Р Е Ш Е Н И Е

 

554/6.7.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На първи юли през две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                              Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №627 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124 от ГПК. 

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от А.Ш.М., с ЕГН********** и Ш. Л. М., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Р. К. от ШАК срещу Ф.В.А., с ЕГН**********,***. С допълнителна искова молба искът е бил насочен и срещу ответниците А.Ф.В., с ЕГН********** и Д. Ф.В., с ЕГН**********, и  двамата с постоянен адрес: ***.

Ищците твърдят, че са собственици по давностно владение, упражнявано в периода от 1994 год. до 2015 год. върху следния недвижим имот: ДВОРНО МЕСТО от 770 кв.метра, ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА И НАВЕС, представляващо УПИ XV-181 в кв.20, при граници: улица, УПИ XIV-181,  УПИ IV-181, УПИ I-182 и УПИ II-181. В исковата молба излагат, че първия ищец по време на брака си с втората ищца и бащата на първия ищец – Ш. М. А. през 1994 год. закупили срещу сумата от 35000 лева посочения имот от лицето С. Р. А., която била дългогодишен секретар на Кметството в с.Изгрев. Въпреки, че заплатили имота не получили документ за него. В същото време двамата ищци и лицето Ш. М. А. заживели в имота от 1994 год. През 2005 год. последния починал, след което в имота продължили да живеят двамата ищци, като заплащали всички разходи, свързани с експлоатацията на имота.  През 2007 год. владението върху имота им било оспорено с иск, по който  било образувано ГД №2923/2007 год., което било спряно по взаимно съгласие на страните, а впоследствие-прекратено.  От материалите по делото установили, че съпругът на лицето С. Р. А. се е снабдил с пълномощно от собствениците на имота, живеещи в Република Турция и с него продал имота на ответника Ф.В.А., по време на брака му с Е. А.. За целта бил съставен нотариален акт за покупко-продажба №44, том IX, дело №1527/2006 год. на нотариус №222 с район на действие РС-Шумен. Тъй като установили, че при изповядване на сделката са използвани документи с невярно съдържание подали жалба до ШРП, по повод на която било образувано ДП №716/2014 год. по описа на РУ-гр.Шумен. Същото приключило със споразумение, по силата на което лицето С. Р. А. била призната за виновна за това, че в условията на продължавано престъпление в периода от 06.03.2006 год. до 17.10.2006 год. в кръга на службата си съставила официални документи – удостоверения за наследници №167/17.10.2006 год. и №168/17.10.2006 год., в които удостоверила неверни обстоятелства – вписала трима от общо петима наследници, с цел документите да бъдат използвани. Считат, че поради факта, че владеят посочения имот явно, непрекъснато и необезпокоявано в периода от 1994 год. до настоящия момент – 2015 год., повече от 20 години, в тяхна полза е изтекла изискуемата в разпоредбата на чл.79 от ЗС давност. 

Молят съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на следния недвижим имот: ДВОРНО МЕСТО от 770 кв.метра, ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА И НАВЕС, представляващо УПИ XV-181 в кв.20, при граници: улица, УПИ XIV-181,  УПИ IV-181, УПИ I-182 и УПИ II-181 и че са придобили същия в резултат на давностно владение по смисъла на чл.79 от ЗС, продължило повече от 10 години. 

В съдебно заседание ищецът А.Ш.М. се явява лично и с упълномощен представител – адв.Р. К. от ШАК, като поддържат депозираната искова молба и молят с оглед неявяването на ответника да бъде постановено неприсъствено решение.

В съдебно заседание ищцата Ш. Л. М. се явява лично и с упълномощен представител – адв.С. З. от ШАК, като също поддържат депозираната искова молба и молят с оглед неявяването на ответника да бъде постановено неприсъствено решение.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна не е бил депозиран писмен отговор.

            В съдебно заседание за ответниците не се явява представител и не изразяват становище по съществото на спора.  

Съдът като съобрази материалите по делото, установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответниците не са представили отговор на исковата молба, не са се явили в съдебно заседание и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. В същото време с разпореждане на съда от 17.04.2015 год. на всеки един от тримата ответници са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното искане от процесуалните представители на ищцовото дружество в съдебно заседание за произнасяне на съда с неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства: Пълномощно, Удостоверение изх.№615/2015 от 16.03.2015 год., Удостоверение изх.№616/2015 от 16.03.2015 год., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №44, том IX, рег.№24235, дело №1527 от 2006 год., Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност №65, том IV, дело №1063/65 год., Ксерокопие на лични карти, Служебна бележка от 12.08.2013 год., Удостоверение изх.№655/12.03.2015 год., Удостоверение за наследници изх.№14/12.03.2015 год., Заявление от 22.07.2013 год., Задание съгласно чл.125, ал.1 от ЗУТ, Обяснителна записка,  Декларация, Скица-приложение за изменение на ПУП,  Пълномощно на турски език, придружено с легален превод на български език, Скица №127/27.10.2006 год., Удостоверение за сключен граждански брак, Удостоверение за данъчна оценка от 30.03.2015 год., Скица №59 от 30.03.2015 год., Удостоверение за наследници №16 от 01.04.2015 год.,  Удостоверение за сключен граждански брак от 30.03.2011 год., Удостоверение за наследници №15 от 01.04.2015 год., Удостоверение за идентичност на лице с различни имена №8 от 01.04.2015 год., Писмо от 31.03.2015 год., Хронология на задължения и плащания-2 стр. Документ за извършено плащане на дължима държавна такса, Пълномощно, материалите, приложени  към ДП №716/2014 год. на РУ-гр.Шумен, както и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. Р. К., Г. Р. Р. и Н. Ш.М., счита така предявения иск за вероятно основателен по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същия следва да бъде уважен в условията на постановеното неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на всеки един от ищците направените от него разноски в настоящото производство. В този смисъл ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца А.Ш.М. сумата от 710 лева, включваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса, такса за вписване на исковите молби и такса за справки в АВ. В същото време съдът установи, че в списъка на разноските ищецът М. е посочил, че претендира и други суми – за издаване на скица, данъчна оценка и удостоверения в общ размер на 60 лева, за които по делото липсват доказателства да са действително заплатени, поради което същите не следва да бъдат присъждани. В същото време ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата Ш. Л. М. сумата от 600 лева, представляваща направени от нейна страна разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно представен списък.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф.В.А., с ЕГН**********, А.Ф.В., с ЕГН********** и Д. Ф.В., с ЕГН**********, и  тримата с постоянен адрес: ***, че А.Ш.М., с ЕГН********** и Ш. Л. М., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***, са собственици по давностно владение на следния недвижим имот: ДВОРНО МЕСТО от 770 кв.метра /седемстотин и седемдесет квадратни метра/, ведно с построената в него ЖИЛИЩНА СГРАДА И НАВЕС, представляващо УПИ XV-181 /петнадесет за сто осемдесет и осем/ в кв.20 /двадесет/ по плана на с.Изгрев, община Венец, област Шумен, при граници за имота: улица, УПИ XIV-181,  УПИ IV-181, УПИ I-182 и УПИ II-181.   

ОСЪЖДА Ф.В.А., с ЕГН**********, А.Ф.В., с ЕГН********** и Д. Ф.В., с ЕГН**********, и  тримата с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ  на  А.Ш.М., с ЕГН**********,***, сумата от 710 лева /седемстотин и десет лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение, такса за вписване на исковите молби и такса за справки в АВ, съгласно представен списък.

ОСЪЖДА Ф.В.А., с ЕГН**********, А.Ф.В., с ЕГН********** и Д. Ф.В., с ЕГН**********, и  тримата с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Ш. Л. М., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък.

            Решението не подлежи на обжалване.  

Препис от решението да се връчи на страните.  

                                                          

    РАЙОНЕН СЪДИЯ: