Р Е Ш Е Н И Е
597/16.7.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и петнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн
при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№684 по описа за 2015 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази
следното:
Депозирана
е искова молба от К.Л.К. *** срещу Министерство на правосъдието-гр.София,
представлявано от Министъра, имаща за предмет осъдителен иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД, представляващ претенция за обезщетение за забавено изпълнение в
размер на 1243,05лв. върху главница от 61966,52лв., представляваща дължими
обезщетения по чл.277 т.3, във връзка с чл.225 ал.1 от ЗСВ в размер на двадесет
брутни месечни възнаграждения и на осн.чл.178 от КТ, във връзка с чл.278 от ЗСВ
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 91 дни. Обстоятелствата, на
които се основава исковата претенция са, че между страните съществувало трудово
правоотношение, съгласно което ищецът заемал длъжността „***“ в РС-гр.В. П., като считано от 01.05.2014г. същото
било прекратено, поради придобито право на пенсия. Дължимите обезщетения били
определени като размер в Заповед на Министъра на правосъдието, но били
заплатени извън обичайния срок на 10.10.2014г., поради което се дължала
законната лихва за забавено изпълнение в горепосочения размер за периода от
30.07.2014г. до 09.10.2014г.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Министерство на правосъдието, депозира писмен
отговор, в който излага становище по неподсъдността на иска и неговата
неоснователност. Ответникът възразява по изложените в исковата молба факти и
твърди, че задължено лице за заплащане на обезщетенията по ЗСВ е РС-гр.В. П.. Предявява обратен иск срещу него в
условията на евентуалност, който е приет за съвместно разглеждане.
Конституирания като трето лице помагач, съд, представляван от Председателя
депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който оспорва искът и
представя писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от правна
страна: Ищецът К.К. работил като държавен съдебен изпълнител при РС-гр.В. П. за периода 15.04.1991г. до 01.05.2014г. Видно
от Заповед №***
от 24.04.2014г. на Министър на правосъдието, на основание чл.68 ал.1 от КСО, поради придобито право на
пенсия, било прекратено съществуващото трудово правоотношение. С последваща Заповед № *** от 05.06.2014г. на Министъра, на осн.чл.277 ал.3, във
връзка с чл.225 ал.1 от ЗСВ и чл.178 от КТ, във връзка с чл.278 от ЗСВ било
наредено да се изплатят на ищеца, като обезщетение двадесет брутни месечни възнаграждения
и обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 91 дни. Видно от Приемо-предавателене протокол на стр.18,
същата била връчена на 11.06.2014г. На 28.05.2014г. в МП били получени
Свидетелство за съдимост на ищеца, Служебна бележка за липса на данни за
образувани досъдебни производства по отношение на служителя. От Председателя на
РС-гр.В. П. до Председателя на Комисия „Бюджет и финанси“ при ВСС
било изпратено Предложение с изх.№88/17.06.2014г. за увеличаване на бюджетната
сметка на съда със сумата, необходима за изплащане на обезщетения за ищеца. На
30.07.2014г. в Министерство на правосъдието била получена покана за изплащане
на обезщетенията, изпратена от ищеца. С писмо изх.№04.08.2014г., ищецът бил
уведомен от Директор на Дирекция СДСД при МП, че дължимите обезщетения по ЗСВ
се изплащат от бюджета на РС-гр.В. П.. С Молба от 27.08.2014г., до РС-гр.В. П., копие от
писмото било предоставено на Председателя на съда, като молбата била препратена
на ВСС. Видно от Извлечение от Протокол №40 от заседание на ВСС от
18.09.2014г., било отложено разглеждането на молбата на ищеца, поради липса на
източник на финансиране. На 10.10.2014г. по сметка на ищеца била получена
дължимата сума, общо 61 966,52 лв., с наредител РС-гр.В. П..
От
правна страна, съдът установи следното: Статутът и правомощията на държавните
съдебни изпълнители са уредени съответно в Глава ХII на
Закона за съдебната власт /ЗСВ/ и ГПК. Държавните
съдебни изпълнители се назначават и освобождават от длъжност от министъра на
правосъдието. В закона е предвидено, че възнаграждението на държавните съдебни
изпълнители се формира като процент от възнаграждението на съдия в районен съд
и същото, както и задължителното обществено и здравно осигуряване на
държавните съдебни изпълнители се извършват за сметка на бюджета на съдебната
власт, чрез съответния
районен съд, като същия е второстепенен разпоредител с бюджетни средства.
Съгласно разпоредбата на чл.277
ал.3, във връзка с чл.225 ал.1
от ЗСВ- при освобождаване от длъжност на съдебен изпълнител с повече
от 10 години стаж на такава длъжност, същия има право на еднократно парично
обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото
прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20. Според
чл.278 от ЗСВ, за неуредени от закона въпроси се прилага Кодексът на труда. В настоящия казус, обезщетенията са били определени,
наредени за плащане със Заповед на работодателя и изплатени със закъснение от
второстепенния разпоредител с бюджетни средства, поради липсата на средства в
бюджета на съдебната власт. Съдът намира, че на осн.чл.225 ал. от ЗСВ, във
връзка с чл.222 ал.3 и 224 ал.1 от КТ, работодателят следва да носи отговорност
за заплащането на определените от него обезщетения и забавата им.
Доколкото
претенцията е за присъждане на обезщетение за забавено плащане, е необходимо да
се изследва въпросът за падежа на задължението. При различна съдебна практика
по сходни казуси, настоящия съдебен състав намира, че фактическия състав на
чл.225 от ЗСВ е осъществен при наличието на всички изискуеми по закон
предпоставки. Съдът намира за установено, че при работодателя са представени
необходимите документи, като Свидетелство за съдимост и др. на 28.05.2014г. и
след тази дата, същият е изпаднал в забава. В настоящия казус се претендира
мораторна лихва върху дължимите обезщетения от датата на получаване на отправената
до работодателя покана- 30.07.2014г. до изплащането им на 09.10.2014г. Искът
за сумата 1243,05лв. е
основателен и следва да бъде
уважен в посочения
размер, изчислен от съда с
помощта на он-лайн програма.
Поради
гореизложените съображения, относно отговорността на работодателя и факта, че
третото лице помагач- РС-гр.В. П. е второстепенен разпоредител с бюджетни
средства, предявеният обратен иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
от него деловодни разноски в размер общо на 320лева- адвокатско възнаграждение,
както и по сметка на РС.гр.Шумен държавна такса в размер на 50.00лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието на Република България- гр.София, ул.Славянска №1, представлявано
от Х. И.
да заплати на К.Л.К.
с ЕГН: ********** *** на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, сумата 1243,05лв. /хиляда двеста четиридесет и три лева и
пет стотинки/- мораторна
лихва върху главница от 61966,52лв., представляваща дължими
обезщетения по чл.277 т.3, във връзка с чл.225 ал.1 от ЗСВ, в размер на
двадесет брутни месечни възнаграждения и на осн.чл.178 и чл.224 ал.1 от КТ, във връзка
с чл.278 от ЗСВ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 91 дни, за периода от 30.07.2014г. до 09.10.2014г., както и направените деловодни разноски
в размер на 320лв./триста и двадесет лева/.
ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност
обратен иск срещу трето лице-помагач РС-гр.В. П., представлявано от Председателя, за
осъждането му да заплати на ответника Министерство на правосъдието на
Република България- гр.София,
сумата 1243,05лв.
/хиляда двеста четиридесет и три лева и пет стотинки/-
мораторна лихва върху главница от 61966,52лв., представляваща дължими обезщетения на ищеца К.Л.К. с ЕГН: **********, като неоснователен.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието на Република България- гр.София, ул.Славянска №1, представлявано от Х. И. да заплати по сметка на РС-гр.Шумен държавна такса в размер на 50.00лв./петдесет лева/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: