Р Е Ш Е Н И Е
623/23.7.2015г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 02 (втори) юли Година 2015
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . .
. . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 673 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 211 вр. чл. 207,
ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът „Диавена трейд” АД гр. Шумен, представлявано от Й.Й.Ж твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника Б.П.С. по силата на сключен трудов договор. Последният заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“ и като такъв бил длъжен да осигурява готовата продукция на дружеството до купувачите и да отчита стойността й. На 25.06.2014 г. ищецът предал чрез експедиционна бележка на ответника стоки на обща стойност 5009,80 лв., които следвало да се транспортират и предадат до купувача – ЕТ „П.-Р. П.“ гр. Хасково. С. извършил възложения му превоз, но не отчел в дружеството стойността на поверените му стоки. По този начин, ответникът допуснал липси в посочения размер, а освен това дължал и лихви върху сумата, считано от датата на увреждането. Моли съда да постанови решение, по силата на което Б.С. да бъде осъден да му заплати сума в размер на 5009,80 лв. представляваща констатирана липса, състояща се в неотчитане на парични средства на 26.06.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.03.2015 г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 373,84 лв., представляваща законните лихви върху сума в размер на 5009,80 лв. за периода 26.03.2014 г. – 26.03.2015 г. Претендира и разноските по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че претендираната от ищеца сума била открадната от управлявания от него служебен автомобил на 26.06.2014 г. в общ. Раковски. За това деяние било образувано досъдебно производство по описа на РУ на МВР гр. Раковски срещу неизвестен извършител. Счита, че чрез това обстоятелство се оборва законовата презумпция за виновност на отчетника. Освен това, С. нямал задължения във връзка с търговската дейност на дружеството и не носел отговорност за получени в резултат на продажби суми. Моли претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат присъдени деловодните разноски.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от представения трудов договор № Й.Й.Ж г. е, че Б.П.С. работил при „Диавена трейд” АД гр. Шумен на длъжността „шофьор товарен автомобил“. По делото е представена длъжностна характеристика на посочената длъжност, с която ответникът е запознат на 04.03.2014 година. В т. 7.2 от същата, като основни функции на заемащия длъжността са вписани и: осигурява транспортирането на готовата продукция, предназначена за експедиция; получава аванси и отчита разхода на финансовите средства за изпълнение на поставените задачи. В т.7.4 „Отговорности“ от длъжностната характеристика е посочено, че шофьорът отговаря за вида и количеството на експедираната продукция и придружаващата документация. Съдът констатира от експедиционна бележка № ***/25.06.2014 г., издадена от „Диавена трейд“ АД, че Б. С., като превозвач предал на ЕТ „П.“ гр. Хасково стоки, представляващи консервирани храни. В представения пътен лист серия № *** от 25.06.2014 г., изд. от ищцовото дружество е отразено, че лек автомобил „Атего” с рег. № *** АХ е предаден на С.. Последният е вписал в документа изминатите маршрути: Шумен – Хасково, Пловдив – Шумен. Видно от приложения протокол от ревизия на МОЛ Б.С., съставен от комисия е, че била извършена ревизия на курса на същия от 26.06.2014 г., като е описана, стоката, предадена на ответника. По т. 2 е записано, че стоката, описана в цитираната по-горе експедиционна бележка е била предназначена за ЕТ „П.“ и е на стойност 5009,80 лв., платима в брой. Констатирано е, че цитираната сума, която С. следвало да отчете, до 07.07.2014 г. не е отчетена. Със заповед № ***/07.07.2014 г. на изпълнителния директор на ищцовото дружество, трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно съгласие, считано от 07.07.2014 г. по делото е представена покана Р-*** г., получена от ответника на 21.03.2015 г., в която „Диавена трейд“ АД поканило последния в тридневен срок да плати дължимата от него сума в размер на 5009,80 лева. Съдът констатира от удостоверение рег. № ***/30.10.2014 г., изд. от РУ „Полиция“ гр. Раковски към ОД на МВР Пловдив, че в управлението е образувано досъдебно производство № ***/26.06.2014 г. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. А именно за това, че „за времето от 11,30 часа до 11,50 часа в индустриална зона Раковски от отвор на централното конзолно табло на служебен товарен автомобил марка „***“ модел „***“ с рег. № ***АХ, собственост на фирма „Диавена трейд“ АД гр. Шумен на паркинг пред централен склад на Кауфланд, неизвестно лице, е отнета сумата 5009,80 лв. от владението на лицето Б.П.С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои“.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, стойността на предадените на Б.С. стоки на 25.06.2014 г. възлиза на 5009,80 лв., като предаването на стоките и сумата са отразени по счетоводните регистри на ищеца. Вещото лице сочи, че размерът на законната лихва върху цитираната сума за периода 26.06.2014 г. – 26.03.2015 г. се равнява на 383,34 лева.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Съгласно
разпоредбата на чл. 211 от КТ, пълната имуществена отговорност /каквато се
претендира в настоящия случай/ се осъществява по съдебен ред. Ето защо, съдът приема,
че исковете са допустими.
По основателността на иска с правно
основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ:
Установи се по делото, че Б.С. работил при ищеца на
длъжността „шофьор-товарен автомобил”. Спорно е между страните дали същият е
притежавал качеството „материално-отговорно лице“. При решаване на този въпрос
следва да се изхожда не от наименованието на длъжността, а от възложените от
работодателя трудови функции и доколко трудовите задължения на работника са
свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на материални
ценности. В тази насока, съдът взе предвид представената по делото длъжностна
характеристика, като от цитираните по-горе нейни клаузи, прави извода, че при
осъществяване на трудовите му функции като шофьор, на С. е било възложено и той
е приел да изпълнява и получаване на стойността на доставките, при което са му
били поверявани парични суми, които е следвало да съхранява и отчита. Тоест,
ответникът е притежавал качеството „отчетник“ – работник със специфични трудови функции,
имащи за предмет събирането, съхраняването, разходването и отчитането на
парични и материални ценности. Като такова лице, на същия е вменено
задължението да обезщети вредите, причинени на работодателя, при или по повод
изпълнение на неговите трудови задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, отчетникът отговаря
при липса в пълен размер, заедно със законната лихва от деня на причиняване на
щетата, а ако това не може да се установи – от деня на откриване на липсата.
Последната се състои в недостиг, недоимък – състояние на неотчетност, като
характерното за този недостиг е неустановения му произход. В тези случаи,
законодателят въвежда презумпция за причиняване на недостига от отчетника,
комуто ценностите са поверени, като при констатация на липси тежестта на
доказване в производството се носи от отчетника, който следва да докаже, че не
е причинил щетата.
Чрез
събраните по делото доказателства – експедиционна бележка от 25.06.2014 г. и
заключението по изготвената ССЕ, по делото бе доказано, че след предаване на
поверени му стоки на 25.06.2014 г., С. превозил същите до гр. Хасково, предал
ги на купувач и получил стойността им – сума в размер на 5009,80 лева. Доказа
се, а и не се спори между страните, че тази сума не е отчетена в счетоводството
на ищцовото дружество. Или, налице е липса по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2
от КТ.
За да
обори предвидената в закона презумпция за виновно причиняване на вредата от
отчетника, ответникът се позовава на издадено от органите на МВР удостоверение
за образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител за извършено
противоправно отнемане на претендираната в настоящото производство сума. Съдът
намира, че подаването на сигнал до органите на МВР за престъпно посегателство и
провеждането на разследване срещу неизвестен извършител, не е достатъчно да
обори предположението за вина на отчетника, който именно в настоящото
производство следва да докаже по безспорен начин произхода на липсата.
Предвид всичко изложен, съдът
намира, че претенцията с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ се
явява основателна и доказана. Б.С. не ангажира годни доказателства,
оборващи законовата презумпция, че увредил имуществото на бившия си работодател,
поради което същият следва да бъде осъден да заплати на „Диавена трейд“ АД гр.
Шумен сума в размер на 5009,80 лв., ведно
със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска (26.03.2015 г.)
до окончателното й изплащане.
Досежно иска с
правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съдът
намира същия за изцяло основателен и доказан. Според нормата на чл 207, ал. 1,
т. 2 от КТ, отчетникът отговаря спрямо работодателя в пълния размер на липсата,
заедно със законните лихви от деня на увреждането. Предвид основателността на
депозирания главен иск, Б.С. следва да заплати на ищеца и законните лихви върху
сумата в размер на 5009,80 лв., считано от 26.06.2015 г. – датата на настъпване
на липсите. При така установеното, след съобразяване с изчисленията на вещото
лице по изготвената ССЕ и предвид липсата на изменение на цената на този иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Диавена трейд“ АД гр. Шумен
сума в размер на 373,84 лв., представляваща законните лихви върху сумата, представляваща липса, от
26.06.2014 г. до 25.03.2015 г., включително.
При
направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца пълния размер на направените разноски
по настоящото исково производство, а именно – 820,40 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Б.П.С. с ЕГН **********,***, да заплати на „ДИАВЕНА ТРЕЙД“ АД, с ЕИК
***, със седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен 9700, обл. Шумен,
ул. *** № 23А, представлявано от Й.Й.Ж, на
основание чл. 207, ал.
1, т. 2 от КТ, сума в размер на 5009,80 лева (пет хиляди и девет лева и 80 стотинки), представляваща липса, състояща се в неотчитане на парични средства на
26.06.2014 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 26.03.2015 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Б.П.С.
с ЕГН **********, да заплати на
„ДИАВЕНА ТРЕЙД“ АД, гр. Шумен, на основание
чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ
вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 373,84 лева (триста седемдесет и три лева и 84 стотинки), представляваща законните лихви върху сума в размер на 5009,80 лв.,
представляваща липса, за периода от 26.06.2014 г. до 25.03.2015 г.,
включително.
ОСЪЖДА Б.П.С. да заплати на „Диавена трейд“ АД гр. Шумен направените по настоящото производство деловодни разноски в размер на 820,40 лв. (осемстотин и двадесет лева и 40 стотинки).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: