Р Е Ш Е Н И Е

316/21.4.2015г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 16 (шестнадесети) април Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 586 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано по молба с правно основание чл. 50 от СК.

В молбата си, депозирана в съда на 19.03.2015 г., молителите Н.Р.Я. и Б.Я. излагат, че са съпрузи от 07.07.2007 година. От съвместното им съжителство се родила дъщеря им – Д.Б.Я., родена на *** г. – понастоящем пълнолетна. Твърдят, че са във фактическа раздяла от м. август 2014 г. и че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да утвърди представеното споразумение.

В съдебно заседание молителите се явяват лично и всеки от тях, по реда на чл. 330, ал. 3 от ГПК, потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 07.07.2007 г., когато с акт № 30/07.07.2007 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав, сключват граждански брак. Преди сключването на брака имат родено едно дете – понастоящем пълнолетната Д.Б.Я., родена на *** г. (видно от служебно изисканата справка от Регистър НБД).

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение, ведно с допълнението му по реда на чл. 51 ,ал. 3 от СК, в задължителната му по закона част, отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК и не противоречи на закона , поради което следва да бъде утвърдено.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв., която следва да се възложи поравно на молителите.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 07.07.2007 г. с акт за граждански брак № 30/07.07.2007 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав между Б.Я. с ЕГН ***, гражданин на Република Турция, с постоянен адрес: гр. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „***“ № 14, с посочен адрес гр. В. Преслав, ул. „***“ № 9 и Н.Р.Я. с ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „***“ № 14, с посочен адрес гр. В. Преслав, ул. „***“ № 13, вх. А, ап. 2, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между Б.Я. и Н.Р.Я. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяване на брака Н.Р.Я. ЗАПАЗВА фамилното име Я..

2. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, ул. „” № 14, след прекратяването на брака СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на Н.Р.Я..

3. След прекратяването на брака никой от молителите не дължи издръжка на бившия си съпруг.

4. молителите нямат претенции да получат част от личното имущество на другия съпруг.

5. По време на брака молителите не са правили помежду си дарения на значителна стойност и не са получавали такива от близки.

На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 30,00 лв. (тридесет лева).

ОСЪЖДА Б.Я. да заплати по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева и Н.Р.Я. да заплати по сметка на ШРС сума в размер на 15,00 лева, представляващи държавната такса при допускане на развода по взаимно съгласие.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на всеки от молителите – чрез пълномощника им адв. Валентина Цанева от ШАК, на основание чл. 39, ал. 1 от ГПК.

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: