Р      Е      Ш      Е      Н      И      Е

 

                                         503/22.6.2015г. ,          гр. Шумен

 

Шуменският районен съд, в публичното заседание, на шестнадесети юни през две хиляди и петнадесета година,  в  състав                   

    Районен съдия: Л. Григорова

 

при секретаря  Д. Х.,  като  разгледа докладваното  от съдията гр. д. № 563  по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:   

Гр. д №563/2015 г. по описа на ШРС, първоначално е образувано по повод предявен от В.Б.М., ЕГН **********, против С.И.М., ЕГН ********** ***, брачен иск, с правно основание чл.49, ал.1 от СК, с искане да бъде прекратен сключения на 04.06.2005 г., между страните граждански брак, без произнасяне по въпроса за вината. В хода на производството съпрузите представят споразумение относно всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл.51 от СК и молят съда да прекрати брака им по реда на чл.50 от СК. На основание чл.321, ал.5 от ГПК е постановено преминаване към производство за развод по взаимно съгласие.     

 След запознаване със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: От приложения дубликат на удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0015 от 04.06.2005 г. на длъжностно лице по гражданско състояние при Община – Велики Преслав,  се доказва по категоричен начин, че молителите В.Б.М., ЕГН ********** и С.И.М., ЕГН **********, са сключили граждански брак на 04.06.2005 г. От представения по делото дубликат от удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане № 0489/03.05.2006 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Шумен, се установи, че от брака си страните имат родено едно дете -  С.В.М., ЕГН **********, което към датата на приключване на откритото съдебно заседание не е навършило пълнолетие. И двамата съпрузи твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на гражданския им брак, което поддържат пред съда и в съдебно заседание представят писмено споразумение по чл.51 от СК, за уреждане на личните им и имуществени отношения след развода. Последното отговаря на изискванията на закона, не противоречи на морала, поради което няма пречки за одобряването му.

Позовавайки се на изложеното, съдът намира, че разглежданата молба се явява основателна и доказана и следва да се уважи.

 По делото са депозирани доказателства от страна на молителката, досежно реализирани трудови доходи, предвид които и с оглед трудоспособната възраст на молителя, определя окончателна държавна такса, в размер на 40.00 лв., като констатира, че молителят е внесъл държавна такса в размер на 100.00 лв., т.е. държавната такса за разглеждане на молбата е внесена изцяло по делото.

Молителят следва да заплати и държавна такса, изчислена върху размера на присъдената издръжка на детето му, като размерът на тази държавна такса се равнява на сума от 108.00 лв., но доколкото по делото е представена вносна бележка за внесена по сметка на ШРС сума от 60.00 лв. /взета от таксата за водене на делото/, заключава, че същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ШРС сума от 48.00 лв.- остатък от дължимата държавна такса върху размера на издръжката на ненавършилото пълнолетие дете.   

Водим от гореизложеното, съдът 

 

                             Р     Е     Ш     И   :                   

 

 ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между В.Б.М., ЕГН ********** и С.И.М., ЕГН **********,***, сключен на 04.06.2005 г., с акт №0015/04.06.2005 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Велики Преслав, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

ОДОБРЯВА, постигнатото между двамата писмено споразумение по чл.51 от СК, както следва:

   Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете С.В.М., ЕГН **********, се предоставя на майката С.И.М., ЕГН **********., като местоживеенето на детето ще бъде на адреса, на който живее майката, а именно:  ***.

Бащата В.Б.М., ЕГН **********, ще има право на лични контакти с детето си С.В.М., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, в събота от 10:00 часа до 18:00 часа в неделя, с преспиване; 30 дни (тридесет дни) през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, всяка четна година на Коледните празници, от 18:00 часа на 24 декември до 10:00 часа на 26 декември, всяка нечетна година на Новогодишните празници, от 18:00 часа на 31 декември до 10:00 часа на 02.01., на втория ден на всеки празник Великден, като детето бъде вземано и връщано от жилището, което обитава с майка си.

Бащата В.Б.М., ЕГН **********, ще заплаща месечна издръжка на детето си С.В.М., ЕГН **********, в размер на  150.00 (сто и петдесет лева), с падеж до 15-то число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на завеждане на исковата молба – 17.03.2015 г., до  настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Семейното жилище, придобито в режим на СИО, находящо се в ***, към момента на подписване на споразумението е напуснато от молителя и за в бъдеще ще се ползва, безвъзмездно, от молителката и детето, до навършване пълнолетие на детето.

По време на брака си страните не са придобивали, със съвместен принос, парични влогове, поради което всеки от съпрузите ще се разпорежда свободно и без ограничения с  паричните влогове, на които е титуляр.

Задълженията, които е поел всеки един от съпрузите на свое име, си остават лични за него и  няма да представляват задължения на другия съпруг след прекратяване на брака.

 След прекратяване не брака страните няма да си дължат издръжка един на друг и за в бъдеще няма да имат претенции в този смисъл.

С.И.М., ЕГН **********, ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си фамилно име – Д.

Разноските по делото остават за страните така, както са направени.

 

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна  такса  по  делото, в размер на 40.00 лв. /четиридесет лева/.         

ОСЪЖДА В.Б.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на ШРС сума, в размер на 48.00 лв. /четиридесет и осем лева/, представляваща остатък от дължимата държавна такса върху определения размер на издръжка за детето му.  

                                                       

  Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.                                                                              

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ :