Районен съдия: Л. Григорова

Секретар: Д. Х.

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 616/2015 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда, ищецът „Енерго- Про Продажби” АД, с адрес: ***, ЕИК ***, представлявано от Б.Г.М., Б. Д. П., П. С.С., членове на УС, излага, че по ч.гр.д.№2884/2014 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Н.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за неплатени задължения на ответника за ползвана от него електрическа енергия, равняващи се на сума от 1 458, 07 лв.- главница, за която, през периода от 26.09.2011 г. до 18.06.2013 г., са издадени фактури, както и за сума от 284, 84 лв.- обезщетение за забава /сборът от мораторните лихви, изчислени след падежа на задължението по всяка фактура до 29.10.2014 г./. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът излага, че ответникът, по силата на сключен при общи условия договор за продажба на ел. енергия, дължи така присъдените суми, тъй като същият е клиент на ищцовото дружество, като процесните вземания се отнасят за клиентски № 1300027774, касателно обект с абонатен номер: 0106713005 за обект на потребление, находящ се в ***. Поради обстоятелството, че ищецът не е изпълнил в срок задълженията си заплащане на консумираната от него ел. енергия, същият му дължал и обезщетение за забава. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 1 742,91 лв., от която 1 458, 07 лв., представляваща стойността на потребена и незаплатена от ответника ел. енергия за обект на потребление, находящ се в ***, заведен под абонатен номер: 0106713005, и с клиентски № 1300027774, за което вземане, в периода 26.09.2011 г. до 18.06.2013 г., са издадени фактури; 284, 84 лв.- обезщетение за забава /сборът от мораторните лихви, изчислени след падежа на задължението по всяка фактура до 29.10.2014 г./, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответницата депозира писмен отговор, в който заявява, че признава част от вземанията. В последствие, в писмена молба заявява изрично, че признава исковете, считайки за допустими и основателни, като моли да се постанови решение съобразно признанието.

В първото по делото съдебно заседание ищецът отправя искане за произнасяне с решение при признание на исковете.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна досежно направеното искане за произнасяне с решение при признание на исковете, по следните съображения:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В случая съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на исковете, като не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК. Признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите нрави, а освен това е такова, с което страната може да се разпорежда. Съобразно чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът в настоящото съдебно решение не излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 от ГПК, а указва, че решението се основава на признанието на исковете от ответника. Ето защо, исковете следва да бъдат уважени съобразно направеното признание.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, включително и тези в заповедното производство, равняващи се общо на сума от 758, 33 лв. /334, 86 лв. – в заповедното производство и 423, 47 лв. – в исковото./.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Енерго- Про Продажби” АД, с адрес: ***, ЕИК ***, представлявано от Б.Г.М., Б. Д. П., П. С.С., членове на УС, че Н.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на търговското дружество сума в общ размер на 1 742,91 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и два лева и деветдесет и една стотинки/, от която 1 458, 07 лв. /хиляда четиристотин петдесет и осем лева и седем стотинки/, представляваща стойността на потребена и незаплатена от ответника ел. енергия за обект на потребление, находящ се в ***, заведен под абонатен номер: 0106713005, и с клиентски № 1300027774, за което вземане, в периода 26.09.2011 г. до 18.06.2013 г., са издадени фактури; 284, 84 лв. /двеста осемдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/- обезщетение за забава /сборът от мораторните лихви, изчислени след падежа на задължението по всяка фактура до 29.10.2014 г./, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 25.11.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, присъдени по ч.гр.д. №2884/2014 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА Н.Т.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Енерго- Про Продажби” АД, с адрес: ***, ЕИК ***, представлявано от Б.Г.М., Б. Д. П., П. С.С., членове на УС, сумата от 758, 33 лв. / седемстотин петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, включително и тези в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок, считано от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: