Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

411/21.5.2015г. , гр. Шумен

Шуменски районен съд, в публично заседание на седми май   , през  две хиляди и петнадесета    година, в състав:

                                                                                              Съдия: Зара Иванова

при секретаря: А.П. , като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело №614 по описа  за 2015г. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание  чл. 143 ал.2 от  и чл.149 от СК

Депозирана е искова молба от П.Ж.Й. , ЕГН:********** , адрес *** , действаща като майка и законен представител на малолетното си дете И. А. К. , ЕГН:**********  срещу А.Т.К. , ЕГН:********** , адрес ***  , в която посочва ,  че ответникът е баща на детето И. А. К. , ЕГН:**********  , като от 01.08.2006г. , не живеят заедно с ответника . Първите три години след раздялата ответникът заплащал за детето издръжка в размер на 200 лева . След като тя установила връзка с друг мъж през есента на 2009г. , ответникът намалил издръжката на 100 лева , без да отчита обстоятелството , че детето израства , а мъжът с когото живее няма ангажимент да го издържа .  От началото на 2015г. , освен тези 100 лева , той заплаща допълнително по 18 лева за столово хранене на детето , на обяд по време на учебните занятия . Получавана издръжка по размер е близка до минималната за страната и не съответства на възрастта на детето . Детето е ученик в трети клас , тренира хандбал и баскетбол , посещава школа по английски език , както и Арт клуб. Спортуването му е свързано с допълнителни разходи за екипи и спортни обувки , за езиковото обучение  , таксата е 20 лева месечно , а заниманията в арт клупа са 50 лева месечно . Иван има изявени интереси в областта на изобразителното изкуство и фотографията , в която връзка също са необходими средства . През лятото на 2014г. детето било включено в организирана група за лагер , където е било необходимо да се заплатят 170 лева  , както и за екскурзионно летуване , където таксата била 340 лева .- Въпреки ограничените си средства , тя заплатила тези суми , за да не се чувства детето неравностойно .  Детето е с установено късогледство и астигматизъм  и от началото на 2014година носи очила . Поради обстоятелството , че е доста буйно , не умее да пази очилата си , поради което често се налага да купува нови , а цената им е 185 лева . От началото на 2014г. са ги сменяли четири пъти .  Известен период през 2014г. била безработна и получавала обезщетение за безработица в среден размер от 321 лева. Впоследствие започнала да упражнява свободна професия – счетоводител и като такава реализира среден доход от около 400 лева . Има още едно дете – Ж. , родено на ***г.  , за което също полага грижи по отглеждането му . За второто си дете получава издръжка от баща му в размер на 200 лева месечно .  Ответникът е бивш военнослужещ и е пенсиониран през 2011г.  Получил е обезщетение по чл.227 от ЗОВС в значителен размер , получава висока пенсия . Няма задължения за издръжка към други деца . През първата половина на 2014г. е работил в чужбина . Съобразно изложеното моли да бъде постановено решение , по силата на което ответникът да бъде осъден да заплаща на детето си , чрез неговата майка и законен представител , месечна издръжка от 200 лева , считано от датата на подаване на исковата молба , както и сума от 960 лева , представляваща издръжка за период една година преди датата на подаване на исковата молба – 20.03.2014г. ,  с падеж десето число на месеца , за който се дължи , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска .

В открито съдебно заседание ищецът поддържа изцяло заявените претенции.

В отговора по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание , ответникът оспорва изцяло иска за издръжка за минало време и частично претенцията за бъдеще време . Твърди , че до момента на подаване на исковата молба той е полагал много както физически , така и финансови грижи за сина си . Периодично му купува дрехи , води го на почивки в ски-курорти , води го на курсове по плуване , купувал му е очила , таблет , телефон смартфон , карта за мобилен оператор с план и интернет. От друга страна твърди , че не е работил в чужбина . Действително пребивавал извън страната , но не работил . Страда от хронично заболяване , което налага ежемесечно закупуване на лекарства . Живее с майка си , на която също помага финансово .

След като се запозна със събраните по делото доказателства и ги прецени по отделно и в съвкупност, съдът възприе следното:

От Удостоверение  за раждане  , издадено въз основа на Акт за раждане № ***.  на Община Смолян   се доказва , че ответникът е баща на детето И. А. К. , ЕГН:**********  . Между страните не е спорно , че от 2006г. те  не живеят заедно ,  като от момента на раздялата  И. К. живее при майка си , която полага непосредствени грижи за него .

При определяне на размера на издръжката, съдът следва да се съобрази с нуждите на детето  и възможностите на родителите. От представеното Разпореждане №**********/01.07.2014г. на НОИ е видно , че ответникът е пенсионер и получава месечна пенсия в размер на 544,22 лева . Твърденията на ищеца , че ответникът полага труд по трудово правоотношение , за което получава съответно възнаграждение са недоказани . Фактът , че ответникът е пенсионер изключва възможността съдът да презюмира , че като лице в трудоспособна възраст може да реализира поне минималната трудова заплата .

Ищцата , съобразно Служебна бележка изх.№1465/20.11.2014г. на Агенция по заетостта , Справка от НОИ , Удостоверение за декларирани данни от 20.03.2015г. на НАП , Справка – данни за осигуряване за период 01.03.2014г. – 28.02.2015г. , за периода 17.02.2014г. до 16.11.2014г. е била безработна и е получавала месечно обезщетение в размер на 321,49 лева  От 17.11.2014г. е регистрирана като самоосигуряващо се лице  , като средният и брутен доход от тази дейност е в размер на 408,75 лева . Оветникът няма други деца , а ищцата е алиментно задължена и към другото си малолетно дете Ж.Ч. Д. (Удостоверение за раждане , издадено въз основа на Акт за раждане №***. ).От друга страна детето е на възраст 9 години , необходими са му парични средства за задоволяване на обичайни нужди – храна , облекло , отопление ,  училищни пособия и др. От  представените, Служебна бележка изх.№79/11.03.2015г. , съставена от НУ „Княз Борис  Първи „ гр.Шумен , Служебна бележка изх.№78/11.03.2015г. , издадена от НУ „Княз Борис Първи  гр.Шумен , Служебна бележка изх.№009/06.03.2015г. , издадена от СНЦ „Къща в небето“ гр.Шумен ,  се доказва , че детето посещава и множество извънучилищни мероприятия . За посещенията в Арт- клуба , за периода от 16.09.2013г. до момента на издаване на документа ,  ищцата е заплащала месечна такса от 50 лева , за екскурзионно летуване е била заплатена сумата от 340 лева , за посетен летен лагер – 170 лева . Детето е изучавало  и допълнително английски език , поради което съгласно Служебна бележка , изх.№1/25.02.2015г. , издадена от Школа по английски език „Лариса“ гр.Шумен , майката е заплащала 20 лева месечно  . Детето има установена диагноза – късогледство и астигматизъм , в резултат на което е необходимо да носи очила , които според представената гаранционна карта са на цена 185 лева . Ищцата твърди , че периодично , поради повреждането на очилата е било необходимо да се закупуват нови на същата цена , но не са представени доказателства в тази насока .  

В резултат на посочените обстоятелства обуславящи нуждата и конкретния размер на средствата за издръжка , както и доказателствата относно доходите на родителите  и съвкупната им преценка , съдът намира , че общият и размер следва да е 270 лева , от които 170 лева да се заплащат от бащата ,  който няма задължение да дава издръжка на други деца , а  110 лева от майката , която полага непосредствени грижи за детето . В тази връзка е необходимо единствено във връзка с възраженията на ответника , че следва да оказва парична помощ на майка си да се отбележи , че това обстоятелство е недоказано  , но дори и да се приеме , че родителят на  ответника има нужда от издръжка и такава се предоставя от него   , същото е ирелевантно , т.к. задължението на родителите да издържат децата си е от по – преден ред , отколкото задължението да издържат своите възходящи (родители), съгласно разпоредбата на чл.141 СК  . В този смисъл издръжката на възходящите , доколкото е от последващ ред , и  дори  да се установи , че се дава , не следва да се приспада от дохода на алиментно задължените родители (ППВС №5/16.11.1070г. ). .  Съобразно горното  исковете за издръжка  за минало и бъдеще време се явяват частично основателни , за претенцията по чл.149 от СК , от определеният размер от 170 лева , следва да се приспадне сумата 100 лева , която ежемесечно е заплащана от ответника , както и 18 лева -  също заплащани от него за „столово хранене „  или претенцията се явява основателна до размер от 624 лева  , за разликата до пълния предявен размер от 960 лева искът подлежи на отхвърляне . Искът  по чл.143 СК , следва да бъде уважен до сума от 170 лева ,

            На основание чл. 78 ал.6 от ГПК, ответникът дължи по сметка на ШРС държавна такса върху присъдения размер на издръжката за минало и бъдеще време в размер на 269,76  лева.

            Водим от изложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА А.Т.К. , ЕГН:********** , адрес ***  да заплати на малолетното си дете И. А. К. , ЕГН:**********   , чрез неговата майка и законен представител  П.Ж.Й. , ЕГН:********** , адрес *** ,  сумата 624 лева  (шестстотин двадесет и четири ) лева , представляваща дължима издръжка по чл.149 вр. чл.143 ал.2 от СК , за периода 20.03.2014г. до 20.03.2015г. , ведно, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж първо число на месеца, за който се дължи.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.149 от СК , за разликата от 624 лева до пълния предявен размер от 960 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

ОСЪЖДА А.Т.К. , ЕГН:********** , адрес ***  да заплаща  на малолетното си дете И. А. К. , ЕГН:**********   , чрез неговата майка и законен представител  П.Ж.Й. , ЕГН:********** , адрес *** ,  месечна издръжка в размер на 170 (сто и седемдесет) лева , считано от 20.03.2015г. , , до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж десето  число на месеца, за който се дължи.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл.143 ал.2 от  СК , за разликата от 170  лева  до пълния предявен размер от 200 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН .

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в осъдителната му част решението подлежи на предварително изпълнение.

ОСЪЖДА А.Т.К. , ЕГН:********** , адрес *** , да заплати по сметка на ШРС сумата от 269,76 ( двеста шестдесет и девет лева и седемдесет и шест ст. ) лв. -  държавна такса върху уважения размер на издръжката  за минало и бъдеще време .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му –  28.05.2015г.  

                                                                                              СЪДИЯ: