Р Е Ш Е Н И Е

1608/2.10.2015г. , гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание, на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№575 по описа за 2015 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са, обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.67, ал.7, т.1 и т.2, вр. с ал.1 от ЗДСл., вр. с чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР /обн. ДВ, бр.17/24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г., отм., бр.53 от 27.06.2014 г./, чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът Д.И.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че от 2005 г. е служител на ответника- Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: ***, като изпълнява длъжността „надзирател“ в Следствен арест, гр. Шумен в Областна служба „Изпълнение на наказанията“- гр. Шумен. Твърди се в молбата, че от момента на назначаването му при ответника до подаване на настоящата искова молба, на същия му се отчитали по- малко отработени часове от действително изработените, като съответно му е заплащано по- малко от дължащото му се възнаграждение. Ищецът работел на 12 часови смени, а работното му време се изчислявало сумарно на тримесечен период. Сочи се в молбата, че от 12 часово дежурство се зачитали като отработени само 11 часа и 15 минути, като останалите 45 минути не се заплащали, тъй като работодателят ги отчитал като почивка, не включваща се в работното време. На следващо място ищецът бил задължен да се явява на работа 30 минути преди започване на неговата смяна /15 минути за инструктаж и 15 преди задължителния инструктаж/. Освен това ищецът и служителите като него били задължавани да остават след работната им смяна още 15 минути. На следващо място не са били отчитани и съответно заплащани като отработено време часовете, в които ищецът е участвал в задължителни обучения, учебни тревоги и учебни стрелби. Не му бил заплащан и положения при ответника нощен труд. Поради неотчитането на тези часове като реално отработени, на ищеца била отнета възможността това време да му бъде зачетено като трудов и осигурителен стаж, цитирайки разпоредбата на чл.38, ал.15 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. Твърди се още в молбата, че поради обстоятелството, че работодателят му е отчитал по- малко от реално изработеното време, същият е лишен от възможността да бъде компенсиран за положения от него извънреден труд над 50 часа на тримесечие с платен отпуск, на основание чл.211, ал.5, т.2 от ЗМВР /чл.212, ал.1, т.9 от ЗМВР /отм./. В молбата са изложени и подробни правни доводи, основаващи претенциите на ищеца. Ищецът излага тезата, че ако се счете, че посочените по- горе часове са част от работното време и трябва да бъдат платени, то тези часове ще надхвърлят установените тримесечни норми и ще се определят като извънреден труд, който съответно следва да бъде заплатен като такъв. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което 1/. да се приеме за установено, по отношение на ГД "Изпълнение на наказанията" и РУ"Социално осигуряване" Шумен, че за периода от 17.03.2010 г. до 17.03.2015 г., времето на т.нар. почивки, времето за обучения, учебни стрелби, учебни тревоги, времето за инструктаж (по 15 мин, за всяка смяна) и приемане на смяната (по 15 мин за всяка смяна на основание чл.305 от ППЗИНЗС), както и времето за издаване на смяната (по 15 минути за всяка смяна) са част от работното време и представляват извънреден труд; 2/. да се счете за установено по отношение на ГД"ИН" и на РУ „Социално осигуряване”, гр. Шумен, че времето, през което ищецът е полагал извънреден труд за периода от 01.01.2005 г. до 17.03.2015 г., представлява осигурителен стаж, в размер на 5 месеца; 3/. да се счете за установено по отношение на ГД"ИН" и на РУ „Социално осигуряване" гр. Шумен, че времето, през което ищецът е полагал извънреден труд от датата на назначаването му в ГД"ИН" до 17.03.2015 г., представлява трудов стаж, в размер на 5 месеца; 4/. да се осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието да заплати на ищеца сумата от 4 600 лв., представляваща общ сбор от възнаграждения за положения от ищеца при ответника извънреден труд, подробно описан в молбата, считано за периода от 17.03.2010 г. до 17.03.2015 г. /до 50 часа на тримесечие/, ведно със сума от 1 450 лв., представляваща обезщетение за забава, върху посочените по- горе главни задължения за подробно описан в исковата молба период- от 01.04.2010 г. до 17.03.2015 г.; 5/. да се осъди ГД"ИН" да заплати на ищеца сумата от 200.00 лв., представляваща възнаграждение за положен от ищеца при ответника нощен труд, считано за периода от 17.03.2010 г. до 17.03.2015 г. /общо 250 часа нощен труд/, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху това главно задължение, в размер на 50.00 лв. за периода от първия ден на месеца, следващ месеца, в който е положен незаплатения нощен труд, до 17.03.2015 г.; 6/. да се счете за установено по отношение на ГД"ИН", че положеният от ищеца извънреден труд за периода от назначаването му в ГД"ИН" до 17.03.20015 г., в размер над 50 часа на тримесечие, трябва да бъде компенсиран с платен отпуск. Ищецът претендира и обезщетение за забавено изпълнение, в размер на законаната лихва върху главните задължения, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба, до окончателното им заплащане. Претендира и разноски. Производството, касателно претенциите 1/.да се приеме за установено, по отношение на ГД "Изпълнение на наказанията" и РУ "Социално осигуряване", Шумен, че за периода от 17.03.2010 г. до 17.03.2015 г., времето на т.нар. почивки, времето за обучения, учебни стрелби, учебни тревоги, времето за инструктаж (по 15 мин, за всяка смяна) и приемане на смяната (по 15 мин за всяка смяна на основание чл.305 от ППЗИНЗС), както и времето за издаване на смяната (по 15 минути за всяка смяна), са част от работното време и представляват извънреден труд; 2/. да се счете за установено по отношение на ГД"ИН" и на РУ „Социално осигуряване”, гр. Шумен, че времето, през което ищецът е полагал извънреден труд за периода от 01.01.2005 г. до 17.03.2015 г., представлява осигурителен стаж, в размер на 5 месеца; 3/. да се счете за установено по отношение на ГД"ИН" и на РУ „Социално осигуряване" гр. Шумен, че времето, през което ищецът е полагал извънреден труд от датата на назначаването му в ГД"ИН" до 17.03.2015 г., представлява трудов стаж, в размер на 5 месеца, е прекратено като недопустимо и определението за прекратяване е влязло в законна сила. В съдебно заседание е допуснато изменение размера на иска за заплащане на сумата от 4 600 лв., представляваща общ сбор от възнаграждения за положения от ищеца при ответника извънреден труд, подробно описан в молбата, считано за периода от 17.03.2010 г. до 17.03.2015 г. /до 50 часа на тримесечие/, като искът се счита предявен за сума от 3 294.80 лв., както и изменение размера на акцесорната към този иск претенция за заплащане на мораторно обезщетение, като последната се счита предявена за сума от 725, 64 лв.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът ТП на НОИ, гр. Шумен депозира отговор, в който заявява, че следва да бъде заличено като страна в производството, сочейки аргументи. С определение №1618/01.06.2014 г. производството по делото касателно този ответник е прекратено като недопустимо. Определението е влязло в законна сила.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, депозира отговор, в който излага аргументи за недопустимост на част от претенциите и неоснователност, като обективира и възражение за давност на претенциите за възнагражденията за извънреден труд. Претендира и разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Няма спор, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че от 2008 г. ищецът е служител при ответника, като изпълнява длъжността „надзирател“ в Следствен арест, гр. Шумен в Областна служба „Изпълнение на наказанията“- гр. Шумен. Няма спор и относно обстоятелствата, че във връзка с изпълнение трудовите задължения на ищеца, същият работи при ответника на 12 часови смени, а работното му време, съобразно нормативните изисквания, се изчислява сумарно на тримесечен период. Няма спор, че от 12 часово дежурство се зачитали като отработени само 11 часа и 15 минути, като останалите 45 минути не се заплащали, тъй като работодателят ги отчитал като почивка, не включваща се в работното време. Безспорно е и, че ищецът е длъжен да се явява на работа 30 минути преди започване на неговата смяна /15 минути за инструктаж и 15 преди задължителния инструктаж/, както и, че е задължен да остава след работната му смяна още 15 минути. Не се спори, че ищецът е участвал и в задължителните обучения, учебни тревоги и учебни стрелби. От събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетеля Р.С., се установи, че принципно почивките на служителите в ареста се ползват, ако има възможност за това, като ползването им става в района на ареста, и служителите нямат право да се събличат. Свидетелят сочи, че в повечето случаи почивката се ползва само „документално“. Свидетелят заяви, че продължителността на смените била 12 или 24 часа, като работното време започвало в 8.30 часа до 8.30 часа на другия ден, като до преди година и половина се изисквало застъпващите смяната да се явят на работа 15 минути преди започване на наряд, а инструктажът продължава 15 минути. Св. С. посочи и, че реално смяната „сдава“ около 9.15 часа, като двете смени са заедно- едната смяна сдава, а другата- приема и „това се случва всеки път“. Съдът дава вяра на така събраните гласни доказателства, тъй като същите са ясни, подробни, конкретни и вътрешно непротиворечащи си, а от друга кореспондират и със събраните по делото доказателства, включително и с съвпадащите твърдения на страните. Безспорно е, че по силата на Заповед на Министъра на правосъдието рег. №ЛС-05-170/03.04.2014 г., времето за отдих и хранене са включени в отработеното време, като от месец април 2014 г. те са отчетени в графика на ответника и са заплатени /последното обстоятелство се установява и от приетото по делото, без възражения, заключение по извършената ССЕ/. Съгласно цитираната по- горе заповед /т.28/, инструктажът, отводът, приемането и сдаването на дежурство /наряд/ са част от отработеното време и се провеждат в рамките на нормативно определената продължителност на наряда /дежурството/, като отчетеното отработено време не може да надвишава нормативно определената продължителност на наряда /дежурството/. От заключението по допуснатата и извършена ССЕ, по отношение на която съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, а на следващо място същото не е оспорено от страните, се установи, че след постановяването на тази заповед, при ответника не са отразени като отработено време инструктажът, отводът, приемането и сдаването на дежурство. ВЛ посочва, че общо положеният от ищеца извънреден труд при ответника по време на т.нар. почивки, обучения, учебни стрелби, учебни тревоги, ежедневен инструктаж преди започване на работната смяна и предаване на смяната след нейното завършване, за процесния период е 1 140.00 часа, като сочи и общият брой на всички, включително и заплатените, положени от ищеца при ответника часове извънреден труд /1 448, 75 часа/. ВЛ дава заключение относно общият размер на вземанията за извънреден труд до 50 часа на тримесечие, натрупан от почивки, обучения, стрелби, учебни тревоги, ежедневен инструктаж, смени по график за процесния период, като посочва, че същият се равнява на сума от 3 294, 80 лв., а обезщетението за забавено плащане върху тази сума е 725, 64 лв. ВЛ дава заключение и относно размера на платения отпуск, който следва да ползва ищецът за положения от него извънреден труд над 50 часа на тримесечие, като посочва, че платеният отпуск е 39 дни.

От така изнесената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: За да бъде уважен искът за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца при ответника извънреден труд следва да бъде установено наличието на следните предпоставки: съществуване на служебно правоотношение между ищеца и ответника през процесния период и полагането на извънреден труд, който следва да бъде заплатен /компенсиран/. В случая няма спор относно наличието, през процесния период, на служебно правоотношение между страните. Съгласно чл.19 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, служителите в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и в териториалните й служби са държавни служители. По силата на чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС статутът на държавните служители се урежда от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 211, ал. 3 от ЗМВР /обн. ДВ, бр.17/24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г., отм., бр.53 от 27.06.2014 г./, намираща приложение за по- голямата част от процесния период, работното време на държавните служители, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.301 ал.6 от ППЗИНЗС /отм. бр.20 от 2014 г./, служителите от наряда, които не изпълняват постова служба са на разположение на дежурния главен надзирател, а в ареста- на командира на отделение или на дежурния по арест. Те имат право да почиват, без да се събличат и не могат да напускат района на поделението. Текстът на чл.301, ал.4 от ППЗИНЗС /отм. бр.20 от 2014 г./ гласи, че когато службата се носи без прекъсване, за работно време от 12 часа се осигурява 45 минути почивка. Според разпоредбата на чл. 211, ал. 5, т.2 от ЗМВР /обн. ДВ, бр.17/24.02.2006 г., в сила от 01.05.2006 г., отм., бр.53 от 27.06.2014 г./, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа- за служителите по ал.3. Ответникът не оспори характера на изпълняваната от ищеца работа, който е и законно установен от нормативните разпоредби. Съгласно ТР№8/2013 г. на ОСГК на ВКС, при непрекъсвам производствен процес /смени, дежурства/ нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Тези обстоятелства /включително и изложените в тълкувателното решение правни аргументи/ дават основание на съда да направи извод, че и по времето на т. нар. почивки, обучения, учебни стрелби, учебни тревоги, ежедневен инструктаж преди започване на работната смяна и при предаване на смяната след нейното завършване, ищецът реално е изпълнявал служебни задължения и е престирал труд в полза на работодателя си, т.е. тези мероприятия, макар и с различни наименования, следва да се зачитат като част от работно време. Извънредният труд, според легалната дефиниция на чл. 143, ал. 1 от КТ, е работата по трудовото правоотношение между служителя и работодателя, извън установеното от него работно време, която се осъществява по разпореждане или със знанието на определени лица в предприятието. Положеният извънреден труд от служителя е съпроводен с изразходване на работна сила извън установеното работно време, с което се засяга полагащата му се почивка. Доколкото се установи, че до месец април 2014 г. почивките обученията, учебните стрелби и т.н. не са се отчитали от ответника като част от работното време, респ. не е заплащано възнаграждение за тях и предвид нормативно установените изисквания за отчитане и заплащане на отработеното време, заключава, че тези отработени часове съставляват положен от ищеца при ответника извънреден труд, който следва и да бъде заплатен като такъв. Съдът не споделя изложените от ответника правни доводи относно незачитането на почивката, участията в учебни стрелби, учебни тревоги и обучения, като част от работното време, респ. липсата на основание за заплащане на тези часове като извънреден труд, тъй като цитираните от ответника заповеди, въз основа на които основава възраженията си, не съставляват по смисъла на ЗНА нормативни актове, задължителни за съда. Ето защо и с оглед заключението по приетата ССЕ, приема, че общо възнаграждението за положения от ищеца при ответника и незаплатен от последния извънреден труд, за процесния период се равнява на сума от 3 294, 80 лв. Предвид установената дължимост на главните вземания, безспорно и с оглед разпоредбата на чл.86 от ЗЗД за забавата се дължи и съответното мораторно обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата. Предвид изложеното и съобразявайки се със заключението по извършената ССЕ, прието без някакви възражения от страните в тази му част, заключава, че общият размер на обезщетението за забавено плащане върху горепосочените главни вземания се равнява на сума от 725, 64 лв.

По направеното от ответника възражение за погасяване на вземанията, поради изтичане на предвидената в закона погасителна, за да се произнесе, съобрази следното: Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда по- кратък срок, като нормата на чл.111, б.”а” от ЗЗД, предвижда по-кратък- тригодишен давностен срок за вземанията за възнаграждения за труд, за които не е предвидена друга давност. Според нормата на чл.120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно. От посочените материално правни норми се стига до извода, че погасителната давност е юридически факт, който възниква след изтичане на определен в закона срок, който поражда за задълженото лице потестативното право да се позове на давността и да откаже изпълнение. Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, когато вземането е станало изискуемо. В разглеждания казус, предвид характера на претендираните от ищеца вземания съдът стига до извода, че по отношение на тях следва да намери приложение кратката погасителна давност, предвидена в разпоредбата на чл.111, б. „а“ от ЗЗД. Законът не прави разграничение между видовете вземания, представляващи възнаграждение за положен труд, т.е. съдът не намира правно основание, за да приеме, че по отношение на претенциите за възнаграждение за положения при ответника извънреден труд, следва да намери приложение общата петгодишна давност. На следващо място предвид нормативната установеност на начина на работа на служителите при ответника, изпълняваните задължения от ищеца във връзка с престирането на труд при работодателя, съдът заключава, че процесните възнаграждения за извънреден труд имат траен, периодичен характер, почти идентичен с вземанията му за трудово възнаграждение. Поради гореизложеното и съобразявайки се със заключението по приетата ССЕ, съдът стига до извода, че вземанията за възнаграждения за положения от ищеца при ответника извънреден труд, касателно периода от 17.03.2010 г. до 01.01.2012 г. /предвид датите, на които тези вземания са станали изискуеми/, равняващи се общо на сума от 935, 67 лв., са погасени по давност. На основание чл.119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Ето защо и претендираните за периода 17.03.2010 г. до 01.01.2012 г., акцесорни вземания касателно горепосочените главни задължения, равняващи се на сума в общ размер на 394.00 лв., са погасени по давност. С оглед на гореизложеното съдът заключава, че главните искове за заплащане на възнаграждения за положения от ищеца при ответника извънреден труд и акцесорните към тези искове претенции за заплащане на обезщетение за забава, са частично основателни и първите следва да се уважат за сума в общ размер на 2 359, 13 лв., а вторите- за сума от 331, 64 лв., като за остатъка до пълния предявен размер, следва да се отхвърлят като погасени по давност.

Досежно установителния иск за признаване на установено по отношение на ГД"ИН", че положеният от ищеца извънреден труд за периода от назначаването му в ГД"ИН" до 17.03.20015 г., в размер над 50 часа на тримесечие, трябва да бъде компенсиран с платен отпуск, съдът намира същата за основателна, поради изнесените по- горе аргументи. Съобразявайки се със заключението по приетата ССЕ, по която ВЛ дава категорично заключение относно размера на полагащия се на ищеца платен годишен отпуск за положения от същия извънреден труд при ответника над 50 часа на тримесечие, като посочва, че същият се равнява на 39 дни, заключава, че и тази претенция следва да се уважи, доколкото безспорно се установи, че за процесния период ищецът е полагал такъв извънреден труд.

Касателно претенциите за заплащане на сумата от 200.00 лв., представляваща възнаграждение за положен от ищеца при ответника нощен труд, считано за периода от 17.03.2010 г. до 17.03.2015 г. /общо 250 часа нощен труд/, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху това главно задължение, в размер на 50.00 лв. за периода от първия ден на месеца, следващ месеца, в който е положен незаплатения нощен труд, до 17.03.2015 г., за да се произнесе, съобрази следното: Действително разпоредбата на чл.67, ал.7, т.1 от ЗДСл. предвижда заплащане на държавните служители допълнително възнаграждение за нощен труд, но съдът счита, че в случая тази норма е неприложима. В разглеждания казус ищецът е държавен служител при ГД“ИН“ и законът, уреждащ служебното му правоотношение е ЗИНЗС, като субсидиарно е приложим и ЗМВР. В разпоредбата на чл.202, ал.1 от ЗМВР /отм./ са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители, като сред тях не е предвидено възнаграждение за нощен труд. Отделно от това текстът на нормата на чл.302, ал.1 от ППЗИНЗС гласи, че служителите от надзорно- охранителният състав, каквато длъжност е заемал ищецът, не получават компенсация за положен нощен труд. Както е посочено по- горе ищецът работи на 12-часови дежурства и положеният от него нощен труд е част от дежурството, което същият дава. Ето защо приема, че на ищеца не му се дължи и възнаграждение за нощен труд, като в този смисъл искът за заплащане на възнаграждение за положен нощен труд и акцесорната към този иск претенция за закъснителни лихви, следва да бъдат отхвърлени, поради неоснователност.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати извършените от ищеца разноски в производството съразмерно уважената част от исковете, в размер на 185, 42 лв. Доколкото ищецът не е посочил каква част от изплатеното адвокатско възнаграждение се отнася за всяка една от претенциите, съдът приема, че адвокатското възнаграждение е заплатено по равно за всеки един от кумулативно съединените главни искове.

На основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника извършените от последния разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете и прекратената част от делото, в размер на 1 344.00 лв. /разноски за възнаграждение на ВЛ и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Д.И.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 359, 13 лв. /две хиляди триста петдесет и девет лева и тринадесет стотинки/, представляваща общ сбор от възнаграждения за положения от ищеца при ответника извънреден труд, подробно описан в молбата, считано за периода от 01.04.2012 г. до 17.03.2015 г. /до 50 часа на тримесечие/, по време на почивки, обучения, учебни стрелби, учебни тревоги, времето за инструктаж и приемане на смяната, както и времето за издаване на смяната, както и сумата от 331, 64 лв. /триста тридесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/, представляващи мораторна лихва върху главницата, за периода от 01.04.2012 г. до 17.03.2015 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 17.03.2015 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 185, 42 лв. /сто осемдесет и пет лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща извършените по делото разноски съразмерно уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на възнаграждения за положения от ищеца при ответника извънреден труд, подробно описан в молбата, считано за периода от 17.03.2010 г. до 01.04.2012 г. /до 50 часа на тримесечие/, по време на почивки, обучения, учебни стрелби, учебни тревоги, времето за инструктаж и приемане на смяната, както и времето за издаване на смяната, както и акцесорните претенции за заплащане на мораторни обезещетия върху тези главни задължения за същия период, в останалата им част, до пълния предявен размер, поради погасяване на вземанията по давност.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: ***, че Д.И.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, има право на компенсация за положеният от него извънреден труд при ответника, в размер над 50 часа на тримесечие, за периода от назначаването му в ГД"ИН" до 17.03.20015 г., с допълнителен платен годишен отпуск, в размер на 39 /тридесет и девет/ работни дни.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.И.Е., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: ***, искове по чл.67, ал.7, т.1 от ЗДСл. и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща възнаграждение за положен от ищеца при ответника нощен труд, считано за периода от 17.03.2010 г. до 17.03.2015 г. /общо 250 часа нощен труд/, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху това главно задължение, в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/, считано за периода от първия ден на месеца, следващ месеца, в който е положен незаплатения нощен труд, до 17.03.2015 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Д.И.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 1 344.00 лв. /хиляда триста четиридесет и четири лева/, представляваща извършените от ответника разноски съразмерно отхвърлената част от исковете и прекратената част от делото.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд– гр.Шумен, сумата от 594, 37 лв. /петстотин деветдесет и четири лева и тридесет и седем стотинки/, от която 194, 37 лв.- държавна такса върху уважените искове и 400.00 лв. деловодни разноски за възнаграждение на вещо лице.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :