Р Е Ш Е Н И Е

1830/25.11.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет седми октомври две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: Е. П.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 709 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.439 от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Ж.М.М. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. С. Д. срещу “Топлофикация Шумен” ЕАД (в несъст.) с ЕИК127029454, представлявано от Е. Г. Т.. В исковата молба се сочи, че “Топлофикация Шумен” ЕАД се снабдила с изпълнителен лист от 29.03.2004г. в производство по чл.237, б.“к“ от ГПК (отм.) за сумата от 376.91 лв. главница, представляваща потребена топлоенергия за периода м.декември 1999г. до м.януари 2004г., лихви 103.32 лв. от м.декември 1999г. до 01.03.2004г. и разноски 57.62 лв. Било образувано изпълнително дело № 175/2008г. на ДСИ при ШРС, което било прекратено на 09.05.2012г. На 10.08.2012г. по молба на ответника било образувано изпълнително дело № 20128770401362 по описа на ЧСИ А. Т., по което бил насрочен опис на движимите вещи на длъжника. Ищецът твърди, че още към датата на издаването на изпълнителния лист - 29.03.2004г. вземането за част по главницата и съответните лихви било погасено по давност. Давността била прекъсната с подаването на молба от съда и снабдяването с изпълнителен лист на 29.03.2004г., а изпълнителното дело било образувано през 2008г., или отново след изтичане на тригодишния давностен срок. В заключение се моли съда да признае за установено, че ищеца не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 29.03.2008г., в общ размер на 537.85 лв. като погасени по давност. Моли се да бъде обезсилен изпълнителния лист издаден по гр.д.№ 777/2004г. по описа на ШРС и да им бъдат присъдени деловодните разноски.

В исковата молба е направено искане за допускане на обезпечение по настоящото производство чрез спиране на действията по изпълнително дело № 20128770401362 на ЧСИ А. Т.. Съдът с Определение № 2190 от 24.07.2015г. е допуснал исканото обезпечение, като определил парична гаранция в размер на 25 лв.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В него се оспорва допустимостта на иска, като се моли за прекратяване на производството по делото и присъждане на деловодните разноски.

В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, за него се явява процесуалния представител адв. Д. от ШАК, като се поддържа исковата молба и се моли за уважаването на исковете, като се излагат подробни аргументи в подкрепа на горното.

В съдебно заседание не се явява представител на ответника, не се депозира и молба по съществото на спора.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, а и от доказателствата се установява, че въз основа на искане от “Топлофикация - Шумен” ЕАД в тяхна полза на 29.03.2004 г. бил издаден изпълнителен лист по ч. гр.дело № 777/2004 год. по описа на ШРС на основание чл.237 от ГПК /отм./, по силата, на който ищецът бил осъден да заплати сумата 376.91 лв. за консумирана в периода м.декември 1999г. до м.януари 2004г. топлинна енергия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.03.2004г. до окончателното изплащане на сумата, лихви за забава в размер на 103.32 лв. за периода от месец декември 1999г. до 01.03.2004г., както и направените по делото разноски в размер на 57.62 лв. Въз основа на посочения изпълнителен лист първоначално било образувано изп.д. № 175/2008г. по описа на ДСИ при ШРС. Изпратена била покана за доброволно изпълнение, като отказа на лицето да получи поканата бил удостоверен с подписа на призовкаря и същата се считало за редовно връчена на 13.01.2009г. С Постановление от 09.05.2012г. съдия-изпълнителя прекратил производството по изпълнителното дело. Оригинала на изпълнителния лист бил получен от взискателя, поради влизане в сила на постановлението за прекратяване и видно от молба вх.№ 7676/10.08.2012г. било образувано ново изпълнително производство пред ЧСИ А. Т. с № 20128770401362. По делото имало депозирана молба от длъжника за прекратяване на производството предвид изтичането на давностните срокове, по която бил постановен отказ с Постановление от 05.03.2015г. на ЧСИ. Била изпратена призовка за принудително изпълнение, която той отново отказъл да получи, като отказа му бил удостоверен с подписа на връчителя и призовката се считала за редовно връчена на 24.02.2015г. В последствие изпълнителното дело било спряно, въз основа на допуснато от съда обезпечение и издадена в последствие обезпечителна заповед.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и обосновава следните правни изводи:

По отношение на допустимостта на исковете: Съдът намира, че е родово и местно компетентен да се произнесе по исковата молба. С Определение № 288 от 05.06.2015г. по в.ч.гр.д.№ 282/2015г. на ШОС, въззивния съд се е произнесъл по допустимостта на исковите претенции. Предвид това, съдът намира, че исковете са процесуално допустими, като предявени от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от водене на настоящия спор и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяването правото на иск на ищеца.

По отношение основателността на исковете по чл.439, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК: Следва да се отчете, че спорът между страните не е фактически, а правен. Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай ищецът – длъжник по изпълнителното дело, оспорва съществуването на вземането по изпълнителния лист на взискателя, като погасено по давност.

Несъмнено е, че задължението за заплащане на топлинна енергия е периодично по своя характер. Този някога спорен въпрос е решен окончателно с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. на ВКС, ОСГК, което е задължително за съдилищата. С него е прието, че задълженията на потребителите за предоставяните им от топлофикационните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Като такива те се погасяват с кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.

Безспорно по делото се установява обстоятелството, че на 18.03.2004г. „Топлофикация“ ЕАД (в несъст.) е предявила молба за издаване на изпълнителен лист за своето вземане и по този начин давността на претендираното вземане е прекъсната. При положение, че се касае за тригодишна погасителна давност, както беше отбелязано по-горе, то следва да се приеме, че единствено вземането преди изтичане на три години от датата на предявяване на молбата за издаване на изпълнителен лист, т.е след датата 18.03.2001г. не е погасено по давност към датата на издаване на изпълнителния лист. За останалите вземания, попадащи в периода от декември 1999г. до 18.03.2001г. погасителната давност е изтекла.

За вземанията за останалия период, включен в изпълнителния лист, а именно от 18.03.2001г. до януари 2004г. е започнала да тече нова три годишна погасителна давност, като вземанията са погасени по давност, считано от 01.02.2007г., както поради изтичането на тригодишната давност, така и поради липсата на данни за този период от време тя да е била прекъсвана или спирана. Още повече, че дори и да приемем, че давността на вземането не е била изтекла към датата на образуване на изп.д.№ 175/2008г. на ДСИ, то съгласно т.14 от Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.“в“ от ЗЗД и в този смисъл теченето на давността не се прекъсва с това действие.

Или в конкретния случай изпълнителното производство по изп.д.№ 175/2008г. на ДСИ при ШРС е било образувано и висящо при вземане, което е било погасено по давност, поради изтичането на давността на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД на 01.02.2007г. или преди образуване на още първото изпълнително дело. Тъй като обаче института на изтеклата давност не се прилага служебно от съда, а позоваването на това основание следва да бъде заявено от длъжника, то съдът намира, че за първи път такова възражение е въведено в хода на второто изпълнително дело - изп.д.№ 20128770401362 по описа на ЧСИ и в последствие с претенциите предявени пред съда.

Съдът намира, че предявените претенции, за приемане на установено, че ищецът не дължи на ответника вземане по изпълнителен лист от 29.03.2004г., представляващо главница и наказателна лихва и разноски за сума общо от 537.85 лв. са основателни, поради погасяването им по давност и като такива следва да бъдат уважени от съда изцяло.

По отношение на искането, формулирано в петитума на исковата молба - за обезсилване на издадения изпълнителен лист, съдът намира следното: Производството по делото следва да бъде прекратено в частта му по иска за обезсилване на издадения изпълнителен лист, като недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл.439 от ГПК. Изпълнителния лист се обезсилва „ex lege”, поради уважаване на предявения от страна на ищцата отрицателен установителен иск. Поради това искането се явява недопустимо, като производството следва да бъде прекратено в тази му част.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 565 лв., включващи сума в размер на 65 лв. за държавни такси и сума в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че Ж.М.М. с ЕГН ********** със адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. С. Д. НЕ ДЪЛЖИ на “Топлофикация Шумен” ЕАД (в несъст.) с ЕИК127029454, представлявано от Е. Г. Т. сума в размер на 376.91 лв.(триста седемдесет и шест лева и деветдесет и една стотинки), представляваща неплатена топлинна енергия за периода от месец декември 1999г. до месец януари 2004г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 18.03.2004г. до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на 103.32 лв.( сто и три лева и тридесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от месец декември 1999г. до 01.03.2004г., както и разноските в размер на 57.62 лв.( петдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки) за които вземания е издаден Изпълнителен лист от 29.03.2004г. на несъдебно изпълнително основание, по реда на чл.237 и сл. от ГПК (отм.) по ч.гр.д. № 777/ 2004 г. по описа на ШРС и въз основа на него е образувано изпълнително дело № 175/2008г. по описа на ДСИ при ШРС и изпълнително дело № 20128770401362 по описа на ЧСИ А. Т., като погасени по давност.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 709/2015г. на ШРС в частта относно предявената от ищеца срещу ответника претенция за обезсилване на изпълнителния лист издаден на 29.03.2004 г. по ч.гр.д. № 777/2004 г. по описа на Шуменския районен съд, като недопустимо.

ОСЪЖДА “Топлофикация - Шумен” ЕАД (в несъст.) с ЕИК 127029454 да заплати на Ж.М.М. с ЕГН ********** сума в общ размер на 565 лв.(петстотин шестдесет и пет лева), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: