Р Е Ш Е Н И
Е
1606/2.10.2015г.
Шуменският
районен съд,
в открито заседание, на петнадесети септември две хиляди и петнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Пл. Недялкова
при секретаря Цв. К.,
като разгледа докладваното от съдията гр. д.№532 по описа за 2015 г. на ШРС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни
искове, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал. 2 от
ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1, във вр. с чл.79
от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищцовото дружество
твърди, че на 04.08.2003 г. в гр. Ш. ответницата подала заявление по предварително
утвърден образец за издаване на кредитна карта до картовото търговско
предприятие „Б. р.. с.." ЕАД. Същото съдържало волеизявление за сключване
на договор за заем, на основание на който посоченото дружество се задължава да
иэдаде кредитна карта и да поддържа раэплащателна сметка с определен кредитен
лимит, който лимит да бъде на раэположение на заемополучателя, докато трае
съглашението. На 06.09.2003 г. заявлението било разгледано и прието, с което
въэникнали договорните отношения между страните. Посочва също така, че с
Решение на С. Г. с.от 07.06.2005г., постановено по ф,д. № 10646/1991г. било
оповестено прехвърлянето на търговското предприятие на „Б. р. С." АД върху
„Б. п. б."АД, чието актуално наименование е „Ю.Б.я"АД – обстоятелство
обуславящо процесуалната легитимация на ищеца в производството.
Излага, че
до месец юли 2014 г. ответницата иэпълнявала точно и в срок эадълженията за
плащане на изискуемите вноски, след
което преустановила плащанията и изпаднала в забава по отношение на две
поредни изискуеми вноски с падеж 05.08.2014г. и 05.09.2014 г., което
давало основание на ищеца на основание чл, 15.1, б, „а" от
ОУ да прекрати едностранно договора. С прекратяването на договора и съгласно
чл. 15.2 от ОУ дължимото, включващо неизплатена главница и дължими върху нея
лихви ставали незабавно изискуеми и дължими. Ищцовото дружество приема, че
ответницата е узнала за прекратяването
на договора и свързаните с това последици, позовайки се на чл, 16, от О У,
където била въведена договорна презумпция, съгласно която ако в срок от 60 дни
от издаването на което и да е месечно извлечение картодържателят не уведоми
картоиздателят в писмена форма, че не е получил следнащото му се извлечение, то
същото се счита за получено, освен ако не бъде доказано друго. В кокретният
случай такива били изпратени, а ищецът не раэполагал с данни, че ответницата ги
е уведомила писмено,че не ги е получила. Ищцовото дружество на основание чл.410 от ГПК
подало в Районен съд – гр.Ш. заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответницата, в резултат на което било образувано ч.гр.дело №97/2015 год.
по описа на ШРС. Претендираната по заповедното производство сума била в размер
на 4247.61 лева, от която - 2 820.61 лева – главница, 585.24 лева – договорна лихва и 841.76
лева такси за обслужване на кредитна карта,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното погасяване на задължението и направените по
заповедното производство разноски. Излага, че в срока по чл.414 от ГПК
ответникът е направил възражение, което породило необходимостта от завеждане на
настоящия иск.С настоящата искова молба предявяват положителен установителен
иск срещу ответницата като молят съда да
признае за установено, че същата дължи на “Ю.Б.” АД с ЕИК… сума в общ размер
на 4247.61 лева, от която - 2 820.61 лева – главница, 585.24 лева – договорна лихва за периода
06.09.2003г. до 06.09.2014г. и 841.76 лева такси за периода 06.09.2003г. до 06.09.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането и направените в производството разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован,
не изпраща представител.
Ответникът, в законоустановения едномесечен
срок, депозира писмен отговор. Изразява становище, че искът е допустим, но
неоснователен като излага подробно съображенията си за това. Посочва, че искова
молба съдържа взаимно изключващи се, противоречащи си твърдения. Не е посочено
и претендираната главница от кога е. Твърди, че от 2009г. до настоящия момент
не й е преиздавана нова кредитна карта, не разполага с валидна такава,
следователно не е ползвала сумите по същата и договорът е прекратен, поради
неизпълнение задължението на банката да преиздаде нова карта и да предостави
ПИН код. Счита че от представените по
делото доказателства дори не се установява, че между страните е възникнала
валидна облигационна връзка по силата на договор за кредитна карта, доколкото
по делото е представено само заявление за издаване на кредитна карта, в
което не е вписано за какъв вид кредитна
карта е подала заявление. Посочва също, че
не се установява как са формирани и на какво основание търсените суми като главница, лихви, такси и
респективно техният размер. Не се установява и обстоятелството, че е получила издадената през 2003г. кредитна
карта, както и в последствие, че същата е била подновявана след изтичане на
срока й за валидност, както и съответните ПИН кодове на картите. Счита също
така, че ищецът не е иэпълнил и
задължението си да я уведоми, че обявява кредита за предсрочно изискуем преди
подаване на заявлението по заповедното производство. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като недоказани. В същото време прави и възражение за изтекла в
нейна полза погасителна давност, като излага конкретни мотиви в тази насока.
В
съдебно заседание изпраща процесуален представител- адв. Св. М. от ШАК.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна
следното:
На 04.08.2003 год. ответницата е подала
до „Б. Р.
С.” АД
заявление за издаване на кредитна
карта EuroLine. На 04.08.2003г. й била
издадена кредитна карта №….. валидна до
м. август 2009г.
С договор за продажба на предприятие, от
24.03.2005г., издателят на кредитната карта „Б. Р. С.” АД е продал картовото си
предприятие на ищеца – тогава с наименование „Б. п. б.” АД, променено на „Ю. И
Е.Д. Б.” АД, а впоследствие на „Ю. Б.” АД.
По ч.гр.д. №97/2015г. по описа на ШРС е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 27/20.01.2015г., с която е
разпоредено ответникът да плати на ищеца претендираните парични вземания, ведно
със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението на 19.01.2015г.
до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 539.35
лв. Заповедта за изпълнение е редовно е
връчена на длъжника на 02.02.2015г. На 11.02.2015г. – в срока по чл.414 ал.2 от
ГПК длъжникът е възразил писмено против заповедта. С разпореждане от 11.02.2015г.
съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си. Настоящият иск
е предявен в срока по чл.415 ал.1 от ГПК.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Предявеният
иск е допустим: За ищеца е налице правен интерес от предявяването му.
Искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК е
установителен и цели да установи наличието на вземането на заявителя в
заповедното производство, в полза на който е издадена заповед за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК, искът за съществуване на
вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Следователно предпоставка за предявяване на иска е наличие на издадена заповед
за изпълнение срещу ответника – длъжник в заповедното производство, която не е
влязла в сила, тъй като в двуседмичния срок от връчването й длъжникът е
възразил срещу нея. Т.е. длъжникът е възразил срещу вземането на кредитора и го
е направил спорно.
По отношение направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията на ищеца за
главници и лихви, за да се произнесе, съобрази следното: Съгласно разпоредбата
на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок, като нормата на
чл.111, б.”в”, предл. второ от ЗЗД, предвижда по-кратък- тригодишен давностен
срок за вземанията за лихви, и за други периодични плащания. Според
разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато
вземането е станало изискуемо, като съгласно чл.116, б. “а”,б. ”б” и б. “в” от
ЗЗД, давността се прекъсва с признаване вземането от длъжника, при предявяване
на иск или възражение, или на искане за започване на помирително производство,
при условие, че те са уважени, и с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Предвид данните по делото, а именно фактът, че ответникът е
извършвал частични плащания на дълга, обстоятелства, установени от
експертизата, съдът приема, че започналата да тече давност е била прекъсвана,
тъй като възприема така извършените вноски по кредита за признаване на
вземането. Ето защо заключава, че от последната вноска по кредита /от 25.02.2014г./
е започнала да тече нова давност, която към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение - 20.01.2015 г., не е изтекла както по
отношение на главницата, така и по отношение на претендираните такси и лихви.
По отношение останалите възражения на
ответника, съдът приема следното:
Въз основа на събраните по делото
доказателства , съдът намира, че ищецът не доказа, че има вземане спрямо
ответника за сумата от 4247.61 лева, от която
- 2 820.61 лева – главница, 585.24 лева – договорна
лихва за
периода 06.09.2003г. до 06.09.2014г. и 841.76
лева такси за обслужване на кредитна карта за
периода 06.09.2003г. до 06.09.2014г. Съгласно
разпоредбата на чл. 154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. По делото не
се спори, че на 04.08.2003г. ответницата е подала до „Б. Р. С.” АД заявление за издаване на
кредитна карта. По делото от страна на ищеца не се представи сключен с
ответника договор за издаване,
предоставяне и използване на кредитна карта Euroline,
но доколкото от страна на ответника в съдебно заседание е представено заверено
копие на издадена кредитна карта №…, валидна до
м. август 2009г., което обстоятелство е
установено и посочено в констативно – съобразителната част на експертизата,
съдът намира за установено наличие на
облигационно правоотношение, но ищеца не доказа, конкретните му характеристики - дата на възникване,
размер на сумата, период за който е отпусната сумата, размера на погасителните
вноски, изпадането в забава на ответника.
Заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза се
базира единствено на предоставено от страна на ищеца извлечение от сметката обслужвала кредитната карта. Проследява движението
по сметката на кредитната карта, при което е констатирано в периода от
06.09.2003г. до 06.09.2014г.,периодично теглене на средства и извършени плащания от предоставения кредит.
Внасяни са и различни по размер суми за погасяване на кредита. Начислявани са
различни видове такси, дължими лихви и лихви просрочие. Не се установи какъв е
кредитния лимит, който лимит съгласно общите условия не може да бъде
превишаван, а при превишаване на лимита е предвидено да се заплащат такси. Също
така съгласно т.7.2 от Общите условия
картоиздателят има право едностранно
да го променя. Видно от приложението
към експертизата са били начислявани такси за превишен кредитен лимит. Доколкото не
е установено дали е имало кредитен лимит по картата и какъв е бил неговият
размер, не може да се установи дали правилно от страна на ищцовото дружество са
били начислявани такси за превишаването му, съответно и техния размер. Ответникът,
в качеството му на картодържател, от своя страна е поел задължение да връща в
срок и в определен размер усвоените суми, ведно с уговорените лихви. Не се
установи нито размера на уговорените лихви, нито срока, след изтичането на който
ответникът изпада в забава, нито размера на използваната сумата, която следва
на внесе в уговорения срок. Съгласно т.9 от приложените Общи условия всеки месец
дружеството изпраща до картодържателя
извлечение за движението по
сметката, в което отразява всички сделки
за които е използвана картата, всички плащания от картодържателя, задължението,
минималната месечна вноска, падежът й. Съгласно т.10 срокът за погасяване на
задължението се определя също в месечното извлечение. За предоставянето на
кредитната линия картодържателя дължи на
дружеството възнаграждение като дължимите суми също се посочват в месечното
извлечение. Дружеството има право да променя размера на таксите и възнагражденията, което също се
посочва в месечното извлечение. При изплащане на задълженията на вноски се
начислява лихва като приложимия лихвен процент съгласно т.12 от Общите условия
се определя от дружеството, посочва се в
месечното извлечение и може да бъде променян. Всички тези обстоятелства , които
според общите условия, се посочват в месечните извлечения, останаха неизяснени
до делото, което възпрепятства съда да
установи как са формирани
претендираните суми за главница, лихви, такси, техния размер,падежа на
задълженията и момента, от който длъжникът
изпада в забава.
Във връзка с направено искане на ответника,
съдът на основание чл.190 от ГПК е задължил ищцовото дружество да представи информация колко кредитни карти са издадени на
ответника и кога, както и да представи приемо - предавателни протоколи за
предаване на кредитна карта на ответника - първа и последващи или препоръчани
писма, като посочи ПИН и срока на валидност на картите. От страна на ищцовото
дружество не са представени доказателства, относно горепосочените обстоятелства. В депозираната
на 18.06.2015г. молба се посочва, че приемно – предавателни протоколи се
съхранявали до 5 години. Посочена е хронология на преиздаване на картата, според която последно картата била
преиздадена на 28.07.2011г., но не била потърсена от ответницата, поради което е била унищожена. В същото време от Приложение
№1 към експертизата се установява, че дружеството е продължило да начислява
такси за блокиране на карта въпреки, че не се твърди след 28.07.2011г. такава
да е била преиздавана. Такси са били
начислени на 11.10.2011г., 10.01.2012г., 13.03.2012г., 11.12.2012г. През
2013г. и 2014г. също са били начислявани такси за блокиране на карта/кредитен
лимит.
По изложените съображения съдът приема, че ищецът не
установи фактите, на които основава искането си за заплащане на претендираните
суми в съответния размер, поради което исковете му се явяват недоказани и
следва да се отхвърлят като неоснователни.
С оглед на обстоятелството, че и трите обективно съединени иска са отхвърлени изцяло на ищцовото дружество не
се дължат разноски от производство.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника
следва да се присъдят извършените по делото разноски в общ размер на 500.00
лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените “Ю.
Б.” АД с ЕИК…., чрез Адвокатско съдружие „Ф. Л. С.“, представлявано от адв. Г.
Р. Д., съдебен адрес:*** срещу Н.А.В., ЕГН**********,*** положителни установителни искове, с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал. 2 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240,
ал.1, във вр. с чл.79 от ЗЗД, за признаване за установено, че Н.А.В., ЕГН********** дължи на “Ю. Б.”
АД с ЕИК…. сума
в общ размер на 4247.61 лева, от която - 2 820.61 лева – главница, 585.24 лева – договорна лихва за периода
06.09.2003г. до 06.09.2014г. и 841.76 лева такси за периода 06.09.2003г. до 06.09.2014г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените по заповедното производство разноски, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на “Ю.
Б.” АД с ЕИК.да заплати на Н.А.В., ЕГН********** сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/,
представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Ш. о. с. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: