Р Е Ш
Е Н И
Е
1637/8.10.2015г.
Шуменският районен съд, в
публичното заседание, на двадесет и трети септември през две хиляди и петнадесета
година, в състав
СЪДИЯ : Людмила Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от
районния съдия гр. д. № 513 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове, с
правно основание: чл. 422 от ГПК, вр. с чл.128, т.2 от КТ, вр. с чл.270, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
В
исковата си молба до съда ищецът- П.И.А., ЕГН **********,***, излага, че през периода от 01.12.2011 г. до 05.12.2012
г. бил в трудови правоотношения с ответника- „К. 98” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.С.К.. Ищецът твърди, че ответникът не
е заплатил полагащите му се за месеците март, април, май, юни и юли 2012 г., и за месеците
ноември и декември 2012 г. трудови възнаграждения. Предвид забавата, му се дължало и съответното
обезщетение за забавено плащане. Ищецът бил подал заявление по реда на чл.410 и
сл. от ГПК за издаване заповед за изпълнение срещу ответника за горепосочената
сума, срещу която заповед длъжникът бил депозирал възражение по реда на чл.414
от ГПК. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата, на което да се признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от
2 056.08 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения за
месеците март, април, май, юни и юли 2012 г., и за месеците ноември и декември
2012 г., както и че му дължи сумата от 478, 14 лв., представляваща обезщетение
за забава, считано от падежа на всяко едно трудово възнаграждение до датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно с
обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от
12.12.2014 г. до окончателното й заплащане. Претендира и разноски. В съдебно заседание е допуснато
изменение размерите на така предявените искове, като искът по чл.422 от ГПК,
вр. с чл.128, т.2, вр. с чл.270, ал.2 от КТ, се счита предявен за сума от
1 566.66 лв., а искът по чл.86 от ЗЗД- за сума от 376, 86 лв.
В законния едномесечен срок, предвиден в
разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът представя писмен отговор, в който
излага аргументи за недопустимост и неоснователност на исковете. Признава част
от претенциите, а именно за трудово възнаграждение за месец ноември 2012 г. и
за част от трудовото възнаграждение за месец декември, а именно за сума от
36.69 лв.
По отношение на откритото
производство по чл.193 от ГПК.
Във връзка с представени по
делото, по искане на ответника, документи- ведомости за заплати касателно
месеците март, април, май, юни
и юли 2012 г. и при
оспорване истинността им, съдът е открил производство по чл.193 от ГПК по
отношение на така оспорените документи, досежно проверка автентичността на
документите /относно подписите, положени срещу името на ищцата за получено
трудово възнаграждение/.
На първо място следва да бъде направена преценка
относно естеството на оспорените документи. Те представляват частни диспозитивни документи и като такива може да бъде оспорена тяхната автентичност,
тъй като притежават т. нар. формална доказателствена сила, прогласена в
разпоредбата на чл.180 от ГПК. Съобразно разпределянето на доказателствената
тежест, предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване
неистинността, /в настоящата хипотеза неавтентичността/ на документите, които
носят подписа на страната, пада върху страната, която ги оспорва, а в случая
ищецът. По делото е допусната СГЕ, по която ВЛ дава заключение, че почеркът, с
който са положени подписите срещу името на ищцата във ведомостите за заплати
при ответното дружество касателно месеците март, април, май, юни 2012 г., не
принадлежи на ищцата, а почеркът, с който е положен подписа срещу името на
ищцата във ведомост за заплати за месец юли принадлежи на П.А.. Съдът няма
основания да се съмнява в правилността и обективността на заключението, а от
друга страна същото е прието по делото без някакви възражения от страните. Ето
защо приема, че оспорените ведомости за заплати при ответника относно месеците март, април, май и юни 2012 г. са неавтентични в частта им касателно подписите,
положени срещу името на ищцата, т.е. тези подписи не са положени от последната,
и като такива следва да се
изключат от доказателствата по делото. Досежно ведомост за заплати за месец юли, съдът приема,
че ищецът не проведе главно и пълно доказване неавтентичността на документа в
оспорената му част, поради което заключава, че оспорването не е доказано и
документът не следва да се изключва от доказателствения материал по делото.
След като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№ 3095/2014 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от
ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника, за сумата от 2 056, 08 лв.- главница, представляваща неизплатени
трудови възнаграждения за месеците март, април, май, юни и юли 2012 г., и за месеците ноември
и декември 2012 г., както и за сумата от 478, 14 лв.- мораторна лихва за периода от 30.04.2012
г. до 11.12.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от 11.12.2014 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Присъдени са и извършените по делото разноски. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, ответникът е депозирал
възражение по реда на чл.414 от ГПК. Не се спори между страните, а се установява и от приетите
по делото писмени доказателства, че между страните, през периода от 01.12.2011
г. до 05.12.2012 г. е съществувало валидно трудово правоотношение, като ищцата
е изпълнявала длъжността „Технически организатор“, с договорено месечно
възнаграждение в размер на 308.00 лв., плюс 7,2 %- допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит. От изготвеното заключение по допуснатата ССЕ,
прието от съда като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните,
се установи, че размерът на начислените трудови възнаграждения на ищцата за месеците март, април, май, юни и юли 2012
г., и за месеците ноември и декември 2012 г., се равнява общо на нетна сума от 1 566, 66 лв., а
размерът на обезщетението за забава върху нетните суми на трудовите
възнаграждения е равен на сума от 376, 86 лв. ВЛ посочва, че върху ведомостите
за заплати за месеците ноември и декември 2012 г. няма положени подписи от
ищцата за получаване на възнагражденията. Тези вземания /общо възлизащи от заключението на сума от
281, 16 лв.- 253, 04 лв. – за месец ноември и 28, 12 лв. – за месец декември/,
се признават и ответника. Ответникът не ангажира някакви надлежни доказателства,
установяващи изплащане на претендираните трудови възнаграждения за месеците март, април, май и юни, поради което заключава, че тези възнаграждения са дължими и следва да се
изплатят на ищцата. Що се отнася до претендираното възнаграждение за месец юли
2012 г., по делото е представена ведомост за заплати за месец юли, от която е
видно, че срещу името на ищцата е положен подпис за получаване на сумата от
257, 10 лв.- трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.180 от ГПК
частен документ, какъвто безспорно е ведомостта за заплати, подписан от лицата,
които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се
съдържат в тях, са направени от тези лица. ВЛ по извършената ССЕ дава
заключение относно размера на следващото се на ищцата трудово възнаграждение за
месец юли 2012 г., като посочва, че същото е равно на 257, 10 лв. Ето защо
заключава, че в тази си част искът следва да бъде отхвърлен поради
неоснователност, тъй като се установи, че ищцата си е получила заплатата за
месец юли 2012 г. Поради изложеното стига до извода, че главният иск е
основателен и доказан за сума от 1 309, 56 лв., представляваща незаплатени
на ищцата трудови възнаграждения за месеците март, април, май, юни, ноември и
декември 2012 г.
Предвид установената дължимост и
изискуемост на главните вземания, безспорно и с оглед разпоредбата на чл.86 от
ЗЗД, се дължи и съответното обезщетение за забавено плащане за периода на
забавата. Съгласно заключението на ВЛ по приетата ССЕ, размерът на мораторното
обезщетение касателно възнагражденията за месеците март, април, май, юни,
ноември и декември 2012 г., се равнява общо на сума от 317, 02 лв., като в тази си част акцесорният иск
е основателен и доказан, и следва да се уважи. За остатъка до пълния предявен
размер, следва да се отхвърли, поради неоснователност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца следва да се присъдят и извършените по делото разноски за изплатено възнаграждение
за процесуално представителство, съразмерно на уважената част от исковете, в
размер на 460, 31 лв.- за представителство в исковото производство и в размер
на 308, 09 лв.- за представителство в заповедното производство.
На основание чл.78, ал.6, вр. с
чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът дължи заплащане на Шуменски районен съд
сумата от 262.38 лв., от която 102, 38
лв.-
държавна такса, изчислена съобразно уважената част от
исковете /включително и държавната такса за заповедното производство/, 160.00
лв. – разноски за възнаграждение на вещите лица по допуснатите ССЕ и СГЕ.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „К. 98”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.С.К., дължи на П.И.А., ЕГН **********,***, сумата от 1 309, 56 лв. /хиляда триста и девет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща общ сбор от дължими нетни трудови възнаграждения за месеците
март, април, май, юни, ноември и декември 2012 г., както и сумата от 317, 02 лв. /триста и седемнадесет лева и
две стотинки/, представляваща обезщетение за забава, считано за периода от
30.04.2012 г. до 11.12.2014 г. /от датата, на която е следвало да се изплати
всяко едно от възнагражденията до датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК/, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 12.12.2014 г. до окончателно изплащане на задълженията, присъдени по ч.гр.д.№3095/2014 г. по описа на
ШРС.
ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл. 422 от ГПК,
вр. с чл.128, т.2 от КТ, вр. с чл.270, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, в останалата
им част, до пълния предявен размер, като неоснователни и недоказани.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.194, ал.2 от ГПК, че представените
по делото ведомости
за заплати при „К. 98” ЕООД, ЕИК ***, относно месеците март, април, май и юни
2012 г., са неистински в частта относно
авторството на подписите, положени срещу името на П.И.А., ЕГН **********, и ги изключва от
доказателствата по делото.
ПРИЗНАВА
ЗА НЕДОКАЗАНО направеното
от ищеца П.И.А., ЕГН ********** оспорване
истинността на представения по делото документ- ведомост за заплати за месец юли 2012 г. при „К. 98”
ЕООД, ЕИК ***, в частта относно авторството на подписа
на П.И.А., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „К. 98” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от В.С.К., да заплати на П.И.А., ЕГН **********,***, извършените по делото разноски за изплатено
възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно на уважената част от
исковете, в размер на 460, 31 лв.
/четиристотин и шестдесет лева и тридесет и една стотинки/- за
представителство в исковото производство, и в размер на 308, 09 лв. /триста и осем лева и девет стотинки/- за
представителство в заповедното производство.
ОСЪЖДА „К. 98” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В.С.К., да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ШРС, сумата от 262.38 лв. /двеста шестдесет и
два лева и тридесет и осем стотинки/, от която 102, 38 лв. /сто и два лева
и тридесет и осем стотинки/- държавна такса, изчислена съобразно уважената част
от исковете /включително и държавната такса за заповедното производство/,
160.00 лв. /сто и шестдесет лева/– разноски за възнаграждение на вещите лица по
допуснатите ССЕ и СГЕ.
Решението подлежи на обжалване
пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: