Р Е Ш Е Н И Е

1630/6.10.2015г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на пети октомври 2015 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: А. П.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 712/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 327, ал. 1 и чл. 294, ал. 1 от ТЗ.

Искова молба, от пълномощник на “Ди Ай Ди - Билдинг” ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, *** срещу “Балканстрой – инженеринг” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. Кърджали, *** без посочено правно основание и цена от 2904,84 лева главница и 258 лева лихва.

Ищецът сочи, че продал и доставил на ответника стоки, което било отразено във фактура. Получената стока следвало да му се заплати с платежно нареждане на определена дата. По фактурата ответникът дължал общо сумата от 3162,84 лева, от които 2904,84 главница и 258 лева лихви, върху главницата, за периода от 15.05.2014г., до 29.03.2015г. Поради неплащане на посочените суми ищеца претендира осъждане на ответника да му ги заплати, в едно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска, до окончателното плащане, и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът чрез представител поддържа исковете. Ответникът не изпраща представител. В писмена молба твърди плащане на задължението си и иска отхвърляне на исковете като неоснователни.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На посочената в исковата молба дата, е била сключена сочената от ищеца сделка. Основното и съдържание е обективирано в приложената по делото фактура, подписана от представител на ответното дружество, неоспорена в настоящото производство, сочеща страните, предмета, цената и падежа на това задължение, определен от закона/чл. 303а, ал. 3 от ТЗ/ – всички съществени елементи на търговска продажба. Фактурата не съдържа запис, за начин на плащане, но е получена на 29.04.2014г.. Дължимостта на претендираната сума по нея, не се оспорва от ответника. Според приетото заключение на ССЕ, тя е отразена в счетоводствата на двете дружества, като в ответното не е отразено плащане на 01.04.2015г.; размерът на лихвата върху главниците по нея, от падежа – 15.05.2014г., до предявяване на иска е в размер на 258,02 лева.

Към споменатата ответна молба е приложен неподписан документ, съдържащ някои от реквизитите на платежно нареждане с посочване данните на страните, процесната фактура и исковата сума, както и складови разписки за получаване на стоките от фактурата, с дати преди съставянето и.

Така установената фактическа обстановка сочи наличието на всички предпоставки за основателност на предявените искове, а именно – наличие на валидни търговски сделки, създаващи облигационна връзка между страните, по силата на която ответникът е следвало да заплати на ищеца търсената сума, представляваща цена на стока по договор за продажба, задължение което не е изпълнено; наличие на определен ден, за изпълнение на задължението, по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, обосноваващо изпадането в забава на ответника, както по отношение на главното задължение – за цената, така и основаваща задължението му по чл. 294, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ответното възражение за погасяване вземанията с плащане на 01.04.2015г. е неоснователно. Според този състав, приложеният документ не удостоверява безналично плащане, поради липса на подпис и печат, както на наредителя, така и на доставчика на платежна услуга, а и както сочи заключението на ССЕ, плащане на тази дата, не е отразено в ответното счетоводство.

Изложеното налага уважаване на предявените искове, в претендираните размери.

На основание чл. 78, ал. 1, ответника следва да заплати на ищеца направените разноски на настоящата инстанция, в размер на 1284,85 лева, включващи и разноските извършени по ЧГД № 672/15г. по описа на ШРС, за обезпечаване на исковете. В останалата и част ищцовата претенция, до предявения размер от 1648,54 лева, е неоснователна, за сумата от 364 лева. Посочената представлява разноски по водене на изпълнително дело, разноските по каквито съдът не присъжда, те следва да се претендират по делото, по което са сторени.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “Балканстрой – инженеринг” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – гр. Кърджали, *** да заплати на “Ди Ай Ди - Билдинг” ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, *** сумата от 3162,84 лева, представляваща 2904,84 лева цена на стоки по договор за покупко-продажба от 29.04.2015г. и 258 лева лихви за забава, за периода 15.05.2015г. – 29.03.2015г., в едно със законната лихва върху главницата от 2904,84 лева от 30.03.2015г., до окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ искането на “Ди Ай Ди - Билдинг” ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, *** за присъждане на разноски в размер на 364 лева, като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: