Р Е Ш Е Н И Е

 

540/2.7.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На дванадесети юни две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                               Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №657 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Т.В.И., ЕГН********** *** чрез адв. А. А. против Б.И.И., ЕГН**********,*** чрез адв. Г.В

Ищецът сочи, че с ответницата сключили граждански брак на 01.06.2007г., втори по ред и за двамата.. От брака нямат родени деца. Излага, че заживели в Италия като първоначално отношенията им били добри. Впоследствие възникнали проблеми в отношенията им. Според ищецът ответницата  системно намирала причини  да създава конфликти между тях. Поведението й го плашело и притеснявало. Проявявала агресия  както към него  така и към сина му от първия брак. Сочи, че с течение на времето отношенията им охладнели, необщували от месец август 2014г.. Издръжката на семейството била поета изцяло от ищеца.Последният бил подложен от страна на ответницата на системен психически  тормоз, а на 21.01.2015г. и на физически, когато ищецът твърди, че ответницата  му нанесла удари  в областта на лицето. В този ден ищецът посочва, че напуснал семейното жилище. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака му с ответницата  като дълбоко и непоправило разстроен по вина на съпругата. Моли да му бъдат присъдени направените  по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с упълномощен представител - адв. от ШАК.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът не оспорва  твърдението, че в началото на съвместният им живот отношенията на страните били добри, както и това, че впоследствие възникнали проблеми в отношенията им. Не оспорва и обстоятелството, че бракът им е опразнен от необходимото съдържание. Оспорва изложените от ищеца причини довели до разстройство на брака им. Счита, че вина за дълбоко и непоправимо разстройство на брака  има ищеца. Оспорва изцяло твърденията на ищеца обосноваващи причините довели до разстройство на брака.Прави искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.     

В съдебно заседание ответникът, редовно призован не се явява лично, явява се  упълномощен представител – адв Г.В. от ВАК.   

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът и ответницата сключили граждански брак на 01.06.2007 год., за което бил издаден Акт за граждански брак №0132 от 01.06.2007 год. От брака си, който е втори по ред и за двамата, нямали родени деца. След сключване на гражданския брак двамата продължили да живеят  в РИ., гр. А.където съжителствали съвместно и преди сключване на брака. Първоначално отношенията им били добри. Впоследствие възникнали проблеми в отношенията им и конфликти между тях. На 11.03.2012г., след поредния скандал между съпрузите, възникнал вечерта на 10.03.2011г., ответницата  посетила Спешно отделение  на Болница „С. Л.“ в гр.А.В изготвения медицински документ  е отразено, че при обективното изследване е констатирано следното: маншонът на мускулните ротатори и биципиталната бразда на  дясното рамо, страничният епикондил на десния лакът и дясното коляно латерално в чашката са болезнени при пръстов натиск. Поставена е диагноза  - контузна множествена травма. Същият ден ответницата подала  устна жалба в Поделение на  карабинерите – гр.Алба срещу ищеца за упражнено физическо насилие спрямо нея. На 19.03.2012г. ответницата оттеглила подадената жалба срещу ищеца. На 21.01.2015г. след поредния скандал между съпрузите, ищецът посетил Спешно  отделение  на Болница „С. Л.“ в гр.А.В изготвения медицински документ е отразено, че при обективното изследване  е констатирано одиране  и подуване в основата на носа. Поставена е диагноза : контузна травма носови кости, високо кръвно налягане. На 21.01.2015г. подал жалба срещу ответницата в Поделение на  карабинерите – гр.А. за упражнено физическо насилие спрямо него. На 23.01.2015г. ответницата  посетила Поделението на карабинерите, където във връзка с депозираната жалба от ищеца, й бил съставен протокол за идентификация, заявяване/избиране на съдебен адрес и назначаване на защитник. След което ответницата от своя страна  подала устна жалба срещу ищеца. В изготвения протокол за приемане на жалбата са  отразени изявления на ответницата, едно от които, че сутринта на 21.01.2015г.  във връзка с възникнал между съпрузите спор за  лек автомобил, ищецът посегнал да я бие, поради което тя от своя страна му посегнала също, с цел да се защити. На 02.02.2015г.  й бил издаден медицински документ  от личния й лекар, в който е отразено, че страда  от болка и функционално постравматично ограничение в дясното рамо. На 04.02.2015г.  ответницата допълнила  подадената от нея устна жалба на 23.01.2015г., за което бил съставен съответния протокол от карабинерите. Отразени са направените от ответницата изявления, че на 21.01.2015г. ищецът я обиждал и й нанесъл удари с юмруци  в корема и гърдите, както и обстоятелството, че е присвоил вещи  нейна собственост от семейното им жилище.Няколко дни след 21.01.2015г. ищецът напуснал семейното жилище и от тогава страните са във фактическа раздяла.

            Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите Л. К., Д.Т. И., Я. Д. И.; на приетите като писмени доказателства по делото: удостоверение за сключен граждански брак - дубликат, заверено копие на Протокол за постъпила жалба на италиански, ведно с превод,заверено копие на  клинична оценка за постъпване в спешно отделение от 21.01.2015г. на италиански, ведно с превод, заверено копие на Протокол за приемане на устна жалба на Поделение на карабинерите  от 11.03.2012г. на италиански език, ведно с превод, заверено копие на Протокол за приемане на устна жалба на Поделение на карабинерите  от 23.01.2015г.на италиански език, ведно с превод,заверено копие на Протокол за допълване на устна жалба на Поделение на карабинерите от 04.02.2015г.  на италиански език, ведно с превод, заверено копие на служебна бележка от 02.02.2015г. издадена от  д-р Р. П. на италиански език, ведно с превод, заверено копие на медицински доклад от 11.03.2012г. на италиански език, ведно с превод, заверено копие на Протокол за оттегляне на тъжба от 19.03.2012г. на италиански език, ведно с превод,заверено копие на Протокол за идентификация от 23.01.2015г. на Поделение на карабинерите на италиански език, ведно с превод, заверено копие на общ протокол  от 11.03.2012г. на  Поделение на карабинерите, ведно с превод.

            При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че брака между ищеца и ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен. Към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла. продължила около пет месеца. По време на фактическата раздяла двамата съпрузи  не са осъществявали лични контакти помежду си и не са правили опити да заздравят брака си. От показанията  на свидетелите Д. Т.И. и Я. Д. И. се установява, че между съпрузите  са възниквали чести  скандали, някои от които свидетелите в различни ситуации и периоди от време, са възприели лично. Скандалите според св. Денислав И. били провокирани от ответницата, а според св. Я. И. от ищеца. Св. Л. К. не е имал преки наблюдения  какви са били съпружеските взаимоотношенията на страните, доколкото след 2004г. не е поддържал постоянна   връзка със семейството. Единствено при една среща с ищеца възприел драскотини по лицето му, за които разбрал от ищеца, че били от свада с ответницата. От приетите писмени доказателства по делото -  Протоколи за постъпили жалби в Поделение на карабинерите – гр. Алба се установява, че страните взаимно са се обвинявали в упражняване на физическо насилие един спрямо друг. От приетите  медицинските документи изготвени от Спешно отделение на Болница „С. Л.“ в гр.А., във връзка с извършени прегледи на ищеца на 21.01.2015г. и на ответницата на 11.03.2012г., както и от документа издаден на 02.02.2015г.  от личния лекар на ответницата в Р Италия е видно, че са констатирани травматични увреждания, както на ищеца, така и на ответницата. Предвид на което съдът намира, че съпрузите в различни периоди, са упражнявали един спрямо друг физическо насилие. По отношение твърденията на ищеца, че ответницата  имала извън брачна връзка, не се събраха каквито и да е доказателства. Съдът намира, че и двамата съпрузи не са положили необходимата грижа за запазване на уюта в семейството.

От изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия за семеен живот. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла , по време на която не са осъществявали лични контакти, говори за  разпадане на връзките между тях, поради което и никой от тях не е положил усилия за продължаване на брака. Разстройството на брака е трайно и не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Поради изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.

Доколкото от страна на ищеца и на ответника се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл.49, ал.3 от СК, то съдът дължи произнасяне и по този въпрос. В настоящия случай съдът счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи. Както бе посочено по-горе, от доказателствата  по делото се установява, че както ищеца, така и ответницата  са осъществявали   физически насилие един спрямо друг, поради което при преценка на въпроса за вината на съпрузите,  настоящият състав намира, че вината за разстройството на брака принадлежи и на двамата съпрузи, доколкото всеки един от тях със своето поведение е допринесъл за трайното и непоправимо нарушаване на нормалните брачни отношения. И двамата не са положили нужните усилия за запазване на семейството.

Поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че бракът между ищеца и ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да бъде прекратен като се приеме, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи. 

Досежно фамилното име на ответницата, съдът съобрази обстоятелството, че фамилното име на ответницата преди брака и след брака е едно и също – И., поради което и след прекратяване на брака ответницата ще продължи да носи фамилното име  И..

 Доколкото никоя от страните не изразява претенции за изплащане на издръжка помежду си, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.

С оглед задължението на съда с решението си да определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид представените по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото ищцата е внесла държавна такса в размер на 25 лева, то същите следва да бъдат приспаднати, като ответникът следва да бъде осъден да довнесе държавна такса до пълния определен размер, а именно – 25 лева. В този смисъл съдът съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която когато и двамата съпрузи са виновни за разтрогването на брака, какъвто е настоящия случай, съдебните разноски по делото остават в тежест на всеки един от тях, както са ги направили.

Водим от горното, съдът  

РЕШИ

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Т.В.И., ЕГН********** и Б.И.И., ЕГН**********, сключен с Акт за граждански брак №0132/01.06.2007 год., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.    

След прекратяване на брака Б.И.И. ще продължи да носи  фамилно име И..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА Б.И.И., ЕГН********** да заплати по сметка на ШРС сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща държавна такса по делото. 

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. 

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: