Р
Е Ш
Е Н И Е
1829/25.11.2015г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и трети ноември 2015
година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар: А. П.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 550/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове,
за установяване съществуването на вземане, с правно основание чл. 422 от ГПК.
Искова молба от
“Иви-Комерс” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен,
ул. “***, представлявано от И.Й.И. , срещу “Билдинг Строй Експрес”
ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, местност ***,
представлявано от Т.С.И. , с посочено правно основание чл. 422 ГПК и
цена от 4995,65 лева главница и 1530,60 лева лихви.
Ищецът сочи, че
имал вземане срещу ответника за сумата от 6526,25 лева, представляваща 4995,65
лева главница, неплатена цена по фактури за продадени строителни материали и
1530,60 лева лихва за забава, за периода 03.02.2012г. – 02.02.2015г.. За
посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
ГПК, по ЧГД № 219/2015г. на ШРС, срещу която настоящият ответник възразил.
Претендира да се признае за установено съществуването на описаното вземане и
осъждане на ответника да заплати разноските в производството.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Твърди, че
претендираните суми са заплатени, съответно не ги дължи, евентуално заявява
възражение за погасяването им по давност.
В открито съдебно
заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното
в исковата молба и отговора.
Така предявената
молба се явява допустима, разгледана
по същество е основателна, по
следните съображения :
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори, че
страните се намирали в търговски отношения и ищецът доставил на ответника свои стоки.
Основното им съдържание е обективирано в приложените по делото фактури,
неоспорени в настоящото производство, сочещи страните, предмета, цената и
начина на плащането и – всички съществени елементи на търговска продажба. Според
приетото заключение на ССЕ, те са отразени в счетоводните регистри на двете
дружества, а размерът на дълга, по тях е 4995,65 лева главница и 1530,67 лева
лихви, до подаване заявлението по чл. 410 ГПК – 03.02.2015г., като приложените
документи именувани касови бележки са издавани при предаване стоките описани в
тях, след което е издавана фактура.
Съгласно
разпоредбата на чл. 327 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите
даващи му право да я получи. Не се изисква комулативна даденост на
предпоставките, а както е в настоящият случай купувачът ответник е следвало да
заплати цената по сделката, при получаване на документите – данъчни фактури, за
което получаване са налице данни – отразени са в счетоводните му регистри.
Така установената
фактическа обстановка сочи наличието на всички предпоставки за основателност на
предявените искове, а именно – наличие на валидна търговска сделка, създаваща
облигационна връзка между страните, по силата на която ответника е следвало да
заплати на ищеца – продавач търсената сума, представляваща продажна цена,
задължение което не е изпълнено; наличие на определен ден, за изпълнение на
задължението, по смисъла на чл. 84, ал.
1 от ЗЗД, обосноваваща изпадането в забава на ответника, както по отношение на
главното задължение – за цената, така и основаваща задължението му по чл. 294,
ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ответните възражения
за погасяване вземанията с плащане, евентуално с изтичане предвидената давност
са неоснователни. Приложените „касови бележки“, не са фискален бон, по смисъла
на ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, съществуването на какъвто
сочи платена цена. Такива ответникът не е представил, а ако са издавани, при
плащане каквото твърди, би следвало да се намират у него /чл. 109 ЗЗД/. Не е
изтекла и предвидената давност. Тя за процесните вземания е 5 годишна. Във
всяка от фактурите е определен падеж – 03.02.2012г., от която и дата вземанията
са били изискуеми. Заявлението по чл. 410 ГПК, е подадено на 03.02.2015г.,
според щемпела на ШРС, тоест в последния ден от течене на
давността.
Изложеното налага
уважаване на предявените искове.
На основание чл.
78, ал. 1, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски на
настоящата инстанция, по разглежданото, и по ЧГД № 219/2015г., по описа на ШРС,
в размер на 332,79 лева – държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,
че в полза на “Иви-Комерс” ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – гр. Шумен, ул. “***, представлявано от И.Й.И. ,
съществува вземане, срещу “Билдинг
Строй Експрес” ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен,
местност***, представлявано от Т.С.И. , представляващо
дължима сума, по договори за покупко-продажба, за доставка на стоките,
за което са издадени фактури с № 2100007619/03.02.2012г., 2100007620/03.02.2010г.
и 21000076/03.02.2012г., в размер на 4995,65 лева главница, 1530,60 лева лихви, върху главниците по всяка
фактура, за период от падежа посочен във всяка 03.02.2012г. до 02.02.2015г., в
едно със законната лихва върху главницата от 4995,65 лева, считано от 03.02.2015г.,
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА “Билдинг Строй
Експрес” ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен,
местност ***, представлявано от Т.С.И. , да заплати на“Иви-Комерс”
ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***,
представлявано от И.Й.И. , сумата от 332,79 лева, представляващи
направените по настоящото и по ЧГД № 219/2015г., по описа на ШРС разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – гр. Шумен, в двуседмичен
срок, от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: