Р Е Ш Е Н И Е

553/6.7.2015г. , Гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На десети юни през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №578 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са в условията на евентуалност два конститутивни иска с правна квалификация чл.74, ал.3 от КТ, във вр. с чл.74, ал.1 от КТ. Производството по делото е образувано по искова молба от д-р Е. С. М., в качеството й Директор на ТП на НОИ – Шумен, с ЕИК ***, със служебен адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №60 срещу Ю.Н.Е., с ЕГН**********,*** и „Ю.Е.“***, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №29, вх.Б, ет.1, ап.4 представлявано от Ю.Н.Е..

Ищецът твърди, че по повод поискано от първата ответница удостоверение за ползване на права за профилактика, рехабилитация и отдих, й била извършена проверка от контролен орган по смисъла на чл.107 от КСО при ТП на НОИ – Шумен. В хода на същата било установено, че „Ю.Е.“*** била регистрирана в ТР на 26.10.2009 год. и че едноличен собственик на капитала и управител на дружеството било лицето Ю.Н.Е.. В тази връзка последната е подала в ТД на НОИ декларация по реда на чл.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, с която е декларирала, че започва да упражнява дейност като самоосигуряващо се лице, считано от 01.11.2009 год. и че ще се осигурява по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО за инвалидност, поради общо заболяване, за старост, за смърт и за общо заболяване и майчинство. В същото време излагат, че на 20.12.2010 год. Ю.Н.Е. в качеството си на управител на „Ю.Е.“ ЕООД е сключила със себе си трудов договор №6, с който си е възложила да изпълнява длъжността „изпълнителен директор“, при уговорено месечно възнаграждение в размер на 2000 лева. В исковата молба излагат, че считат така сключения трудов договор за недействителен на няколко самостоятелни основания. На първо место считат, че същият е нищожен на основание разпоредбата на чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради обстоятелството, че същия е с невъзможен предмет – обективна липса на трудово правоотношение. Считат, че едноличният собственик на капитала на едно дружество не може да сключва сам със себе си трудов договор, доколкото в законодателството ни липсва правна възможност при правоотношения, които предполагат власт и подчинение, както е при тези по един трудов договор, едно и също лице да бъде едновременно работодател и служител. В същото време считат, че така сключения трудов договор е и привиден, доколкото с него се прикрива извършената, без наличие на трудово правоотношение работа по управление на дружеството от неговия собственик. На второ место, в условията на евентуалност считат, че трудовият договор е недействителен и поради противоречието му със закона на основание чл.74, ал.1 от КТ, във вр. с чл.38, ал.1 от ЗЗД. В тази връзка излагат, че представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява освен ако представляваният е дал съгласието си за това. Считат, че в конкретния случай такова съгласие от страна на дружеството не е било представено, тъй като в учредителния акт не е била предвидена изрична хипотеза, при която управителят да може да сключва договор сам със себе си.

Молят съда да се произнесе с решение, с което да обяви трудов договор №6 от 20.12.2010 год., сключен между „Ю.Е.“ ЕООД, представлявано от Ю.Н.Е. в качеството на работодател и Ю.Н.Е. в качеството на работник за недействителен.

В съдебно заседание за ищеца се явява упълномощен представител – Л. Б. Б. И., като поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на двамата ответници, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор, към който са представени писмени доказателства. В отговора ответниците оспорва изцяло предявения от страна на ищеца иск. Считат, че сключения между тях трудов договор напълно съответства на изискванията, визирани в КТ, както и на всички други изисквания на трудовото законодателство. Оспорват твърдението, изложено в исковата молба, че същия е с невъзможен предмет, като излагат, че не съществува пречка първия ответник да полага труд съобразно длъжностната характеристика на длъжността „изпълнителен директор“. Считат, че доколкото дружеството се явява „работодател“ по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ, то може самостоятелно да наема работници и служители по трудово правоотношение, като законът допуска както собственикът на капитала лично да управлява и представлява дружеството, така също и да възложи управлението на друго лице. Молят предявения иск да бъде отхвърлен и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание първият ответник се явява лично и с упълномощен представител – адв.Е. Х. от ШАК, като поддържат становището, изразено в отговора.

За втория ответник се явява управителят на дружеството лично и с упълномощен представител – адв.Е. Х. от ШАК, като поддържат становището, изразено в отговора.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Първата ответница Ю.Н.Е. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството – втори ответник - „Ю.Е.“***, с ЕИК***. Последното било регистрирано в Търговския регистър към АВ на 26.10.2009 год. В тази връзка първата ответница е подала в ТД на НОИ декларация по реда на чл.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, с която е декларирала, че започва да упражнява дейност като самоосигуряващо се лице, считано от 01.11.2009 год. и че ще се осигурява по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО за инвалидност, поради общо заболяване, за старост, за смърт и за общо заболяване и майчинство.

На 20.12.2010 год. бил сключен трудов договор №6 между „Ю.Е.“ ЕООД, представлявано от Ю.Н.Е. и физическото лице Ю.Н.Е., по силата на който последната била назначена на длъжността „изпълнителен директор“, при уговорено месечно възнаграждение в размер на 2000 лева. Трудовият договор бил регистриран в ТД на НАП на 20.12.2010 год. под вх.№303901004526973. В тази връзка след тази дата от името на дружеството били подавани Декларации образец №1 „Данни за осигуреното лице“ с „вид осигурен“ 01 за работници и служители осигурени при един работодател на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО и Наредба №Н-8 от 29.12.2005 год. Паралелно били подавани и Декларации образец №1 „Данни за осигуреното лице“ за дейността на Ю.Е. като самоосигуряващо се лице с посочен „вид осигурен“ 23 за самоосигуряващите се лица, осигурени за инвалидност, поради общо заболяване, за старост и за смърт, избрали да подават еднократно декларация и са осигурени върху максималния размер на осигурителния доход.

Впоследствие между същите страни били подписани допълнително споразумение №1 от 01.01.2011 год. и Допълнително споразумение №11/01.01.2013 год. към трудов договор №7/20.12.2010 год., като по силата на последното е бил променен размера на основната заплата на лицето от 2000 лева на 2200 лева.

По повод поискано от първата ответница удостоверение за ползване на права за профилактика, рехабилитация и отдих, била извършена проверка от контролен орган по смисъла на чл.107 от КСО при ТП на НОИ – Шумен. Целта на проверката била осигуряването на лицето Ю.Е. по сключен трудов договор №6/20.12.2010 год., както и правилното подаване на информация в Регистъра на осигурените лица. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол вх.№18/19.07.2013 год.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Заповед №ДО-И-1275/18.07.2013 год., Заповед №РД-33/20.05.2013 год., Констативен протокол вх.№18/19.07.2013 год., Трудов договор №6/20.12.2010 год., Допълнително споразумение №1/01.01.2011 год. към трудов договор №7/20.12.2010 год., Допълнително споразумение №11/01.01.2013 год. към трудов договор №7/20.12.2010 год., Справки от Персоналния регистър на НОИ към дата 11.03.2015 год., Справка за подадени уведомления, Извлечение от търговския регистър по партидата на „Ю.Е.“ ЕООД, Учредителен акт, Решение №15600/19.12.2014 год., Решение №28/23.05.2014 год., Длъжностна характеристика на длъжността „изпълнителен директор“, Удостоверение изх.№270191500178922/16.04.2015 год., Справка от 16.04.2015 год., Справка – данни за осигуряването по ЕГН от 16.04.2015 год., Справка за актуално състояние на трудови договори по ЕГН от 16.04.2015 год..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Във връзка с направеното от ответната страна възражение за недопустимост на иска с оглед твърдяната от тяхна страна липса на правен интерес съдът намира, че предявеният иск е допустим. Предявен е от лице, което съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.3 от КТ е активно легитимирано да претендира обявяване на недействителността на процесния договор. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че законът изрично предоставя на контролните органи, констатирали основанието за обявяване недействителността на договора, правото на иск, а с това признава и правния им интерес от неговото предявяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.3 от КТ, в случаите, когато контролен орган или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията, посочени в разпоредбата на чл.74, ал.1 от КТ, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Правната уредба на недействителността на трудовия договор е уредена в разпоредбите на чл.74 и 75 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от КТ трудовият договор е недействителен, когато противоречи на закона или на колективен трудов договор, или ги заобикаля. Уредбата в ЗЗД намира субсидиарно приложение при трудовия договор, само за неуредените в КТ въпроси. В разглежданата хипотеза обаче ЗЗД е неприложим, доколкото в КТ се съдържа подробна регламентация относно недействителността на трудовия договор. Съществена особеност е, че КТ не възприема гражданскоправното деление на недействителността на договорите на нищожност и унищожаемост, а борави само с родовото понятие за недействителност, защото в областта на трудовото право последиците от нищожността и унищожаемостта на трудовия договор са еднакви.

В настоящия случай не се спори между страните по делото, а и се установява от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, че между „Ю.Е.“ ЕООД и Ю.Е. е бил сключен трудов договор №6 на 20.12.2010 год., неговото регистриране по предвидения законов ред, декларирането на необходимите данни в съответните регистри, както и че лицето е внасяло дължимите осигурителни вноски на две основания, а именно като самоосигуряващо се лице и като наето по трудово правоотношение лице и то в максималния, предвиден в закона размер. Не се спори и че едноличен собственик на капитала на дружеството-втори ответник, както и негов управител е именно първият ответник Ю.Е..

Съдът намира, че сключения на 20.12.2010 година, на основание чл. 67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда между „Ю.Е.“ ЕООД, представлявано от Ю.Е., наричано работодател и Ю. Е.., наричана работник трудов договор №6, съгласно който Ю.Н.Е. е назначена на длъжност "изпълнителен директор", при пълно работно време - 8 часа, с месечно възнаграждение 2000.00 лв., считано от 20.12.2010 година, не е недействителен, поради невъзможен предмет по смисъла на разпоредбата на чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД.

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че процесният трудов договор е сключен между два различни правни субекта – от една страна е юридическото лице, в качеството му на работодател, а от друга е физическото лице, в качеството му на работник. А с оглед на липсата на идентичност в правните субекти, намиращи се на двете страни на трудовото правоотношение липса законова пречка едноличният собственик на капитала на търговско дружество, който е и управител, да сключи трудов договор със себе си, в качеството си на физическо лице. С оглед на изложеното съдът не споделя твърденията на ищцовата страна, че така сключения между ответниците трудов договор е договор с невъзможен предмет по смисъла на субсидиарната норма на чл.26, ал.2, предл.първо от ЗЗД. В тази връзка разпоредбата на чл.141, ал.7 от Търговския закон (ТЗ) предвижда, че отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Договор за управление е този договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне определени стопански резултати в рамките на договорения срок (респективно - безсрочно). Следователно е допустимо управителят на дружеството да престира труд в полза на дружеството и е без значение, че той реално е негов собственик. Законодателството в областта на социалното осигуряване не предвижда забрана за осигуряване на повече от едно основание, а съдържа редица разпоредби в обратния смисъл. Неоснователни са и доводите на ищцовата страна за недействителност на трудовия договор, сключен между ответниците, поради невъзможност за упражняване на работодателска власт от едно лице спрямо себе си. В случая работодател, както се посочи по-горе е юридическото лице "Ю.Е." ЕООД, а работник е физическото лице Ю.Е., и е ирелевантно обстоятелството, че последното е собственик на капитала на дружеството и негов управител. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че законодателството в редица случаи при процедурите за възлагане на обществени поръчки от държавни и общински структури, и в съответствие с изискванията на специалните нормативни актове, предвижда изрично изискване към участващите в процедурите търговски дружества да имат наети съответни специалисти по трудово правоотношение и никъде в действащото законодателство не съществува забрана да се сключва трудов договор от вида, какъвто се явява и процесния. Липсва и изрична разпоредбата, която да посочва длъжността, на която може да бъде назначен управителят на едно дружество, в това число и забрана такава длъжност да бъде длъжността „изпълнителен директор“ по смисъла вложен в настоящия случай, с оглед приложената като писмено доказателство по делото Длъжностна характеристика на длъжността „изпълнителен директор“ от 20.12.2010 год.

А доколкото с оглед на изложеното настоящият състав намира, че трудовият договор, сключен между ответниците не е недействителен и не е налице твърдения от ищцовата страна порок, изразяващ се в невъзможен предмет по смисъла на чл.26 ал.2, предложение първо от ЗЗД, то за съда възниква задължението да се произнесе и по предявения в условията на евентуалност конститутивен иск за обявяване на трудовия договор за недействителен, поради противоречието му с разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД.

В тази връзка съдът отново съобрази разпоредбата на чл.141, ал.7 от ТЗ, която изрично предвижда, че отношенията между дружеството и управителя могат да бъдат уредени с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Съдът намира, че по отношение на твърдяната недействителност на трудовия договор хипотезата на чл.38, ал.1 от ЗЗД е неприложима, тъй като собственик на капитала на дружеството е лицето, което договаря със себе си и е житейски абсурдно да се иска от него само да дава изрично отделно съгласие, което в случая е несъмнено налице, предвид конклудентните действия, обективирани в самото сключване на договора. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.147, ал.3 от ТЗ, която предвижда, че договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма. Сключеният между ответниците в настоящото производство трудов договор по несъмнен начин обективира отношенията между едноличния собственик на капитала – Ю.Е. и дружеството – „Ю.Е.“ ЕООД, чиито представляващ се явява именно първата ответница.

А с оглед на всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че сключеният между ответниците трудов договор, чиято недействителност се иска да бъде обявена е действителен, тъй като по отношение на него не се установяват твърдените от ищцовата страна противоречия със закона или неговото заобикаляне, както и наличието на някое от субсидиарно приложимите основания по чл.26-ЗЗ или 38 от ЗЗД. В заключение следва да се посочи, че със сключения между ответниците трудов договор по никакъв начин не се засяга сигурността на системата на държавното обществено осигуряване. Собственикът на ЕООД се осигурява в дружеството в зависимост от упражняваната трудова дейност в него. Ако упражнява трудова дейност, която по своята същност е дейност по управление и контрол, за която има определено възнаграждение, същият се осигурява в това му качество, независимо дали възнаграждението е определено в нарочен договор, или му се дължи въз основа решение на едноличния собственик, или например е предвидено в договора за учредяване на дружеството. От доказателствата по делото се установява, че собственикът на капитала на едноличното търговско дружество е сключил сам със себе си трудов договор, надлежно регистриран в ТД на НАП гр. Шумен, в който е определено възнаграждение за тази дейност. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО). Като отново следва да бъде посочено, че законодателството в областта на социалното осигуряване не предвижда забрана за осигуряване на повече от едно основание, а съдържа редица разпоредби в обратния смисъл.

Предвид изложеното, съдът намира, че и двата иска с правно основание чл.74, ал.3 от КТ, във вр. с чл.74, ал.1 от КТ за обявяване за недействителен сключения между "Ю.Е." ЕООД и Ю.Н.Е. трудов договор №6 от 20.12.2010 год. следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответницата Ю.Н.Е. сумата от 200 лева, включваща направените от нейна страна лично и като представител на втория ответник разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно представен списък. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че ищцовата страна на основание разпоредбата на чл.84, ал.1 от ГПК е била освободена от заплащане на държавна такса по делото, но същата се отнася единствено до задължението му за заплащане на такси към съда, но не го освобождава от отговорността за разноските, направени от другата страна по делото, когато такива им се дължат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от д-р Е. С. М., в качеството й Директор на ТП на НОИ – Шумен, с ЕИК ***, със служебен адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №60 срещу Ю.Н.Е., с ЕГН**********,*** и „Ю.Е.“***, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №29, вх.Б, ет.1, ап.4 представлявано от Ю.Н.Е. конститутивен иск за обявяване за недействителен на основание чл.74, ал.3 от КТ, във вр. с чл.74, ал.1 от КТ на трудов договор №6 от 20.12.2010 год., сключен между „Ю.Е.“ ЕООД, с ЕИК***, представлявано от Ю.Е., в качеството на работодател и Ю.Н.Е., в качеството на работник, поради невъзможен предмет по смисъла на чл.26, ал.2, предл. първо от ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ предявения от д-р Е. С. М., в качеството й Директор на ТП на НОИ – Шумен, с ЕИК ***, със служебен адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №60 срещу Ю.Н.Е., с ЕГН**********,*** и „Ю.Е.“***, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №29, вх.Б, ет.1, ап.4 представлявано от Ю.Н.Е. конститутивен иск за обявяване за недействителен на основание чл.74, ал.3 от КТ, във вр. с чл.74, ал.1 от КТ на трудов договор №6 от 20.12.2010 год., сключен между „Ю.Е.“ ЕООД, с ЕИК***, представлявано от Ю.Е., в качеството на работодател и Ю.Н.Е., в качеството на работник, поради противоречие с разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА д-р Е. С. М., в качеството й Директор на ТП на НОИ – Шумен, с ЕИК ***, със служебен адрес: гр.Шумен, бул.“***“ №60 на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Ю.Н.Е., с ЕГН**********,*** сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: