В.А., ЕГН********** *** и М.Б.А., ЕГН********** с адрес: ***, сключен на 27.04.2001г. в гр.М. с Акт №106/27.04.2001г. на Посолството на РБ – М. / Акт №260/13.08.2001г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Ш./, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ОСЪЖДА Я.В.А., ЕГН********** да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете К. Я. А., ЕГН**********, чрез нейната майка и законна представителка М.Б.А., ЕГН********** в размер на 190 /сто и деветдесет/ лева месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба – 10.03.2015г. до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число от месеца, за който се отнася.

УТВЪРЖДАВА постигнатото частично споразумение, по чл. 49, ал. 4 от СК, както следва:

1.Упражняването на родителските права върху К. Я. А., ЕГН********** се предоставя на майката М.Б.А., ЕГН********** като бащата Я.В.А., ЕГН********** има право на лични контакти с детето с детето всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 часа до 18.00 часа, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск..

2.Местоживеенето на роденото от брака дете К. Я. А., ЕГН********** ще бъде при майката – М.Б.А., ЕГН**********.

3.Семейното жилище - апартамент в град Ш., ул. “В.Д.” № 21, вх.2, ет.3, ап.11 ще се ползва от майката М.Б.А., ЕГН********** и ненавършилото пълнолетие дете К. Я. А..

4.След прекратяване на брака М.Б.А., ЕГН********** запазва фамилно си име А.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА М.Б.А., ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса по делото, както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Я.В.А., ЕГН**********, да заплати по сметка на ШРС сумата от 273.60 лева /двеста седемдесет и три лева и шестдесет стотинки/ представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението само в частта относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: