Р Е Ш Е Н И Е

320/22.4.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №552 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.330 от ГПК, във вр. с чл.50 от Семейния кодекс.

Депозирани са молба и споразумение по чл.51 от СК от Г.Р.К., ЕГН********** и С.Н.К., ЕГН********** и двамата с адрес:***, в които излагат, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие бракът им да бъде прекратен, както и че са постигнали споразумение относно личните и имуществените отношения между тях. Молят съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото споразумение.

Молителите се явяват лично в съдебно заседание като поддържат молбата си за прекратяване на брака и изложеното в нея споразумение по чл.51 от СК. Моли съда да прекрати брака и да одобри споразумението.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите Г.Р.К. и С.Н.К. са законни съпрузи като гражданският брак между тях бил сключен на 17.02.1977г. в гр.Ш., за което бил издаден Акт за граждански брак №86. От брака си имат родени две вече пълнолетни деца. В молбата заявяват, че са постигнали взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие да прекратят брака си.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално удостоверение за раждане и удостоверение за сключен граждански брак.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени, както в молба, а така също и в съдебно заседание се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. Постигнали са споразумение, в което уреждат всички лични и имуществени отношения помежду си, а именно: относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение, уреждащо последиците от прекратяване на брака е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че молбата на Г.Р.К. и С.Н.К. се явява основателна и следва да бъде уважена, като съдът следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди депозираното от тях споразумение по чл.51 от СК.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. Имайки в предвид липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, съдът счита, че имат възможност да реализират доходи, поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната, поради намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде ... лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото молителят Г.К. е внесъл държавна такса в размер на .... лева, поради което молителката С.К. следва да бъде осъдена да заплати разликата до пълния определен размер, а именно – 15 лева.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във вр. с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Г.Р.К., ЕГН********** и С.Н.К., ЕГН**********, и двамата с адрес:***, сключен с Акт за граждански брак №86/17.02.1977 год. ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Г.Р.К. и С.Н.К. споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище находящо се в гр.Ш. се предоставя за ползване на Г.Р.К..

ІІ. След прекратяване на брака молителката С.Н.К. ще продължи да носи брачното си фамилно име К..

ІІІ. Молителите не си дължат издръжка един на друг.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на ... /....../ лева.

ОСЪЖДА С.Н.К., ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от .... /...../ лева, представляваща държавна такса по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: