Р Е Ш Е Н И Е

614/20.7.2015г.

20.07.2015 год.

Номер . . . . . . . . . . . Година 2015 Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 25 (двадесет и пети) юни Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 569 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 114, ал. 1, т. 1 от Закон за защита на потребителите.

В исковата молба ищцата П.М.Г. твърди, че на 01.08.2014 г. със съпруга си сключили с ответника „Техномаркет България“ АД гр. София, представлявано от Н.И.К. и Е.Б.Г. договор за продажба на телевизор марка „Ел Джи“, модел „***“, фабричен № ***“. Купувачите придобили вещта за сумата 1363,92 лв., а сделката била сключена в магазин, находящ се в гр. Шумен. При включване на телевизора през същия ден, ищцата установила, че на дисплея на същия има черни петна, поради което на 02.08.2014 г., продавачът заменил телевизора с друг. При извършена проба в магазина, купувачите установили, че описания дефект не съществувал. Г. и съпругът й инсталирали телевизора в дома си, като в хода на монтажа отлепили поставения в горния десен ъгъл на дисплея непрозрачен стикер, след което констатирали, че под него има чертичка. След няколко дни, установили, че се касае за пукнатина, която се увеличила на 2 см. На 15.08.2014 г., купувачите предявили пред продавача рекламация, като в резултат, на 29.08.2014 г. им бил представен протокол за отмяна на гаранция, като в същия било записано, че пукнатото е в резултат или на удар или на усукване на уреда при преместване. Тъй като телевизора работил, ищцата продължила да го ползва, но постепенно се появил и друг дефект – устройството не разпознавало канали. Ето защо, на 13.10.2014 г. купувачите отново заявили пред „Техномаркет България“ ЕАД рекламация, но отново им бил връчен отказ от гаранция. П.Г. счита сключения с ответника договор за развален, поради което последният й дължал стойността на платената от нея цена. Моли съда да постанови решение, по силата на което ответната страна да бъде осъдена да й заплати сумата 1363,92 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане и направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва сключването на договор за продажба между страните. Сочи, че след като ищцата е открила дефект в стоката, предмет на сделката, следвало незабавно да уведоми за това продавача, а тя сторила това едва на 15.08.2014 г. Продавачът предал стоката на оторизиран сервиз, като заключението на служители на последния било, че не се касае за фабричен дефект, а за механични увреждания вследствие на неправилна експлоатация на уреда. Моли, предявения иск да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

По делото е представена фактура № ***/02.08.2014 г., издадена от „Техномаркет България” ЕАД гр. София, в която е отразено, че дружеството предало на П.М.Г. саунд-бар и телевизор марка „Ел Джи“, модел „***“ на обща стойност 1579,00 лева. Към фактурата е приложен фискален бон от същата дата, от който се установява, че купувачът платил сума в общ размер 1579,00 лв., от която 1363,92 лв. – цена на описания телевизор. На Г. била предоставена гаранционна карта, в който стоката е описана по следния начин: телевизор марка „Ел Джи“, модел „***“, фабричен № ***“, а гаранционния срок е посочен – 24 месеца. Видно от рекламация № ***/15.08.2014 г., № по регистър 2449, воден от ответника е, че на посочената дата П.Г. заявил пред продавача, че е налице дефект на описаната вещ, а именно „черта в горния десен ъгъл“. Съдът констатира от протокол за отмяна на гаранция № ***/28.08.2014 г., издаден от „КК сервиз“ ЕООД гр. Варна, че по отношение на процесния телевизор е отнета гаранцията, а като причини за това са посочени: „уреда влиза в сервиза с дефект – черта в горния десен ъгъл на дисплея. Панела е пукнат в горния десен ъгъл, пукнатото започва от рамката и навлиза на около 5 см по крива линия в дисплея. Пукнатото е в резултат или на удар или усукване на уреда при преместване.“. По делото е приложен споразумителен протокол № ***/09.09.2014 г. за връщане на рекламация към клиент, като същият не носи подписа на ищцата или съпруга й, като служител на ответника е посочил, че клиента отказва да го подпише. В рекламация № ***/13.10.2014 г., № по регистър 2603, воден от ответника е отразено, че на посочената дата П.Г. заявил отново дефект в стоката, а именно: изчезва цифровия сигнал на телевизора, използва се с ка модул, изчезват програмите, после не може да ги намери, показва, че няма сигнал. Видно от протокол за отказ от гаранция № /16.10.2014 г., съставен от „КК сервиз“ ЕООД гр. Варна е, че отново била отказана гаранцията, като бил констатиран счупен панел на телевизора. Сочи се, че уредът не подлежи на гаранционно поддържане съгласно условията, упоменати в гаранционната карта поради неспазване на условията за експлоатация, съхранение и транспорт, причинени от неправилно боравене, претоварване от клиента или от трето лице. По делото са представени писма, отразяващи кореспонденция между ищцата, Комисия за защита на потребителите и ответника във връзка с настоящия спор.

Разпитаният в съдебно заседание свидетел П.Д. излага, че бил съсед на ищцата и съпруга й. Същите споделили, че на 01.08.2014 г. закупили телевизор марка „Ел Джи“, 47 инча. На втори август 2014 г. П.Г. /съпруг на ищцата/ го помолил да го придружи до магазин „Техномаркет“ в гр. Шумен, тъй като по дисплея на уреда имало петна. След посещението в търговския обект, на Г. бил предоставен друг телевизор от същия модел, като двамата го натоварили в автомобил и го транспортирали внимателно в опаковката му до дома на купувачите. Там, двамата монтирали уреда, като след поставянето му, отлепили поставен в горния десен ъгъл на дисплея непрозрачен стикер. На открилото се място установили наличието на чертичка, като решили, че се касае за остатък от залепващото покритие на стикера. Телевизорът функционирал нормално. На следващия ден, семейството на ищцата заминало на почивка, като след завръщането им в града, на 14 август, П.Г. повикал свидетеля, за да му покаже „чертичката“. Д. констатирал, че се касае за пукнатина с дължина около 2 см. Впоследствие, свидетелят отново видял телевизора след връщането му от сервиз, като пукнатината вече била с дължина около 4-5 см. Д. сочи, че уреда не е удрян, няма възможност върху същия да са падали предмети, не е било каквото и да е неблагоприятно въздействие върху същия от членовете на семейство Г.

По делото, като свидетел е разпитан П.М. /управител на магазина на ответника, находящ се в гр. Шумен/, който излага, че била приета рекламация относно процесния телевизор, същият бил изпратен в оторизирания сервиз в гр. Варна, но гаранцията била отказана. Впоследствие, била отказана и втората заявена рекламация от съпруга на ищцата.

Съдът намира, че не следва да обсъжда показанията на П.Г., разпитан като свидетел по делото. Същият е съпруг на ищцата и като такъв – съсобственик на процесната вещ. Действително, Г. не се явява задължителен другар на П.Г., но обсъждането на свидетелските му показания и позоваването на същите, би представлявало заобикаляне на недопустимостта за съвместяване на качествата на страна и свидетел по делото.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, процесният телевизор притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид. Стоката не е годна за обичайната употреба, за която служат стоките от същия вид, като несъответствията са: неприемане на ТВ сигнал /проблем в тунера на телевизора/, некачествено визуализиране на медийно съдържание /специфичен дефект в ЛСД-панела/. Заключава се, че с голяма степен на вероятност може да се приеме, че несъответствията се дължат на производствен дефект.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съдът, изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба, намира, че в случая се касае за сключена между ищцата и ответното дружество търговска сделка – договор за търговска продажба, предвид качеството търговец на последния. Страните по същата се явяват, съответно „потребител“ и „търговец“ по смисъла на §13, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗП. Въз основа на договора, „Техномаркет България“ АД, в качеството му на продавач бил длъжен да предостави на купувача телевизор марка „Ел Джи“, модел „***“. В тази насока основно доказателствено средство представлява описаната по-горе фактура. Същата следва да се приеме като доказателство, установяващо наличието на сключен договор за продажба на движима вещ. Тоест, съдът намира, че между страните е създадено валидно облигационно правоотношение. От друга страна, купувачът изпълнил основното си задължение – да плати уговорената продажна цена, в случая в размер на 1363,92 лв., установимо от приложения към фактурата фискален бон.

Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗЗП, продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба, а според нормата на чл. 108 от същия закон, всяко несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието.

В настоящия случай, ищцата претендира разваляне на сключения договор за продажба и възстановяване на заплатената сума, по реда на чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП. Съгласно цитирания законов текст, при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113, той може да иска разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума. По делото е спорно обстоятелството дали е налице несъответствие на закупената стока с договора за продажба и на какво се дължи същото. Според предвидената от законодателя презумпция по чл. 108 от ЗЗП, доказателствената тежест за съответствието на потребителската стока с договора и причините за несъответствието, се носи от ответната страна, която обаче, не ангажира доказателства в тази насока. Установи се по делото, чрез заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, че е налице такова несъответствие, изразяващо се в неприемане на ТВ сигнал /проблем в тунера на телевизора/, некачествено визуализиране на медийно съдържание /специфичен дефект в ЛСД-панела/, както и че същото се дължи на производствен дефект. Поради това, съдът намира за доказано по делото несъответствието на процесния телевизор със сключения между страните договор за продажба, както и че то е било налице още при доставянето на стоката, тъй като се е проявило в срок до 6 месеца от продажбата. Освен това, се установи, че били подадени две надлежни рекламации от потребителя пред търговеца, а констатираните дефекти на стоката не са отстранени в законния едномесечен срок. Чрез свидетелските показания на свид. Д. се доказа, че от страна потребителя и семейството му не е имало каквото и да е неблагоприятно въздействия върху телевизора.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че в полза на П.Г. е възникнала възможността по чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, която ищцата е упражнила в настоящото производство и искането й за възстановяване на платената продажна цена се явява основателно.

Ето защо, „Техномаркет България“ АД следва да бъде осъдено да заплати на П.Г. сума в размер на 1363,92 лв., представляваща платена от нея цена по развален договор за продажба от 02.08.2014 г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба – 17.03.2015 г. до окончателното и изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по делото в размер на 623,16 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ТЕХНОМАРКЕТ БЪЛГАРИЯ” АД, с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София 1138, обл. София, район Искър, бул. „***” № 361, о от Н.И.К. и Е.Б.Г., да заплати на П.М.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.С. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 111, на основание чл. 114, ал. 1, т. 1 от ЗЗП, сума в размер на 1363,92 лева (хиляда триста шестдесет и три лева и деветдесет и две стотинки), представляваща цена по развален договор за продажба от 02.08.2014 г. сключен между страните с предмет – телевизор марка „Ел Джи“, модел „***“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.03.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Техномаркет България“ АД гр. София да заплати на П.М.Г. направените деловодни разноски в размер на 623,16 лева.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: