Р Е Ш Е Н И Е

631/24.7.2015г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 09 (девети) юли Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 585 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 240, ал. 2 от ЗЗД.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба, ищецът „ОТП факторинг България” ЕАД гр. София твърди, че на 26.10.2012 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Е.А.Е. бил сключен договор за потребителски кредит. По силата на същия, на ответника била предоставена сума в размер на 11500,00 лева, като крайния срок за погасяване на кредита бил за 120 месеца. В т. 19.2 от общите условия към договора били уредени условията, при които кредита става предсрочно изискуем и тъй като длъжникът спрял плащането на месечните вноски, кредита му бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 26.09.2013 г. Тъй като ответникът не изпълнил задълженията си по договора, на 12.02.2014 г. банката депозирала пред ШРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 441/2014 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, Е. подал възражение. На 30.07.2014 г. между ищеца и „Банка ДСК“ ЕАД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който банката прехвърлила на „ОТП факторинг България“ ЕАД вземанията си по цитирания договор за кредит срещу Е.. В съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, последният бил уведомен за извършеното прехвърляне. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществуват вземанията на ищцовото дружество, както следва: в размер на 11205,79 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за потребителски кредит от 26.10.2012 г.; в размер на 1193,25 лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода за периода 26.05.2013 г. – 11.02.2014 г. върху заета сума по договор за потребителски заем № от 26.10.2012 г.; в размер на 425,11 лв., представляващо обезщетение („наказателна лихва”; „наказателна надбавка към лихвата”) за неплатени в срок, през периода от 26.05.2013 г. до 11.02.2014 г., главни парични задължения по договор за потребителски заем № от 26.10.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 30.07.2014 г., както и в размер на 60,00 лв., представляващо дължими по договора заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на сумата, като претендира и разноските в заповедното и по настоящото исково производство. При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на описаните установителни претенции, моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника Е.Е. да му заплати следните суми: 11205,79 лв., представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за потребителски кредит от 26.10.2012 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба; 1193,25 лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода за периода 26.05.2013 г. – 11.02.2014 г. върху заета сума по договор за потребителски заем от 26.10.2012 г., както и разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът не подава отговор на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложения по делото договор за кредит за текущо потребление от 26.10.2012 г. е, че „Банка ДСК“ ЕАД гр. София предоставило на Е.А.Е. сума в размер на 11500,00 лева. В чл. 2 от договора е предвидено, че срокът на същия е 120 месеца. В чл. 19.2 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление /неразделна част от договора/ е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Съдът констатира от представения договор за покупко-продажба на вземания от 30.07.2014 г., че банката прехвърлила на „ОТП факторинг България“ ЕАД свои вземания, произтичащи от сключени договори за кредит. Същите са описани в приемо-предавателен протокол към договора, в който под № 2704 фигурира вземане на „Банка ДСК“ ЕАД срещу ответника по описания по-горе договор. По делото е представено недатирано пълномощно, по силата на което банката упълномощава цесионера да уведоми от нейно име всички длъжници по всички вземания, предмет на договора за цесия от 30.07.2014 г. за сключването на последния. Съдът констатира от писмо от 12.08.2014 г., че „ОТП факторинг България“ ЕАД изготвило уведомление до ответника за сключения договор за прехвърляне на вземания, като в известието за доставяне е отразено, че писмото не е потърсено.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на сключения между банката и ответника договор за кредит, на 26.10.2012 г. последният усвоил сума в размер на 11160,00 лв. По счетоводни данни на ищцовото дружество е налице отразяване на задължения на Е.Е. към ищеца, както следва: главница – 11205,79 лв., договорни лихви – 1193,25 лв., наказателни лихви – 425,11 лв. и такси – 60,00 лева. Вещото лице сочи, че не са налице плащания от страна на ответника.

От приложеното ч.гр.д. № 441/2014 по описа на ШРС се установява, че „Банка ДСК” ЕАД подало по реда на чл. 417 от ГПК заявление на 12.02.2014 г., по което била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 268/13.02.2014 г. срещу ответника и С.Р.С. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, законната лихва, считано от 12.02.2014 г. до окончателното плащане и за разноски в общ размер 765,36 лв., направени по заповедното производство. Срещу издадената заповед, длъжникът Е.Е., в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 17.09.2014 г., депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Исковете са предявени от „ОТП факторинг България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на праводателя на ищеца, в качеството му на кредитор срещу ответника Е.А.Е. в качеството му на длъжник, на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 268/13.02.2014 г. по ч.гр.д. № 441/2014 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Претенциите са предявени от цесионера по сключения договор за прехвърляне на вземания и в съответствие с приетото в т. 10б от ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.

Допустими са и предявените два осъдителни иска, заявени от ищеца при условията на евентуалност.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за потребителски кредит от 26.10.2012 г.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение към 12.02.2014 г. – датата на подаването на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК с искане за издаване на заповед за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 441/2014 г. на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и заключението по изготвената ССЕ.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД:

Доказа се, че на 26.10.2012 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника Е.Е. бил сключен договор за банков потребителски кредит, като бил уговорен срок за погасяване на кредита – 120 месеца. Според цитираната по-горе клауза от договора, в хипотезите на неизпълнение на каквито и да е задължения по същия от страна на заемателя, целия дълг става предсрочно изискуем. Тоест, действията на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем трябва да предхождат подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. Обективното настъпване на условията за предсрочна изискуемост и субективния елемент – обявяването й, определят момента, от който цялото вземане става изискуемо. И съобразно приетото в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В случая, по делото не са представени доказателства, че банката, респ. цесионерът, е упражнила това свое правомощие, поради което не може да се приеме, че уговорената предсрочна изискуемост на кредита е настъпила, без тя да е съобщена на длъжника чрез изрично волеизявление. Съобразно горното, следва да се приеме, че вземането, предмет на настоящия установителен иск не е изискуемо в претендирания размер и не е възникнало на предявеното основание към момента на подаване на заявление по реда на чл. 417 от ГПК.

На следващо място: съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. При този вид договори, цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на договора. Вземането преминава от първоначалния кредитор върху новия такъв от момента на сключване на договора, като правото на вземане на цесионера все още е неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Цитираната норма вменява в задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне с цел да защити последния срещу ненадлежно изпълнение. Доказа се по делото, че „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП факторинг България“ ЕАД сключили валиден договор за прехвърляне на вземания, между които и вземането срещу Е.Е. по процесния договор за кредит. Банката упълномощила цесионера да уведоми от нейно име длъжника за извършената цесия. Установи се, че ищецът изпратил уведомление до Е., но е видно, че същото не е получено от него. Следователно, последният не е надлежно уведомен за сключването на договор за цесия преди депозиране на исковата молба. Действително, надлежно е уведомлението на длъжника, ако към приложенията към настоящата искова молба се съдържа такова, тъй като съдът е длъжен да съобрази този факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска. Поради това, следва да се приеме, че Е. е уведомен за сключения договор за цесия с получаване на преписите от исковата молба – на 06.04.2015 година.

Предвид така установеното по-горе относно ненастъпване на предсрочната изискуемост към датата на подаване на заявление по реда на чл. 417 от ГПК, съдът намира, че ищецът не доказа по делото, че за него съществуват вземанията срещу Е.Е., за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и исковете по 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за съществуване на парични вземания против ответника, се явяват неоснователни и недоказани. Ето защо, тези претенции следва да бъдат отхвърлени.

Поради отхвърляне на предявените установителни претенции от ищеца, съдът дължи произнасяне по депозираните евентуални осъдителни искове.

Касателно предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД:

Както бе посочено по-горе, установи се валидното сключване между „Банка ДСК“ ЕАД и Е.Е. на договор за кредит от 26.10.2012 г., изпълнението на задълженията на заемодателя, както и сключването от същия на договор за прехвърляне на вземанията му по процесния договор.

Следва да се приеме, че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит, считано от датата на получаване на настоящата искова молба и преписите към нея – 06.04.2014 г. Получаването от същия на призовка за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение не се счита за такова уведомяване, тъй като в заповедта не е описано, че вземанията произтичат от настъпила предсрочна изискуемост. Тоест, в съответствие с приетото в чл. 19.2. от ОУ към договора за кредит, на 06.04.2014 г. е настъпила предсрочна изискуемост на всички вземания на заемодателя по сключения договор за кредит, тъй като се установи по делото, че е налице неизпълнение на задълженията на ответника за плащане на главница и лихви за повече от три месеца. Настоящият състав съобрази настъпването на този факт в съответствие с нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Доказа се, че ищцовото дружество придобило чрез сключения с банката договор от 30.07.2014 г. вземанията срещу ответника по процесния договор за кредит. Съобразно приетото по-горе, следва да се счита, че Е. е надлежно уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 06.04.2015 г. и спрямо същия прехвърлянето има действие именно от тази дата.

Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимата от ответника главница по договора за заем възлиза на 11205,79 лв., както и че до настоящия момент не е налице плащане на суми от страна на Е..

Предвид гореизложеното, съдът приема, че искът с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 11205,79 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 19.03.2015 г. до окончателното й изплащане.

Досежно претенцията с правно основание чл. 240, ал. 2 вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД:

В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за заем свободно уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Доказа се настъпването на предсрочната изискуемост и на целия размер на уговорената договорна лихва. И по отношение на този иска важат изводите за надлежното прехвърляне на вземането от страна на банката на ищеца От заключението на вещото лице се установи, че към 06.04.2015 г. размерът на същата възлиза на 1193,25 лева.

Ето защо, съдът намира, че претенцията с правно основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява основателна и доказана, при което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1193,25 лв., представляващо задължение за плащане на лихва за периода за периода 26.05.2013 г. – 11.02.2014 г. върху заета сума по договор за потребителски заем № от 26.10.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 30.07.2014 г.

Предвид отхвърлянето на исковите установителни претенции, в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани направените деловодни разноски по заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски в исковото производство в размер на 1357,55 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София 1000, обл. София, район Оборище, бул. „***” № 19, ет. 2, представлявано от И.Г.Д.М. против Е.А.Е. с ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването към 12.02.2014 г. в полза на праводателя на ищеца на вземането за парична сума в размер на 11205,79 лв. (единадесет хиляди двеста и пет лева и 79 стотинки), представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за потребителски кредит от 26.10.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Е.Е., прехвърлено на „ОТП факторинг България“ ЕАД чрез сключен договор за цесия от 30.07.2014 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължени по чл. 417 от ГПК № 268/13.02.2014 г. по ч.гр.д. № 441/2014 г. по описа на Районен съд гр. Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София против Е.А.Е. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването към 12.02.2014 г. в полза на праводателя на ищеца на вземането за парична сума в размер на 1193,25 лв. (хиляда сто деветдесет и три лева и 25 стотинки), представляващо задължение за плащане на лихва за периода за периода 26.05.2013 г. – 11.02.2014 г. върху заета сума по договор за потребителски заем № от 26.10.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Е.Е., прехвърлено на „ОТП факторинг България“ ЕАД чрез сключен договор за цесия от 30.07.2014 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 417 от ГПК № 268/13.02.2014 г. по ч.гр.д. № 441/2014 г. по описа на Районен съд гр. Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София против Е.А.Е. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването към 12.02.2014 г. в полза на праводателя на ищеца на вземането за парична сума в размер на 425,11 лв. (четиристотин двадесет и пет лева и 11 стотинки), представляващо обезщетение („наказателна лихва”; „наказателна надбавка към лихвата”) за неплатени в срок, през периода от 26.05.2013 г. до 11.02.2014 г., главни парични задължения по договор за потребителски заем от 26.10.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Е.Е., прехвърлено на „ОТП факторинг България“ ЕАД чрез сключен договор за цесия от 30.07.2014 г., както и в размер на 60,00 лв., представляващо дължими по договора заемни такси, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл. 417 от ГПК № 268/13.02.2014 г. по ч.гр.д. № 441/2014 г. по описа на Районен съд гр. Шумен, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Е.А.Е. с ЕГН **********, да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 11205,79 лв. (единадесет хиляди двеста и пет лева и 79 стотинки), представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за потребителски кредит от 26.10.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Е.Е., прехвърлено на „ОТП факторинг България“ ЕАД чрез сключен договор за цесия от 30.07.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.03.2015 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Е.А.Е. с ЕГН **********, да заплати на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, на основание чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, сума в размер на 1193,25 лв. (хиляда сто деветдесет и три лева и 25 стотинки), представляваща задължение за плащане на лихва за периода за периода 26.05.2013 г. – 11.02.2014 г. върху заета сума по договор за потребителски кредит от 26.10.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и Е.Е., прехвърлено на „ОТП факторинг България“ ЕАД чрез сключен договор за цесия от 30.07.2014 година.

ОСЪЖДА Е.А.Е. да заплати на „ОТП факторинг България“ ЕАД направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 1357,55 лв. (хиляда триста петдесет и седем лева и 55 стотинки).

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: