Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

650/5.8.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на трети август 2015 година

В публично заседание в следния състав:  

Председател: К. Колешански

Секретар: С. Л.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 619/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск, за установяване съществуването на вземане, с правно основание чл. 422 от ГПК.

 

Искова молба от “****” ООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****, срещу Д.Г.М., ЕГН : **********, с адрес ***, без посочено правно основание и цена от 221,16 лева главница.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 221,16 лева, представляваща главница, неплатена цена по фактури за доставка на далекосъобщителни услуги от *** АД. Вземането му било прехвърлено, за което длъжника ответник бил уведомен. За посоченото вземане му била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, по ЧГД № 2934/2014г. на ШРС, срещу която настоящият ответник възразил. Претендира да се признае за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да заплати разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, заявява, че признава исковете изцяло.

В открито заседание, страните редовно призовани, ищецът с писмена молба, прави искане за произнасяне с решение при признание на иска, а ответникът не се явява.

 

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  основателна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът, основавайки решението си на признание на иска, следва да уважи предявените, предвид наличието на предпоставките за постановяване на такъв вид решение, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 221,16 лева представляваща неплатена цена на далекосъобщителна услуга на *** АД, в едно със законната лихва от 28.11.2014г./подаване заявлението по чл. 410 ГПК, в ШРС/, до окончателното плащане.

В тежест на ответника следва да се възложат и разноските в настоящото и по ЧГД № 2934/2014г. разноски, в размер на 650 лева.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “****” ООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****, срещу Д.Г.М., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземане за сумата от 221,16 лева представляваща неплатена цена на далекосъобщителна услуга на *** АД, в едно със законната лихва от 28.11.2014г. до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА Д.Г.М., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “****” ООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление – гр. ****, сумата от 650 лева, представляваща разноски в производството по настоящото и по ЧГД № 2934/2014г., по описа на ШРС.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – гр. Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: