Р Е Ш Е Н И Е

410/21.5.2015г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 08 (осми) май Година 2015

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 621 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по глава ХХV от ГПК.

Предявени са субективно съединени искове за издръжка на дете от родител за минало време, с правно основание чл. 149 от СК.

В исковата молба С.П.П. и К.П.П., действащи чрез своя родител и законен представител М.С.П. твърдят, че ответникът П.И.П. е техен баща. Родителите на децата са сключили граждански брак през 2007 г., като от края на м. ноември 2013 г. същите окончателно се разделили. М.П., заедно с двете деца напуснала семейното жилище и временно се установила при своите баба и дядо в с. Мараш, обл. Шумен. След м. ноември 2014 г. същата заживяла на съпружески начала с друг мъж, като двамата полагали грижите по отглеждането и възпитанието на децата. От момента на фактическата раздяла, ответникът се дезинтересирал от децата си, като по никакъв начин не подпомагал съпругата си, не предоставял издръжка на децата. Молят съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на децата си, както следва: на детето С. в размер на 130 лв. месечно и на детето К. в размер на 130 лв. месечно, за периода 20.03.2014 г. – 20.03.2015 година, като им бъдат присъдени деловодните разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба. Същият оспорва основателността на претенциите. Сочи, че фактическата раздяла между страните настъпила не през м. март 2014 г., а през м. септември 2014 г. Оттогава детето С. живеело при него и той полагал грижите за неговото отглеждане и възпитание, като ищцата не осигурявала издръжката на детето. Освен това, и той, и ищцата разчитали изцяло на финансовата помощ на неговата майка, която пребивавала в Кралство Испания. Моли, исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложените по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане №***. и удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № г., издадени от Община Шумен е, че М.С.П. и П.И.П. са родители на децата С.П.П., род. на *** г. и К.П.П., род. на *** година. От представената регистрационна карта № 10025283/10.03.2015 г., изд. от Дирекция „Бюро по труда“ гр. Шумен и удостоверение изх. № 94ММ/71 от 08.05.2015 г., изд. от ДСП Шумен се установява, че М.П. е регистрирана като безработна, считано от 16.03.2015 г., като получава месечни помощи за две деца. Съдът констатира от справка за регистрирани трудови договори, сключени от П.П., че след 05.06.2003 г. същият не е сключвал такива. Ответникът не ангажира доказателства досежно реализираните от него трудови доходи. Съдът приема, с оглед възрастта му и трудоспособната му възраст, че не са налице доказателства за намалена трудоспособност, че П. би могъл да реализира месечен доход в размер на минималната работна заплата, установена за страната.

Не са налице доказателства за алиментни задължения на страните към други лица.

Разпитаната в съдебно заседание като свидетел М. П. (в родство по права линия от трета степен с всеки от ищците) сочи, че съпрузите били разделени от м. ноември 2013 г., когато М. П. заедно с двете деца напуснала семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, кв. Дивдядово. В същото време, свидетелката излага, че от самото начало на съвместния живот между съпрузите, не се събират общо две години съжителство. Заявява, че няма точен спомен дали след м. ноември 2013 г. П. и П. не са живели съвместно. Описва, че след раздялата, единствено майката полагала грижите по отглеждането и възпитанието на децата, като след м. ноември 2014 г. същата съжителствала с друг мъж, който я подпомагал в тази дейност. П. описва, че детето С. пребивава по няколко дни при баща си, по няколко дни при майка си и по няколко дни при своите прабаба и прадядо, като няма точно установен времеви период на това съжителство. П. не се интересувал от другото си дете, като не осъществявал контакти с него и не предоставял издръжка за него.

Разпитаните по искане на ответника свидетели К.П. (в родство по съребрена линия от втора степен с ответника) и И.П. сочат, че родителите на децата се разделили през м. септември 2014 г., като първата свидетелка се позовава на съобщеното й от ответника, а втория свидетел – на лични възприятия. Оттогава, през делничните дни, детето С. пребивавало при баща си, който я водил и вземал от посещаваната от нея детска градина, а от петък до неделя детето било при майка си. П. работил като техник, извършвайки ремонт на битова техника, като се издържал от това и от паричните средства, които му изпращала майка му, която се установила в Кралство Испания. Ответникът не се срещал с другото си дете.

В служебно изискания социален доклад се сочи, че майката на детето обитава едноетажна къща, където били осигурени добри условия за отглеждане на децата. Същата съжителствала с лицето М.М.. Детето С. посещавало детска градина в гр. Шумен, кв. Дивдядово. От друга страна, П. обитавал къща, собственост на неговите родители, с осигурени добри хигиенно-битови условия. Детето С. нощувало на едно легло с баща си.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 149 от СК досежно предявения иск от К.П. и същия се явява частично основателен и доказан. Предвид обстоятелството, че настоящото производство е отделено от производството по предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, в което ще бъде определена първоначална издръжка, както и установеното по делото (изводимо от показанията на разпитаните свидетели), че родителите на децата са във фактическа раздяла, съдът намира, че са налице предпоставките на цитирания законов текст. Установи се по делото, че родителите на децата се разделили окончателно през м. септември 2014 г. В тази насока, съдът кредитира изцяло показанията на свид. П., тъй като същите се базират на личните му възприятия и същият е незаинтересован от изхода на делото. В тази насока, съдът не даде вяра на заявеното от свид. П. относно момента на окончателната раздяла, поради вътрешните противоречия в заявеното от нея. Доказа се по делото, че след настъпилата раздяла, детето К. се отглежда и възпитава изключително от майка си – М.П.. Ответникът напълно се дезинтересирал от родителските си задължения по отношение на това дете, включително и от това за плащане на издръжка. Ето защо, претенцията за плащане на издръжка за минало време следва да бъде частично уважена – за периода 01.09.2014 г. – 20.03.2015 г. Съдът, като съобрази потребностите на детето К., обусловени от възрастта му, както и материалните възможности на родителите му, определя обща месечна издръжка за посочения период в размер на 180 лв., от които бащата следва да заплати по 110 лв. месечно. Претенцията за издръжка за минало време, в останалата й част до пълния предявен размер и за периода 20.03.2014 г. – 01.09.2014 г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Предвид горното, П. следва да бъде осъден да заплати издръжка за минало време за времето от 01.09.2014 г. до датата, предхождаща завеждането на исковата молба – 20.03.2015 г., включително, в посочения по-горе размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.03.2015 г. до окончателното й изплащане.

По отношение на предявения иск с правно основание чл. 149 от СК от детето С.П.: предвид обстоятелството, че настоящото производство е за определяне на първоначална издръжка, разглеждането му е допустимо. Претендира се плащане на издръжка за минало време, считано от фактическата раздяла между родителите на детето С.. Доказа се, обаче, че след м. септември 2014 г. П.П. е полагал грижи за малолетното дете, като през делничните дни именно той полага грижите по отглеждането му, респ. осигурява издръжката му. Ето защо, настоящият състав счита, че искът за присъждане на издръжка за минало време от ответника на детето С. се явява изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху размера на присъдената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 50,00 лева.

В исковата молба се отправя искане за присъждане на деловодни разноски от ищците, но в настоящото производство такива не са направени, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. А.А от ШАК, гр. Шумен, ул. „Адам Мицкевич“ № 1, ет. 2, кантора 14, да заплати, на основание чл. 149 от СК, на малолетното си дете К.П.П. с ЕГН **********, действащо чрез своя родител и законен представител М.С.П. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.Т. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Съединение“ № 109, ет. 2, кантора 23, месечна издръжка за периода 01.09.2014 г. – 20.03.2015 г., вкл. в размер на 110,00 (сто и десет) лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.03.2015 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.П., чрез нейния родител и законен представител М.С.П. срещу П.И.П. иск с правно основание чл. 149 от СК в останалата му част над 110,00 лв. месечно до пълния предявен размер от 130,00 лева месечно и за периода 20.03.2014 г. – 01.09.2014 г., като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.П.П. с ЕГН **********, действаща чрез своя родител и законен представител М.С.П. с ЕГН ********** срещу П.И.П. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 149 от СК за плащане на издръжка в размер на 130,00 лева месечно за периода 20.03.2014 г. – 20.03.2015 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

На основание чл. 1 от ТДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 6 от ГПК, ОСЪЖДА П.И.П. с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата, по сметка на ШРС държавна такса върху размера на присъдената издръжка с правно основание чл. 149 от СК, в размер на 50,00 лева.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 21.05.2015 година, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.

Районен съдия: